– Евродепутат Пенкова, над 10 държави поискаха от ЕС предоговаряне на търговията с въглеродни квоти, чийто настоящи цени са пагубни за комплекс „Марица изток“. Има ли някакво развитие по внесеното предложение?
– Тази календарна година сме обсъждали как може да се промени това с оглед на тежката ситуация, която се задава заради конфликта в Близкия изток и ми се струва, че може да се работи в тази посока. За временно предоговаряне на квотите сега е моментът, в който това трябва да се случи. Септември-октомври ще са съществените разговори.
– Но има ли чуваемост сред Вашите колеги от Европейския парламент?
– Има чуваемост, тъй като вече е много сериозен инфлационният натиск и отражението върху цените се вижда много сериозно. Така че трябва да се вземат мерки и ако това нещо се случи, то ще е в рамките на 6 месеца, 12 месеца, тоест няма да са само няколко месеца, както досега са правени такива опити, тъй като наистина има доста голямо напрежение и тежест върху европейската икономика. Такъв тип мерки, колкото и да не са присъщи, в една безпрецедентна ситуация могат да бъдат единственият изход.
– Защо така нареченият „Справедлив преход на въглищните региони“, обещан от европейските институции, не се случи у нас?
– България и Полша бяха страните с най-голяма тежест по отношение на това, което беше предвидено като средства за тях от Фонда за справедлив преход. Фактът обаче, че ние на национално ниво все още не сме съумели да се възползваме от това, което ни се предлага като финансова помощ и да инвестираме реално в хората и индустрията, е проблем на национално ниво. Средствата по Фонда за справедлив преход бяха в доста сериозен размер. Поляците се възползваха.
– Говорите за национално ниво. Все пак не можем да виним синдикати и работници. Кои са пряко отговорните, че това не се случи?
– Нека да я наречем политическата нестабилност и се надяваме оттук нататък всичко, което е пропуснато като ползи, най-вече за българските граждани и за трудещите се в региона, да бъде решено като проблем.
– Исканото преструктуриране на БЕХ с изкарването на „Мини Марица-изток“ и „ТЕЦ Марица изток 2“ от холдинга е като метафората за тоягата и моркова. Ако не го направим, няма да получим 500 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост.
– Само искам да уточня: това е реформен ангажимент, който България е предложила на ЕК, никой не го е изисквал от нас. Ние сме предложили, че може да се направи това нещо, тази реформа. Когато те одобрят и се създаде като изискване да ни дадат средствата, няма как да обвиняваме някой навън. Тоест в момента трябва наистина да се намери начин тази реформа да се случи по работещ механизъм, а не просто технически да се изпълни някакво изискване. Но това е реформа, предложена от България, не отвън.
Въпросите зададе:
Йовка НИКОЛОВА
