27 декември църквата е отредила за почит на свети Стефан – един от първите мъченици на християнската вяра и един от седемте ученици на Исус Христос, избрани след Възкресението му.
Житието му разказва, че притеснени от нарастващия брой вярващи, юдеите оклеветили светията, че хули Бога и по този начин го осъдили. В Йосафатова долина разярена тълпа го пребила до смърт с камъни и оставила тялото му на птиците и зверовете. Въпреки ужасното дело, малко преди да издъхне, светецът се обърнал към Господ с думите: „Боже, не им зачитай този грях!“. Легендата разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за спасението на душата му. Мощите му са открити едва през V век чрез видение, което получил един свещеник, и са поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Денят на светията е последният християнски празник за календарната година, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръгът на старата година.
Най-старите поверия гласят, че в периода от Коледа до Йордановден адът и раят се сливат и на земята слизат зли сили и демони. Затова възрастните поръсват дворовете си с пепел и не излизат след залез слънце навън.
По запазена през вековете традиция, на Стефановден младото семейството отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия. Приготвя се свинско с кисело зеле или баница с месо. От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за Мръсните дни – жените не бива да метат, мият косите си, перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.
На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември, именно на Стефановден се спазвал обичая „ладуване“. Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче, пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було. На другия ден мома, облечена като булка, вади едно по едно китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки), предвещавала коя за какъв момък ще се омъжи.
Името Стефан означава „венец божи“. Имен ден имат всички с имена: Стефан, Стефка, Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Стойчо, Стоимен.
(СН)
