Медията ни публикува позициите на двама български евродепутати след скандала в НС
Темата за бъдещето на комплекс „Марица изток“ и производството на електроенергия от въглища се превърна в отправна точка на старта на поредната предизборна кампания в България. Събитията от последното заседание на юбилейния 50-и парламент предизвикаха разнопосочни коментари. Отвъд партийната употреба, противопоставянето и взаимните обвинения между политическите актьори стои въпросът за това какво прави страната с ангажиментите, които е поела, по отношение на реформите в областта на енергетиката, засягащи пряко комплекс „Марица изток“.
По темата медията ни потърси мнението на двама от българските представители в ЕП – Андрей Новаков (ЕНП) и Цветелина Пенкова (ПЕС):
Андрей Новаков (ЕНП): Можем да загубим до 12 млрд. лв.
„България може да загуби 10-12 млрд. лв. европейски средства в следващите години, ако рязко не промени курса“, предупреди Андрей Новаков. Той обърна внимание, че до 31.08.2026 г. – крайния срок за разплащане на всички средства по Плана за възстановяване и устойчивост (5.69 млрд. евро), страната ежедневно следва да получава по 20 млн. лв. Българският евродепутат посочи, че вместо това финансирането, което България взема през този европейски механизъм, е 30 пъти по-ниско и се ограничава до около 600 хил. лв. дневно. „България е получила едва 6% от целия ПВУ. Срам ме е, че точно нашата страна, въпреки че имаше именно българин за главен преговарящ по европейските фондове, не може да се възползва“, отбеляза Новаков.
Българският представител в ЕП е провел среща с кандидата за комисар в областта на регионалната политика и вицепрезидент на ЕК – Рафаел Фито. На нея е било обсъдено изоставането в процеса на реализиране на реформи и усвояването на средства, в което България и още няколко страни-членки се намират. Новаков коментира, че е загрижен за случващото се в Стара Загора и региона. Той напомни, че европейски пари конкретно за въглищните региони са на разположение, но българската страна в последните три години не успява да се възползва и от тази възможност. „Щетите за България в изминалите 36 месеца са изключително големи. Трябваше внимателно да анализираме има ли как да адаптираме нашите топлоцентрали с европейско финансиране по такъв начин, че да работят по-дълго. Ако ли не, какво бихме могли да направим, така че нито един човек да не си загуби работното място“, заяви Андрей Новаков.
Европейският представител на България в ЕНП обърна внимание на нагласата, че със загубата на средства не отпадат и ангажиментите, които държавата е поела за реформи в полето на енергетиката и по-конкретно в процеса на декарбонизация. Андрей Новаков беше категоричен, че липсата на средства не отменя ангажиментите, а тяхното неизпълнение дори ще коства на държавата и санкции. „Аз лично не бих подхранвал подобни надежди, че ако се откажем от финансиране, тецовете ще могат да работят както до сега. Ангажиментите, които имаме, не отпадат в резултат на нашето нежелание да използваме европейски средства, които да модернизират топлоцентралите и така да удължат живота им. Никой няма да се съобразява с нас. Не може да мишкуваме. Не можем да шикалкавим и да се правим на неразбрали. На такова нещо от Брюксел не вярват“, категоричен беше Новаков. По темата той допълни, че никой няма да остави страната ни да бъде „черната овца“ в ЕС, неизпълнявайки законодателни инициативи, в които самата тя през годините е участвала. „Ангажиментите остават. Тяхното неизпълнение ще направи страната ни обект на санкции. Това означава, че не просто ще загубим финансиране, но може да се наложи да плащаме и от собствения ни бюджет. Ситуацията звучи катастрофално. Длъжен съм в тази ситуация да бъда откровен. Яд ме е, защото това са пари, с които въглищните региони и страната като цяло можеха да са различни. Говорим за 12 млрд. лв.“
Андрей Новаков изрази надежда, че след предсрочните избори у нас ще заработи редовно правителство с дългосрочен хоризонт, което да се нагърби с работа по същество. „Ако ние се провалим, след това всички ще са виновни и няма да има невинни. Вярвам, че ако имахме редовно управление с премиер, който има дълъг времеви хоризонт, той можеше да влезе в преговори за удължаване на живота на централите“, допълни Андрей Новаков.
Цветелина Пенкова (ПЕС): Проблемът се корени в това, че си поставихме цели, които не можем да изпълним
Българският евродепутат Цветелина Пенкова заяви от своя страна, че е неприемливо политическата нестабилност у нас да коства на страната загубата на европейски средства. Същевременно тя беше категорична, че генезисът на проблема с риска от загуба на финансиране се корени в поставянето на условия, които в настоящата ситуация държавата не може да изпълни. „Ако трябва конкретно да отговорим на въпроса защо България се забавя, то трябва да кажем, че най-големият проблем е свързан с „Маришкия басейн“. По-конкретно поемането на ангажимент за декарбонизация с 40% спрямо 2019-а. Това беше записано в Плана за възстановяване и устойчивост. Залагането на подобен ангажимент, на такава реформа не беше съгласувано нито с колегите, които работят в комплекс „Марица изток“, нито с браншови организации, нито със синдикатите“, коментира събитията от първата половина на 2022 г. евродепутатът от групата на Прогресивния алианс на социалисти и демократи. Пенкова обърна внимание, че парите по Плановете за възстановяване и устойчивост са били отпуснати с идеята всяка отделна страна да постави условията и реформите, които тя ще извърши.
В настоящата ситуация според българския представител в ЕП има две стъпки, които трябва да бъдат предприети. На първо място, по думите на Цветелина Пенкова, е належащо да се водят преговори за максимално удължаване на експлоатационния период на българските въглищни централи. Според нея възможност за подобен курс на политика все още има. Тя даде пример с Полша и хоризонта за спиране на въглищното производство, което Варшава договори с ЕК. „Този пример е доказателство, че подобна перспектива е възможна и в България, но проблемът до момента се крие в това, че липсва ясен политически консенсус“, подчерта евродепутатът. В тази посока Цветелина Пенкова видя предпоставки в необходимостта от захранване на Украйна с електроенергия, за което България вече е заявила готовност. Същевременно българският представител в ЕП обърна внимание, че въглищата остават единственият собствен ресурс за производство на електроенергия. Тя напомни, че в Европа като цяло липсват местни ресурси. „Това е значим аргумент за българската позиция, които до момента ние не използваме успешно“, категорична беше Пенкова.
Същевременно евродепутатът коментира, че е необходима рекултивация на терените от комплекс „Марица изток“. „На тази база трябва да се мисли за създаване на икономически зони в тези територии, които да са освободени от данъци за период от около 7 години. По този начин ще бъдат привличани инвестиции и ще се насърчи създаването на нови работни места“, каза още Пенкова. Тя изрази увереност, че по отношение на Пътната карта за климатична неутралност, която България трябва да приеме, и ангажимента за реформа в Българския енергиен холдинг, водещ го към ликвидация, страната може да търси предоговаряне и да срещне разбиране от Брюксел в този процес. „Трябва да е ясно, че ЕК не иска да лиши България от какъвто и да било финансов ресурс. Тези европейски средства ще имат добавена стойност за страната, за регионите и икономиката изобщо. ЕС проявява разбиране и изразява склонност към предоговаряне и модификация към определени ангажименти“, изрази увереност евродепутатът.
България остава единствената страна с един-единствен транш по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Страната изостава осезаемо от отличника по този показател – Италия, която вече усвои петото плащане и подаде заявка за шесто. Сравнително добре се справят и други страни като Испания, Португалия и южната ни съседка Гърция. Въпреки това средната усвояемост на европейски средства по Механизма на ПВУ е под 50%. Цветелина Пенкова обърна внимание също, че допълнителна възможност за страната ни може да бъде намерена в една от последните реформи, приета по линия на законодателството, засягащо реиндустриализацията на ЕС. Тогава беше добавена клауза, че в опит за привличане на нови производства и създаването на нови работни места страните-членки ще могат да се възползват от неусвоени средства по линия на националните планове. „Това не бива да ни успокоява. Нужни са спешни разговори. Преди всичко обаче от българска страна трябва да има яснота какъв точно е националният приоритет, а аргументите в негова подкрепа да бъдат адекватно защитени“, заяви Пенкова.
Материала подготви:
Живко ИВАНОВ
