По онова време той бил папски нунций в България, но както и Цар Борис III станал съпричастен към трагедията
На 14 април се навършват 90 г. от опустошителното земетресение от 1928 г.
Това са поредица от сеизмични трусове между 14 и 25 април край Чирпан, Поповица и Гълъбово в Маришкия сеизмичен район в Южна България.
Преди 90 години 14 април е Велика събота. В Чирпан и цяла България текат приготовления за Великден. Но в 11:20 часа преди обяд е регистриран първият трус с епицентър на около 8 км северозападно от Чирпан, с магнитуд 6.8 по скалата на Рихтер. Срутени сгради, прах, страх и ужас. Но това не е всичко!
На 18 април в 21:20 часа идва още по-силен трус с магнитуд 7.0 по скалата на Рихтер и епицентър близо до Поповица, Пловдивско. На 25 април е разлюляно Гълъбово със сила 5.6. Цели 11 дни земята се тресе без прекъсване през час с различна сила.
Ето как е описано земетресението в запазената в Държавен Архив – Стара Загора, кореспонденция между настоятеля на с. Царско село и Старозагорския митрополит:
„…на Велика събота, на 14.04. в 11 часа преди пладне стана силно земетресение. Много къщи и огради се срутиха, а други силно се разпукаха и повредиха. Човешки жертви в с. Царско село има – един 50-годишен бежанец. В с. Плодовитово има едно 2-годишно дете убито и едно 6-годишно ранено. На много места кладенците се напълниха с пясък, а водата се изгуби. От повредените са и училищата и църквите. На сряда вечер, на 18.04. стана второ силно земетресение и всички повредени здания се срутиха, не остана здрава къща…“
Впоследствие се установява, че сеизмичната активност е започнала на 29 март и продължава до началото на юни 1928 г. Разрушенията са огромни. Хиляди семейства остават без покрив, деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите. Жертвите в Чирпанско са над 100, а ранените – над 500.
В районите, засегнати от земетресението, над 72 хил. сгради са пострадали, като около 26 хил. от тях са напълно разрушени. Щетите са на стойност около 3.3 милиарда лева.
В цялата трагедия има и едно щастливо обстоятелство. По времето на първия трус, когато земята се разлюлява, много от хората са извън домовете си, а децата са в пролетна ваканция. Този факт спасява много човешки животи.
Бедствието е съпроводено от допълнителни трудности, тъй като България продължава да изплаща репарации от Първата световна война. Правителството на министър-председателя Андрей Ляпчев взема спешни мерки. По министерско нареждане войската активно съдейства за разчистването на руините и за осигуряване на храна и подслон на нуждаещите се.
В запазените в Държавен архив – Стара Загора, Протоколи No 13-28 на Градско общинско управление Чирпан Ф125 К тази катастрофа е отразена в редица решения. В заседание от 16 април след първия трус, на Извънредна сесия на Общинския съвет кмета на града д-р Ст. Христев докладва:
„…могъл е да влезе в сношение със София, като е съобщил по телефона в Министерството за станалото. След това е дошъл в града и сам г-н Министър-председателя (Андрей Ляпчев), който лично е констатирал огромните разрушения на града и е дал нареждане до началника на Земеделската банка, клон Чирпан, да отпусне 100 000 хил. лв. помощ за временно подпомагане с храна пострадалите бедни граждани.“
Видна е незабавната, адекватна реакция както на местните, така и на държавните ръководители, за да се осигури първоначалната прехрана и подслон на хората. На това извънредно заседание Общинският съвет взема и още няколко решения, „…които се налагат в това критическо време“, според думите на кмета. А именно:
– да се иска от Министър-председателя и Министъра на вътрешните работи и народното здраве да се разпоредят доставките на палатки и на дървен строителен материал за временни жилища на населението;
– да се иска 10 млн. лв. за изхранване на пострадалите;
– да се иска мораториум за плащане падежите за 2 години и да се моли от Министерството освобождаване от данъци за 1928/1929 г. за чирпанлии;
– да се търси помощ от държавата за семействата на загиналите.
За да са насреща при решаване на възникналите проблеми, градската управа решава да заседава всеки ден по 4-5 часа след обед и да е в помощ на гражданите.
На следващото си заседание от 16 април Съветът създава Комисия в състав целият Чирпански градски съвет, с председател кмета д-р Ст. Христев, народни представители, началника на Земеделска банка П. Тодоров, счетоводителя на БНБ Тодор Михалев и болничния лекар д-р Хр. Златарев. Нейната основна задача е да гарантира прехраната и подслона на населението, пострадало от земетресението.
В Държавен архив – Стара Загора, е запазен и Апелът на Православно християнско братство в Чирпан към останалите православни братства в Царството за парична помощ на пострадалото сиропиталище в Чирпан и на децата в него.
Важна е и преписката между Старозагорската митрополия, Архиерейското наместничество в Чирпан и църковните настоятелства в Чирпанска околия за състоянието на църквите след земетресението и мерките, които трябва да се вземат. Още в първите дни след трусовете енорийските свещеници пишат до Архиерейското наместничество в Чирпан и описват нанесените щети по църковните сгради. По-голяма част от тях са напълно срутени и ще искат „наново да се захващат“, тъй като „в тях е невъзможно да се служи вече“. В Окръжно от 03.05.1928 г. на чирпанското Архиерейско наместничество до енорийските свещеници се приканва за още по-подробни сведения относно разрушенията и за приблизителна оценка на щетите. В подобен дух е и Окръжното на Старозагорския митрополит Павел от 10.05.1928 г., с което е наредено да се съобщи „в най-скоро време колко, в какви размери и кои църкви, църковни сгради и свещенически домове са пострадали от земетресението“. Отговорът на чирпанското Архиерейство е от 14.05.1928 г. В него се казва: „Грамадни са пораженията, нанесени от земетресението на църквите“. Щетите са описани в три групи. Първата е на напълно разрушените, които ще се възстановяват от основи, втората, „които макар не разрушени от основи“, ще искат голям основен ремонт и третата, които са слабо засегнати, но те са малцинство. В донесението до митрополита подробно са описани и щетите на църквите в Чирпан. „Свети Архангели“, която е най-голяма, е пострадала най-силно, „Свето Възнесение“ също е „не пощадена от бушуващата стихия“, „Св. Кирил и Методий“ е почти напълно разрушена. Само „Св. Богородица“ е по-леко засегната и е със съборена камбанария. Изводът, който се налага, е че независимо от разстроения обществен живот, кореспонденцията е много активна. Тя цели изясняване на положението в засегнатата Епархия, за да се вземат адекватни мерки и да се знае приблизителната оценка на щетите.
С Постановление на МС на 26 април 1928 г. държавата отпуска 100 млн. лв. за възстановяване на щетите.
Само 11 дни след катастрофата е приет и специален Закон за подпомагане на пострадалите от обществени бедствия. Учредена е Дирекция за подпомагане пострадалите лица и населените места от земетресението през 1928 г. (ДИПОЗЕ), чиято задача е осигуряване първа помощ на пострадалите от земетресението в България и научното обследване на земетръсната област. Към Дирекцията е учреден и „Фонд за подпомагане на пострадали от обществени бедствия: земетресения, пожар, чума и др.“. Самата Дирекция се намира под ведомството на Министерство на вътрешните работи и народното здраве, като в структурата й влизат Управление, Техническа служба, Контролна комисия и Канцелария. В рамките на три години тя успява почти напълно да отстрани щетите от разрушенията. След изчерпване на възложените й задачи и представяне на отчет пред МС (1931 г.) е закрита.
Веднага след силните трусове започва събиране на помощи за пострадалите в национален и международен мащаб. Създаден е Всенароден комитет, който има за задача да събира помощи от България и чужбина. Средства пристигат от Обществото на народите и от Международната контролна комисия в размер на около 880 млн. лв. Помощи изпращат и много съседни държави. Цар Борис посещава Чирпан и дарява лични средства от 50 000 лв. Държавата пуска и лотариен билет от 20 лв. за събиране на помощи.
Още в първите дни след трусовете жителите на Чепеларе, Смолянско, отпускат 100 кубика дървен материал за строеж на временни жилища на пострадалите, а кметът на Чирпан е командирован в Чепеларе, за да организира докарването му.
С доставката на дървен материал се заема и чирпанската Популярна банка. Тя се ангажира и с доставката на брашно и други продукти от първа необходимост за населението.
Фирма „Иван Т. Келешев и синове“, мелничари от Чирпан, предлагат да доставят около 25 000 кг брашно, което ще се раздаде безплатно на пострадалите, „по 4 оки на семейство“.
За да върви раздаването на помощите без проблем, е прието предложението на общинския съветник Н. Янакиев за образуване на комисии по кварталите, които да се занимават с това. На тях ще се възложи и изготвянето на списъците на най-нуждаещите се граждани.
Друго важно решение на Общинския съвет непосредствено след земетресението е гарантирането на сигурността на полските имоти от посегателства. На помощник-кмета К. Добрев и на администратора при агрономството Д. Василев е възложено да организират с помощта на войници и пазачи усилването на полската стража и опазването на реколтата.
С оглед на сигурността на населението, поради продължаващите трусове, е издадена Заповед No 51 от 21 април 1928 г., която забранява строежа на нови сгради и ремонта на пострадалите, и се допуска само строеж на временни постройки. Те могат да се издигат както в частни дворове, така и извън границите на града.
На Извънредно заседание от 21 май 1928 г. е решено трудоваците, помагащи при разчистването на отломките от земетресението, да останат в града на разположение на гражданите. Единодушно е гласувано да се търси съдействието на държавата, която да осигури инженери и архитекти, които да са в услуга на хората при строежа им на нови жилища.
В Решение от 12 юни 1928 г. се пристъпва към регулация на местата, за да започнат пострадалите да строят.
Силните трусове нарушават и водоснабдяването на Чирпан. Наложително е изграждането на нов водопровод и канализация. Направата на плановете е възложена на инженер Т. Кантарджиев от София, а самото финансиране на проекта ще се извърши от Дирекцията по настаняване на бежанците, както е записано в Решение от 20 юни 1928 г. Предвижда се и отчуждаване на имоти, които да се заплатят от Общината.
След опустошителното земетресение се пристъпва и към изграждане на болница. Помощ за нея е получена от Полския червен кръст, а Учредителният акт е от 08 ноември 1928 г. Той е подписан от Цар Борис III, членове на българското правителство и правителството на Полската република. Сред подписалите са и народни представители от Чирпан, кметът на града д-р Ст. Христев и болничният лекар д-р Христо Златаров.
В момента на разруха солидарността и взаимопомощта помагат на пострадалите от Чирпан да продължат живота си и да се възстановят от бедствието. За тях подкрепа оказва и Католическата църква, която е ръководена от монсеньор Анджело Ронкали – бъдещия папа Йоан XXIII, който тогава е папски нунций в България.
Материалът е подготвен от Калина МАДЖАРОВА,
по документи от фондовете на
Държавен архив – Стара Загора
Снимките са от ДА „Архиви“
