На 28 февруари 1859 г. в Стара Загора е роден българският офицер (генерал-майор) Вълко Стамов Велчев, командвал 2-ра, 4-та, 8-а и 11-а пехотни дивизии.
През Сръбско-българската война (1885) той е началник-щаб на авангарда, който овладява Цариброд на 12 ноември и Пирот на 14 и 15 ноември. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.
През август 1886 г., като командир на дружина в Пловдив, капитан Вълчев е един от най-активните участници в контрапреврата и временното връщане на княз Александър Батенберг. С демонстрацията на 10 август 1886 г. на командваната от Велчев дружина започва контрапреврат.
По време на Балканската война (1912 – 1913) командва новосформираната 11-а пехотна дивизия. По негова инициатива е проведена прибързаната и неуспешна атака на Източния сектор на Одринската крепост на 1 – 4 ноември 1912 г. След неуспеха е лишен от командването на дивизията. През юли 1913 г. генерал Велчев командва Южния отряд, който отстъпва Одрин на турците.
По бурния път на военната си служба преминава през различни гарнизони: Сливен, София, Пловдив и родния Стара Загора. Има снажна, достолепна фигура.
Генерал Вълко Велчев е завършил първоначално петокласно училище в Стара Загора. Един от неговите учители е видният български поет, публицист и общественик П. Р. Славейков. Възприел родолюбието на своя учител, в него се поражда порив към знанието. Баща му хаджи Стамо, богат търговец за времето си, го изпраща да учи във френски лицей в Цариград. Завършването на лицея и завръщането му в родината съвпадат с подготовката и началото на Руско-турската освободителна война. В къщата на хаджи Стамо, която се намирала на северозападния ъгъл на двора на бившия строителен техникум (пресечката на улица „Ген. Столетов“ и „Димитър Наумов“), патриотично настроени старозагорци начело с П. Р. Славейков очаквали завръщането на Вълко Велчев от Цариград, който ги запознал с хода на подготвяната война.
Когато руските войски достигнали северните крайнини на Стара Загора, хаджи Стамо изпраща сина си с кон при русите, който известява на ген. Гурко: „Господин генерал, турците напуснаха града. Старозагорци ви очакват с вълнение.“ И отправил покана към генерала да отседне в техния дом.
Така ген. Гурко и щабът на командвания от него отряд се подслоняват в къщата на хаджи Велчеви, а Вълко Велчев става куриер на щаба на руския генерал.
По-късно, когато Стара Загора е обляна в кръв и съсипана в пепелища, първата опожарена къща е тази на хаджи Велчеви. След Освобождението синът завършва първия випуск на военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Впоследствие учи и завършва генералщабна академия в Петербург. Служи най-напред в Пловдив и през 1885 г. взема активно участие в Съединението на България. Участвува и в Сръбско-българската война като началник-щаб на авангарда при разгромяването на крал Милан. Само една година по-късно Велчев е в центъра на драматичните събития на преврата и контрапреврата срещу княз Батенберг. През 1900 г. е произведен в чин генерал.
По убеждение е русофил. През 1911 г. е уволнен със заповед на монарха. Фердинанд обаче по-късно привлича способния генерал в редовете на армията. В Балканската война Велчев е отново действуващ генерал, назначен за командир на Източния сектор. Заедно със своя щаб той оценява обстановката и без да чака заповед, на своя глава взема решение – „в атака“. Фердинанд заповядва да се спре атаката и да се обсади Одрин. Ген. Велчев не изпълнява заповедта. В резултат на взетата инициатива и активните настъпателни действия на войските падат няколко форта. Ген. Велчев е отзован и на негово място е назначен ген. Г. Вазов. Одрин е обсаден. Изпълнена е заповедта на Фердинанд и обсадата продължава няколко месеца. С падането на Одрин ген. Велчев е назначен за гарнизонен началник на града и вилаета. В писмо до него, запазено и до днес, ген. Бойдев, участник във войната, пише: „Ако вашите войски на Източния сектор са продължили на 2 ноември енергично атаките си, крепостта едва ли би се удържала.“ Ген. Велчев остава да живее в Стара Загора. В навечерието на Първата световна война Фердинанд изпраща депутат на Народното събрание да го увещава да се върне на действителна военна служба. Отговорът му е категоричен: „На немската кауза не искам да служа. Аз съм за панславянска държава.“ През 1931 г. той е поканен от Военноисторическата комисия при Министерството на войната да пише спомени. Умира през 1935 г. По време на траурното шествие в столицата някой се промъква през шпалира и поставя върху ковчега цветя с надпис „От признателните старозагорци – на смелия генерал Велчев“. Посвещаваме този материал на младите старозагорци, които със сигурност не знаят кой е генерал Вълко Стамов Велчев.
Днес цялата старозагорска общественост трябва да отдаде почит към ген. Велчев – наследник на патриотизма на възрожденския си род, който е поставил любовта си към своя народ и Родина над всички интереси.
Стела АЛЕКСИЕВА
Б.Р. В материала е използвана информация от: www.patrioti.net, по разкази на Кольо Сталев
