Този материал беше подготвен от покойния вече бивш зам. изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“ инж. Иван Арсениев за традиционно организираната от Научно-технически съюз по минно дело, геология и металургия кръгла маса „Състояние и перспективи на българската енергетика“, проведена в началото на месец юни т.г. Поради тежкото си заболяване той не можа да го докладва, но благодарение на инж. Щерьо Щерев, заместник-председател на НТС по МДГМ, днес публикуване последното послание на инж. Иван Арсениев към неговите колеги от „Мини Марица-изток“ и обществеността на област Стара Загора:
1.ДОФИНАНСИРАНЕ:
Обещаните от правителството средства, по 250 млн. лева годишно в следващите 4 години за финансиране на „Мини Марица-изток“ ЕАД, са ПРЕДИЗБОРНА ЛЪЖА, защото:
* В решението на Министерски съвет е записано, че средствата ще бъдат отпуснати на мините след становище и разрешение от страна на Европейската комисия.
Европейската комисия никога няма да одобри плащането на такива средства за минни дейности, които ще бъдат определени като държавна помощ. Ако въпреки всичко средствата бъдат платени, то ще последват големи санкции и скандал за България.
Рекултивацията е задължение на мините по силата на Концесионния договор и не може тази дейност да бъде финансирана или изпълнена от някой друг, защото ще бъде неизпълнение на Концесионния договор.
* Управляващите твърдят, че с тези милиони ще бъдат рекултивирани нарушените терени в мините. ЛЪЖА.
В концесионната площ на мините към днешна дата има около 20 хил. дка пръснати свободни терени, а за стойността на 250 млн. лв. трябва всяка година да се рекултивират по 62 хил. декара. За сведение, за цялата 72-годишна история на „Мини Марица-изток“ ЕАД са рекултивирани 47 хил. декара нарушени терени. Годишно не могат да бъдат рекултивирани 62 000 декара, за това няма нито техника и дори само тази дейност да се извършва денонощно, пак няма как да се получи, нито пък има толкова терени.
Ако целта е тази дейност да се възложи на външни фирми, като половината от средствата бъдат откраднати, пак няма как да стане, защото няма такива площи.
В случай че държавата реши чрез ПРИЕТА от Народното събрание и МС нова Енергийна стратегия (такава в настоящия момент няма) добивните дейности в „Мини Марица-изток“ да приключат по-рано от срока в сега действащия Концесионен договор, то съгласно каноните на минната наука рудниците в комплекса ще следва да навлязат в период на т.нар. „процес по затихване на минно-добивната дейност“. Последното означава, че работните, неработните и насипищните бордове трябва да бъдат приведени в състояние на т.нар. „дълговременна устойчивост“. Тъй като това ще доведе до недостиг на насипищна вместимост, то наличните външни насипища ще трябва да бъдат надградени във височина, а може би и в площ. Това означава, че процесът по освобождаване на нови площи за рекултивация ще спре през първите години по затихване.
- ЦЕНА НА ВЪГЛИЩАТА
В подписаните договори с всички контрагенти на „Мини Марица-изток“ ЕАД е предвидено, по записана в договорите методика, ежегодно да се извършва актуализация на цената на добитите въглища.
Съгласно договорената методика, в която са включени международни инфлационни индекси, е предвидено два от коефициентите във формулата да бъдат определени от министъра на енергетиката.
Изчислението на индексацията на цената на въглищата за 2024 г. е направена, приета е от Съвета на директорите на „Мини Марица-изток“ ЕАД и от предишния, редовен министър на енергетиката Румен Радев. Новата цена, изчислена на 112 лв. за ТУГ (тон условно гориво, изчислявано съобразно конкретната калоричност), трябваше да влезе от 1 април 2024 г. и добитите през април въглища съответно да бъдат фактурирани на тази нова цена.
Нищо подобно не се случи, добитите през месец април въглища бяха фактурирани и платени от новото управление на мините на старата цена от 87.35 лв. за ТУГ.
Съветът на директорите беше заставен да отмени вече взетото, при предишното управление, решение за увеличение на цената.
Така мините на практика бяха лишени от единствения законен начин да увеличат приходите си от добитите и реализирани въглища.
Изкуственото и непазарно задържане на изключително ниски нива на цената на въглищата обслужва външни, корпоративни интереси, които могат да донесат значителни печалби на частни компании за сметка на увеличаване на загубата на държавните мини. Съседните на България държави, извън ЕС, проявяват интерес към българските лигнитни въглища. При предишното си управление мините успешно изнасяха въглища на изключителната цена от 111 лв. за ТУГ. Бяха обявени търгове и се очакваше нов договор на новата цена от 112 лв. за ТУГ, но всичко това е вече затворена страница.
- ЗАЩИТА НА КООРПОРАТИВНАТА ЕЛЕКТРОПРЕНОСНА МРЕЖА
Поради изключително големия корпоративен интерес към изградената електропреносна мрежа на мините, от страна на ЕСО и от частни компании за присъединяване към нея на частни фотоволтаични централи, управлението на мините беше предприело действия за лицензирането й пред ДКВР като ведомствена, корпоративна, електропреносна мрежа на мините и беше взето решение от Съвета на директорите (СД) за забрана за присъединяване на външни клиенти.
Имаме информация, че на последното заседание на СД на ММИ е внесен доклад с искане за отмяна на вече взетото решение на СД за забрана за присъединяване на външни клиенти, от което ще последва хаотично и неаргументирано присъединяване към мрежата на мините на всевъзможни фотоволтаични централи, което ще доведе до блокиране и невъзможност за нормална работа на съоръженията, осигуряващи добива на въглища в мините.
Апетитите към мрежата на мините е отдавна, но досега нямаше никакъв шанс да се случи, но вече тази възможност е осигурена и след представяне на поисканата под натиск подходяща икономическа обосновка няма никакви пречки на следващото заседание на СД забраната за присъединяване на външни клиенти да бъде отменена и да започне разграбването на мрежата на мините.
- ЗАЩИТА НА СВОБОДНИТЕ ОТ ДОБИВНА ДЕЙНОСТ ТЕРЕНИ, СОБСТВЕНОСТ НА МИНИТЕ
Мините разполагат с големи площи от рекултивирани комасирани терени, които вече не са необходими за добивната дейност на дружеството и които ще се увеличават в годините напред, след като бъдат надградени насипищата във връзка с процеса по затихване на добивната дейност. Голямата площ на свободните терени, която ще се формира на по-късен етап, заедно с ведомствената, развита и отлично поддържана електропреносна мрежа и наличието на висококвалифициран, технически персонал е голямо предимство и ценност, която няма аналог в цяла Европа, в тези мащаби и възможности.
Използвайки тези възможности, на територията на комплекса „Марица изток“ могат да бъдат изградени стратегически определени производства и дейности (чрез газификация на въглищата по американска или китайска технология), които да са гръбнакът на икономиката на страната и да осигурят работа на хората, пряко или косвено заети във въгледобивната дейност, която съгласно решение на НС трябва да продължи до 2038 г.
За развитието на комплекса „Марица изток“ трябва да има индивидуална стратегия, приета на национално ниво, тъй като тези нови дейности ще определят не само бъдещето на региона, но и на икономиката на страната за поколенията и след нас.
- КРИТИЧНИ НИВА НА ДОБИВА И ЛИПСАТА НА СРЕДСТВА
Принудителното влизане в процес на изкуствено забавяне на добивната дейност, без минно-технологични разчети и на затихващи дейности на добива на въглища в „Мини Марица-изток“ ЕАД, без точен Генерален план, крие огромен риск от липсата на средства и произтичащата от това невъзможност за извършване на основни дейности, с цел гарантиране сигурност и стабилност на работните и неработните бордове на мините.
Процесът на затихване и спиране на въгледобивната дейност е с минимална продължителност от 10-15 години, който трябва да бъде изпълняван по точен, нов Генерален план, със съответните годишни инженерни и бизнес планове.
Дружеството на практика е вкарано в процес на принудително спиране на добивната дейност и затихване, тъй като очакваният добив за настоящата година едва ли ще надвиши 10 млн. тона въглища, освен ако не настъпят някакви съществени промени. Процесът на прекратяване на добива на въглища, на практика затихване на минно-добивните дейности, е започнал, но без никакъв план и с реален екологичен, енергиен и икономически риск, който може да има не само голямо негативно отражение за страната, но и за цяла Европа. Реакцията от страна на ЕК ни е известна каква може да бъде – санкции, глоби и увеличаване на проблемите за българската икономика. За да може да изпълняват дейностите си в следващите 5-10 години, мините ще се нуждаят по около 300 млн. лв. допълнителни средства, които трябва да бъдат осигурени, като паралелно с това е необходима стратегия и ясна визия за развитие на нови производства, които постепенно да започнат да приемат отпадащите в резултат от намаляващия добив на въглища работници и специалисти от мините и термичните централи.
От гореизложеното се вижда, че политическите решения са в противоречие с общоприетите технологични и икономически целесъобразни решения в световната практика.
Инж. Иван АРСЕНИЕВ, бивш заместник изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД
