Деца от Чирпан превърнаха древната история на България в изкуство, което ще прекоси света

1071
Работен момент

Филмът им „По следите на солта“ ще бъде показан в Лас Вегас на 1 юни, а след това и в българските училища в Тюбинген в Германия и в Австрия

Чирпански деца превърнаха древната история на България в изкуство, което ще прекоси света. С талант, въображение и детска любознателност малките участници от арт класа „Цветни магьосници“ създадоха 10-минутния филм „По следите на солта. Детски поглед към древността“ – проект, който вече привлича международно внимание и ще бъде представен далеч отвъд пределите на България.

Сценарият и режисурата са дело на известната дизайнерка и художник Виолета Велчева и учителката Стоянка Търгова. Филмът е реализиран със съдействието на къща-музей „Пейо Яворов“, Художествената галерия „Никола Манев“, Историческия музей в Чирпан и екипа на проф. Васил Николов.

Дизайнерката и художник Виолета Велчева

Най-вълнуващата новина е, че филмът ще бъде излъчен по повод Международния ден на детето – 1 юни, в Лас Вегас, САЩ, с подкрепата на журналистката Мария Самичкова и Росица Петкова. След това продукцията ще достигне и до българските общности в Европа – тя ще бъде представена в Българското училище в Тюбинген, Германия, както и в Австрия веднага след началото на новата учебна година. Така детският поглед към древността, роден в Чирпан, ще разкаже за българската история пред публика от различни точки на света.

„Исках децата не просто да чуят за историята, а да я почувстват с ръцете си, със сърцата си, с въображението си. Когато едно дете докосне глината и създаде предмет като древните хора, то започва да разбира миналото по съвсем различен начин“, сподели за медията ни Виолета Велчева.

Филмът отвежда зрителите към едни от най-старите следи на цивилизацията по българските земи. В него Ирен разказва за група деца, потопили се в света на древните артефакти, открити на територията на България. Във филма оживяват истории за Провадийската солница – най-стария солодобивен център в Европа, за римското селище Шарампол, чийто наследник се счита Чирпан, както и за манастира „Св. Атанасий“ край село Златна ливада, определян като най-стария манастир в Европа.

Участниците

Пред камерата децата не просто разказват историята, а я пресъздават с ръцете и въображението си. Даниел Димов изработва глинен предмет, за който се смята, че е бил използван като колие. Ния Запрянова създава глинен съд, вдъхновен от разказите за Провадийската солница. Александра Шопова представя прототип на артефакт, открит при разкопките там. Мария Савова, впечатлена от древното производство на сол, участва с глинен предмет, за който се предполага, че е служил като маска. Наталия Василева също изработва глинен предмет. Най-малката участничка – 7-годишната Зорница Димитрова, впечатлява с красиво изрисуван глинен съд. Дванадесетгодишната Жанет Шефкирова изработва модел на древна пещ, използвана преди векове за производство на сол в Провадия. Емили Харди, вдъхновена от над 500-те керамични съда, открити при археологическите проучвания, създава свой проект от глина, за който се предполага, че представлява маска. Дани, Боян и Симеон пък работят върху макет на крепостна стена – символ на древната защита и устойчивост на старите селища.

Особено въздействащи са кадрите, в които малките творци прекрачват прага на къщата на Пейо Яворов заедно с Виолета Велчева. Там миналото и настоящето се срещат – поезията, историята и детското въображение се преплитат в едно емоционално пътешествие към корените.

Учителката Стоянка Търгова

„Тези деца ме накараха да вярвам, че българската история има бъдеще. Те не учат наизуст, а преживяват древността. В очите им видях любопитство, талант и онази чиста енергия, която може да запали искрата на знанието у много други деца“, каза още Виолета Велчева.

„По следите на солта. Детски поглед към древността“ е много повече от кратък филм. Това е доказателство, че когато децата бъдат вдъхновени да търсят, създават и мечтаят, те могат да превърнат историята в живо преживяване и да покажат на света красотата на България през своите чисти и талантливи очи.

Димка КАБАИВАНОВА