Паметникът на свободата ще отвори врати за посетители на 19 май, в понеделник ще бъде направена цялостна дезинфекция на експозицията във вътрешността, влизането ще става само с лични предпазни средства, съобщи директорът на НПМ „Шипка – Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов. Направена е схема за движение на посетителите, ще бъдат допускани до 10 души едновременно заради необходимостта от спазване на санитарните изисквания. Осигурени са дезинфектанти и предпазни средства за екскурзоводите, молбата към туристите е да бъдат по-търпеливи в желанието си да се докоснат до националната светиня. Във времето на извънредното положение екипът на музея е продължил работата си по извървяването на отделните стъпки за подготовка на генерален план по реконструкция и консервация на монумента, какъвто не е правен от 70-те години на миналия ХХ век и чието изпълнение частично е било през 80-те години. Макар външно паметникът да изглежда непоклатим и запазен, той се нуждае от цялостен преглед и реставрация, това трябва да се прави периодично и в съответствие с нормативната база, коментира д-р Ангелов. Самото изготвяне на проекта е дълъг процес и ще отнеме поне 2 години, междувременно ще се търси и финансиране, което ще стане както със средства на културния институт, така и на държавата.
„Монументът на свободата е изграден с пари на всички български граждани, за мен като историк е много важно грижата за неговото опазване и поддържане да е сред приоритетите на българската държава!“, настоява директорът на НПМ „Шипка – Бузлуджа“ и припомни, че едва наскоро паметникът се сдоби с акт за собственост и бе извършено цялостното му геодезично заснемане.
Документите разказват, че депутатът Петко Каравелов (брат на поета Любен Каравелов) е първият, който предлага на връх Свети Никола (името е променяно на няколко пъти) да бъде вдигнат „паметник неръкотворен“, с който да се отдаде почит на загиналите при кървавата отбрана на прохода български опълченци и воини на руската имперска армия по време на Освободителната война. В пламенно слово пред народните представители идеята защитил Петко Рачов Славейков. Подкрепя го и народният представител Стефан Берон, племенник на автора на Рибния буквар д-р Петър Берон.
Основният камък на паметника е положен на 26 август 1922 г., когато на практика стартира всенародната подписка за набирането на средствата, провеждат се два конкурса за проектирането, победители са арх. Атанас Донков и скулптурът Александър Андреев. На по-късен етап се присъединява и Кирил Шиваров (1887-1938), автор на лъвската фигура. Официалното откриване става в присъствието на над 100 000 българи на 26 август 1934 г., сред тях са и последните живи опълченци.
Години след официалното освещаване на паметника продължават „доработките“ по него, жертвеникът на Вечния огън например е построен през 1969 г., за пръв път го палят на 5 септември. През 1977-а са изработени каменните барелефи на руските воини и опълченците, а 890-те каменни стъпала са направени през 1956-а година. По него време някой сложил и петолъчка на върха, тя изчезнала безследно през 70-те години.
Христо ДИМИТРОВ
