Според политическия анализатор по-добрата организационна форма на ГЕРБ и ангажирането на лидера на формацията Бойко Борисов с предизборната кампания са в основата на поредния изборен успех на партията.
– Г-н Ганев, резултатът от изборите за Европейски парламент показва, че разликата между водещите партии от последните парламентарни избори се запазва. Въпреки кризите БСП не успя дори да се приближи до своя основен опонент. Заслуга на Борисов ли е този успех на ГЕРБ и неуспех на социалистите?
– Определено, определено успехът следва да бъде зачислен на Борисов, докато провалът изцяло принадлежи на действията на централата от „Позитано“ в последните месеци. Какво имам предвид? Няма никакво съмнение, че в последните 2 месеца, в които преобладаваха скандалите с апартаментите на властта, на ГЕРБ бе нанесена имиджова щета. Това бе отчетено много ясно от изследванията на „Тренд“, които направихме през април. Тогава близо 3% бе ерозията на обществената подкрепа в ГЕРБ. За сметка на това обаче БСП не растеше като подкрепа в този период. Големият въпрос към онзи момент бе не дали социалистите ще надминат формацията на Бойко Борисов, а дали най-голямата политическа сила у нас ще се свлече под левицата. Разликата е фундаментална. Въпреки това след Великденските празници и посещението на папата скандалите се тушираха и тогава дойде обратът. За целта Бойко Борисов пое кампанията на ръчно управление и успя в рамките на оставащите 20 дни до изборите да обърне тренда, стабилизирайки формацията и възстановявайки част от нейната подкрепа. Тази тенденция продължи до самите избори и тя определено принадлежи персонално на Борисов. Не бива обаче да подценяваме в организационно отношение Цветан Цветанов и неговите тихи обиколки из страната. Казвам тихи, защото като че ли той нарочно странеше от общественото внимание, в резултат на имиджовата щета, която му бе нанесена от скандала с апартаментите. Тази комбинация между усилията на двете ключови фигури на ГЕРБ успя да изкара твърдото ядро на формацията и то излезе по-консолидирано от това на БСП. Крайният резултат е налице.
– Днес (б.р. 29 май) бе оповестено, че близо 500 000 души са прекарали почивните дни около вота извън страната. Как кореспондира това с тезата на БСП, използвана в кампанията, че България е в разруха. Този опит за създаването на несигурност не отблъсна ли потенциални избиратели от левицата?
– Не само този пример, който посочихте, е индикатор за това дали България е в разруха, или не. Аз бих си послужил и с други примери. В това число ръстът в икономиката в последните 3 години, както и очакванията за такъв през тази и следващата година. Стабилно финансово състояние и малък дълг допълват картината в икономически показатели. Това обаче не е единственият фактор, който определя вота. Имайте предвид, че през 2009 г., в края на правителството на Сергей Станишев, показателите бяха дори далеч по-добри. Говореше се за ръст от порядъка на 6%. Въпреки това „Тройната коалиция“ бе изключително тежко наказана заради обвиненията в корупция, липсата на комуникация с гражданите и невъзможност да бъдат защитени успехите на самото управление. Това доведе след себе си до пълен погром на вота през 2009 г. Затова казвам, че въпросът не опира само до икономически ръст и подем, трябват и други неща. Борисов компенсира тези дефицити чрез отличната си комуникация с избирателя. В това няма никакво съмнение. Това в най-голяма степен донесе поредната победа на ГЕРБ. Тук трябва да добавим и доброто организационно състояние на формацията. Това е много важен компонент, защото изборите за ЕП се отличават с много ниска избирателна активност. Неслучайно до урните отидоха малко над 2 млн. души у нас, което прави около 33% или 1/3 от гласоподавателите в страната. Тази ниска ангажираност с изборния процес извежда на преден план твърдите ядра. Тяхната мотивация, от друга страна, зависи от организираността на структурите по места. Нямам съмнение, че това се показва през настоящите резултати. ГЕРБ се намира в по-добра организационна форма от БСП.
– Съществува схващането, че победителите не трябва да бъдат съдени, но няма как да не отбележим, че резултатът на ГЕРБ, заедно със СДС, е с близо 100 000 гласа по-нисък от вота за партията през 2014 г. На какво се дължи този спад?
– За това има няколко обяснения. На първо място следва да отбележа, че присъствието на Съюза на демократичните сили не носи почти никаква електорална позиция след себе си. Не повече от 20 000 гласа. По същество трябва да отчетем, че в сравнението има нюанси. Да, гласовете действително са по-малко, но през 2014 г. ГЕРБ се намираше в положението на опозиция на един кабинет, който се ползваше с ниска обществена подкрепа. След едногодишни протести, скандали и политическа криза на ГЕРБ бе гледано като на алтернатива на тогавашното статукво. От този момент нататък Борисов не спира да управлява в продължение на 5 г. Няма как за този период да не бъде развита ерозия в обществената подкрепа. Управлението изхабява, властта винаги има свойството да те поставя в неизгодна позиция. Виждаме непрестанното редуване на скандали и коалиционни кризи, които съпътстват последните 2 години от управлението на Борисов, и това дава негативен резултат. Трябва обаче да отбележим по същество, че настоящият резултат не е чак толкова голяма разлика, отнесено към броя гласове за ГЕРБ през 2014 г.
– Г-н Ганев, като че ли добрата новина за БСП от този вот е, че партията остана единственият разпознаваем субект в лявото пространство. Какви, според Вас, ще са последващите изборната загуба процеси при социалистите?
– БСП успя да монополизира цялото ляво пространство. В това днес вече няма никакво съмнение. Практически конкуренти на сцената просто няма. Преди имаше опити за изграждането и развиването на такива в лицето на „Движение-21“, „Нормална държава“ на Георги Кадиев, АБВ на Георги Първанов. Всички тези субекти днес са с всякаква липса на политически пулс. Това обаче не стига, не е достатъчно, за да бъде разпозната БСП като алтернатива на настоящото управление и в частност на ГЕРБ. Хората не виждат в социалистите шанс за нов път пред страната. Нещо повече искам да кажа. БСП след тези избори влезе в много тежка криза. Тепърва чакаме развитие на „Позитано“ 20. Мисля си, че ситуацията във формацията няма да бъде никак добра след тези трусове, които предстоят.
– Да погледнем и вота в дясното политическо пространство. Патриотичният или либерално-демократичният път е по-перспективен, или и двата минават през ГЕРБ?
– Няма никакво съмнение, че основната доминираща партия в десния спектър е ГЕРБ. Нейната доминация не е оспорена по никакъв начин. Това, което направиха „Демократична България“ или т.нар. автентична, либерална или градска десница, е да покажат сходен резултат от 2014 г. Спечелването на едно място в ЕП вдъхна нов живот на обединението между ДСБ и „Да, България“. Това им дава тласък и ги поставя в добра позиция преди местния вот наесен. От друга страна силният резултат в София създава предпоставки за висок резултат и по-широко представителство в Столичния общински съвет.
Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ
