Трактори, превозващи панели го превръщат в капан за шофьорите. Сигналите до институциите остават без резултат
Докато България продължава да брои жертвите от тежките катастрофи по пътищата, на републиканския път III- 633 от Меричлери към Чирпан, по който се минава и за селата Целина и Златна ливада, се създават предпоставки за поредна трагедия. И този път опасността не идва от мъглата, а от кал, разбит асфалт и липса на адекватен контрол. Участъкът в района на входа към фотоволтаичната електроцентрала край село Целина е превърнат в истинско изпитание за шофьорите. Тежки трактори, които транспортират панели за изграждането на соларния парк, изнасят кал върху пътното платно. При дъжд тя би се превърнала в хлъзгава и опасна настилка, която може да доведе до загуба на контрол над автомобила и тежко пътнотранспортно произшествие.
Проблемът обаче не се изчерпва само с калта. Вече се е образувала и голяма дупка на пътя в района на входа към фотоволтаичната централа до с. Целина. Разбит е и пътят към село Златна ливада. Така шофьорите са изправени пред двойна опасност – некачествена настилка и замърсено с кал платно.
„Тракторите носят панели за соларния парк, но заедно с тях носят и кал върху пътя. Създават се реални предпоставки за пътнотранспортно произшествие. Трябва ли отново да има жертви, за да се вземат мерки?“, пита Мирослав Арнаудов, председател на Инициативния комитет „Да запазим земята на с. Златна ливада“. По думите му опасното състояние на пътя продължава вече втора седмица. От Инициативния комитет са подали сигнали до полицията, на телефон 112 и Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като пътят е собственост на АПИ. Въпреки това трайно решение на проблема няма. Миналия четвъртък участъкът е бил почистен, но ефектът се оказал краткотраен. Сега ситуацията е същата – кал по пътното платно, опасни неравности и продължаващо движение на тежка техника.
На фона на трагедията на АМ „Тракия“ въпросът за безопасността по нашите пътища звучи още по-болезнено. Всяка катастрофа е предупреждение, че зад статистиката стоят човешки животи, а превенцията не може да започва едва след поредния тежък инцидент.
Кой носи отговорност, когато дейностите по изграждането на един фотоволтаичен парк замърсяват и увреждат пътната инфраструктура? Кой трябва да контролира тежкотоварната техника? И защо гражданите са принудени многократно да подават сигнали, вместо институциите сами да реагират?
„Който ползва пътя с тежка техника и го замърсява или поврежда, трябва да носи отговорност за възстановяването и безопасността му“, категоричен е Мирослав Арнаудов. Строителството на соларния парк, срещу който жителите на Златна ливада протестират, се извършва от фирма „Чирпан Солар Плант“. Златноливаденци с право искат нормален и безопасен път, а институциите да си свършат работата, преди някой да плати с живота си за чуждото бездействие. Защото един почистен за ден път не е решение. Колко още предупреждения са необходими, за да последват реални действия?
Димка КАБАИВАНОВА
