Разговор с писателката Мария Лалева на тема „Съзидателната сила, визионерският дух и лидерството на жените, които променят нашата общност“ събра зонтианки на Античната улица в Регионалния исторически музей
„Жените сме тези, които със сърцата си правят чудеса“. С тези думи проф. Руска Паскалева, президент на Зонта клуб Иринополис – Стара Загора, очерта смисъла на една специална среща, в която миналото подаде ръка на настоящето, а настоящето отправи поглед към бъдещето. На 9 октомври, на Античната улица в Регионалния исторически музей, жени от три поколения се събраха около една обща идея: че светът може да бъде променян с доброта, смелост, съпричастност и вяра в човека.
Специален гост на събитието беше писателката Мария Лалева – автор, чиито книги докосват читателите с темите за човешките взаимоотношения, духовните търсения, прошката и трудния път към самопознанието.
Срещата, посветена на съзидателната сила, визионерския дух и лидерството на жените, които променят своята общност, води психологът Яна Христова. В началото прозвучаха химнът на България и химнът на Зонта Интернешънъл – символично начало на вечер, в която личната история се преплете с общностната кауза.
„Днес правим невероятен мост между минало, настояще и бъдеще. Жените сме тези, които със сърцата си правят чудеса. И днес правим едно чудо – създаваме моста между минало, настояще и бъдеще“, каза проф. Руска Паскалева. Думите й прозвучаха особено силно на това място. Античната улица не е просто исторически декор, а част от живата памет на Стара Загора. Именно тук метафората за моста придоби особена плътност: времето разделя поколенията, но паметта, ценностите и стремежът към добро могат да ги събират.
„Събрали сме се дами от три поколения, ненапразно сме на тази Антична улица, по нея през вековете са минали много жени, много смели дами, които са променили света, променили са нашия прекрасен град, надяваме се и ние да го направим“, подчерта президентът на старозагорските зонтианки. В посланието нямаше само признание към жените от миналото, а и отговорност към тези, които идват след нас.
„Мостовете, които създаваме, са в името на доброто… Поканили сме един невероятен човек – Мария Лалева, която създава мостове, вдъхва доброто в истинската му същност и ни кара наистина да вярваме в чудеса. Жените сме тези, които наистина променяме света, правим чудеса“, каза още проф. Паскалева.
Един от вълнуващите моменти на срещата беше свързан с четири млади участнички в проекта „Вдъхновяваме бъдещето заедно“. Момичетата получиха парични награди – знак, че усилията, талантът и стремежът им заслужават да бъдат забелязани и подкрепени. Всяка от тях говори развълнувано. В тези гласове имаше не само благодарност, но и онова вълнение, което съпътства срещата с хора, повярвали в тях. Паричната награда има своята практическа стойност. Но зад нея стои и нещо по-важно: посланието, че общността е готова да инвестира в своите млади хора.
Събитието имаше и още един важен момент – клетвата на четирите новоприети зонтианки: Силвия Кючукова, Диляна Раданова, Красимира Георгиева и Галина Петкова. С присъединяването си те поеха ангажимент към общност, за която съпричастността не е само дума, а готовност да отделиш време, усилия и сърце за кауза, по-голяма от личния интерес.
Разговорът с Мария Лалева върна вниманието към онова, което стои в основата на литературата й – човека с неговите противоречия, болки, надежди и способност да се променя.
„Човешките чувства са енергията“ – каза писателката. И тази кратка фраза събира в себе си много от темите, към които тя се връща в творчеството си. По думите й чувствата са онова невидимо движение, което ни кара да обичаме, да търсим отговори, да се съмняваме, да прощаваме и да продължаваме напред. Те могат да ни нараняват, но могат и да се превърнат в сила за съзидание.
Когато говори за работата си, Лалева не представя писането като механично подреждане на думи. Новата й книга вече има няколко образа, но на творческия процес му е необходимо време и уединение. За да се приближи до света на героите си, тя се затваря на морето. Нужни са й хоризонт, тишина, студ и отсъствието на хора. Пространство, в което външният шум отстъпва, за да може вътрешният глас да бъде чут. Това нейно признание разкрива нещо съществено за творчеството: вдъхновението невинаги идва като внезапно озарение. Понякога то изисква търпение, самота и смелост да останеш насаме със собствените си мисли и с героите си.
„Вдъхновява ме човекът“, сподели още писателката. Именно човекът е в центъра на романите й „Живот в скалите“, „Пасиансът на архангелите“ и „Пътища от огън“, както и на стихосбирките й. В тях личните съдби се превръщат в повод за по-големи въпроси – за смисъла, избора, вината, прошката и възможността да открием светлина дори в най-трудните моменти. В думите на Лалева прозвуча и една привидно проста, но важна нагласа – да гледаме по-леко на живота. Не да омаловажаваме болката или да се преструваме, че трудностите не съществуват, а да не позволяваме на тежестта им да отнеме способността ни да виждаме красотата, да се смеем и да бъдем близо един до друг.
По време на срещата бяха прочетени стихове от авторката. Поезията промени ритъма на вечерта, като остави място за тишина, размисъл и лично преживяване. В края на вечерта най-ясно се открои смисълът на събирането: лидерството не е само позиция, титла или обществено признание. То е способността да виждаш потенциала в другия, да подадеш ръка, да създадеш възможност и да поемеш отговорност за общото бъдеще.
А на Античната улица в Стара Загора, където следите на древния град продължават да разказват за отминали времена, думите на проф. Руска Паскалева прозвучаха и като обещание към бъдещето: „Жените сме тези, които със сърцата си правят чудеса“. И може би най-голямото чудо е именно това – да превърнеш доброто от красиво намерение в действие, което променя нечий живот. Да оставиш след себе си не просто спомен, а мост, по който следващото поколение да продължи напред.
След разговора Мария Лалева раздаде автографи върху трите си романа и стихосбирките си, а читателите получиха възможност да се срещнат отблизо с човека зад думите.
Димка КАБАИВАНОВА
