Георги Вулджев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) анализира пред „Старозагорски новини“ предложените от правителството стъпки за подпомагане на бизнеса у нас в създалата се кризисна ситуация. Специалистът анонсира данъчна ваканция и отпадане на данъци, което по-думите му би имало далеч по-осезаем ефект върху частния сектор у нас, който в момента страда заради разпространението на пандемията от коронавирус.
– Г-н Вулджев, страната ни се намира в извънредно положение. Усилията са насочените за ограничаване на разпространението на коронавируса. В тази ситуация обаче икономиката понася сериозен удар предвид затворените търговски обекти в страната. В неделя видяхме и първите мерки, които правителството обяви в опит да подпомогне бизнеса. Ще успеят ли тези действия на държавата да помогнат на частния сектор в трудната ситуация?
– Осигуряването на ликвидност за бизнеса пред Българската банка за развитие, ангажирането със заплащането на 60% от заплатата на служителите в онези сектори, които търпят загуби в момента, както и чисто административните действия по удължаване на сроковете за годишните отчети по същество са важни стъпки. Те обаче въобще не са достатъчни и според мен много трудно могат да спомогнат на бизнеса да премине през това сериозно затруднение. Те ще имат преди всичко краткосрочно действие за минимизиране на отрицателния финансов ефект, който наложените рестрикции носят със себе си. Според мен и колегите, с които работя в Експертния клуб за икономика и политика, трябваше да се обяви една по-дълга данъчна ваканция. Такъв пример видяхме в Гърция, където той е в сила за ДДС и всички осигуровки. Това бе възможна стъпка. Да не говорим, че можеше да се отиде и по-напред, като бъдат опростени данъци за периода, в който важат настоящите рестрикции, въведени с цел ограничаване на разпространението на коронавируса у нас. Това е най-ефективният начин да бъде инжектирана ликвидност в тези бизнеси, които в момента търпят шоков спад на своите приходи.
– В предложенията, с които ЕКИП се обърна към управляващите, виждаме и отпадане на корпоративния данък. За какъв период от време?
– Това предложение е с по-дългосрочен характер и то трябва да отговори на официално обявеното очакване, че европейската икономика през 2020 г. ще навлезе в рецесия. Това ще доведе у нас до намаляване на инвестициите – външни и вътрешни. Ето защо е нужно ние да направим пазара си атрактивен след овладяването на пандемията, а това може да се случи точно с отпадането на корпоративния данък, който се налага върху неразпределената печалба. Тази стъпка ще даде стимул за инвестиция на бизнеса, а само по този начин може да се излезе възможно най-бързо от състояние на рецесия. Наред с това ние предлагаме вдигането на прага за регистрация по ДДС. Нашето предложение има както дългосрочен характер, така и своите моментни измерения в създалото се затруднение. Тук логиката е да бъде оказана директна помощ на малките и средни предприятия, които са почти изцяло български. Този сектор е най-уязвим в тази криза. Угрозата от фалит при тях е много по-голяма. С вдигането на прага за ДДС много от тези фирми ще напуснат сферата на това данъчно облагане и така бихме реализирали сериозни данъчни спестявания.
– В настоящото извънредно положение се чуха и други предложения. Те дойдоха както от страна на големите предприемачи, така и от страна на политически представители в парламента. БСП поиска замразяване на заплащането на сметките на битовите абонати. Целесъобразно ли е подобно действие, както и ангажирането на държавата по един или друг начин в договореностите между банките и техните клиенти?
– Получава се едно натрупване на предложения, ако трябва да бъда честен. Замразяването на битовите плащания има смисъл само ако държавата не дава никаква друга финансова подкрепа на бизнеса. Това очевидно не е така предвид факта, че правителството обяви намерението си да се натовари с част от заплатите в засегнатите сектори. Ето защо смятам, че двете действия се дублират. В тази кризисна ситуация все пак е важно да не допускаме сериозно набъбване на публичните разходи. Това е едно от нещата, които не бива да бъдат правени. Към ненужните действия веднага бих сложил и каквото и да е определяне на държавно гарантирани заеми и таргетирани субсидии от държавата към засегнатите бизнеси. Защо това не бива да се прави? Защото е един много по-сложен процес, отколкото предложената от ЕКИП данъчна ваканция. Наред с това тези действия са тромави по своя характер. Така се забавя ликвидната инжекция, на която се надява бизнесът от страна на държавата. Да не говорим, че с подобна мярка може много лесно да се злоупотреби с такава форма на субсидиране. Особена в кризисна ситуация, когато вниманието на обществото и медиите е в съвсем друга посока.
– Стана ясно, че България ще получи от ЕС 800 млн. евро за справяне с коронавируса. Адекватен ли е размерът на тази помощ, г-н Вулджев?
– Рано е да се каже, най-малкото защото ние не знаем размера на заболяването у нас. Аз обаче бих посочил, че България по същество не трябва да разчита, че Европейската комисия ще ни спасява от дадена криза. Всяка помощ е добре дошла, но не бива да се осланяме прекомерно на това. Отново ще посоча, че се очаква ЕС да влезе в рецесия, която ще даде своето отражение. 800 млн. евро със сигурност не биха покрили всички икономически вреди, но те по-скоро са една моментна помощ. Аз обаче искам да отбележа нещо важно. Ние сме си виновни за липсата на финансов ресурс на държавно ниво. През последните няколко години трупахме бюджетни излишъци, но те се изхарчваха по особено прозрачен начин. На практика можехме да имаме един балансиран бюджет още 2017 г. и да започнем да спестяваме допълнително пари. При настоящата картина страната ни не разполага с буфери. Това нямаше да е така, ако през последните 3 години се правеха бюджетите с мисъл за спестяване за евентуална криза.
– Въпреки това министър Горанов обяви, че държавата разполага с малко над 10 млрд. лв.
– Тези пари са от фискалния резерв, който не е захранван с нови пари от предишната криза насам. На практика в него има по-малко средства, отколкото към 2016 г. Това е недопустимо след тригодишен период, през който ние имахме сравнително добър икономически растеж, висока събираемост на данъци, имахме излишъци и нито един лев не беше добавен в този резерв за ситуации като настоящата.
Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ
