Всеки регион има идентичност, но рядко се стига до осъзнатост. Разпознаването започва отвътре, от диалога в самата общност, категорична е доскорошната зам.-министърка на МРРБ
В рамките на седмите Урбанистични срещи – „Градска идентичност, която привлича“, които ще се проведат в Стара Загора от 12 до 14 ноември, Ангелина Бонева от Института за градски идеи се включва в панела „Регионално развитие чрез култура и създаване на локални идентичности“. Тя е личност с богат професионален опит и задълбочен поглед към връзката между културата, регионалното развитие и бъдещето на българските градове. В периода 2023-2024 г. заема длъжността зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството. Днес е директор на Сдружение за компетентност „Чисти технологии за кръгова икономика“ (Clean&Circle BG). Била е докладчик за България към Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre, EC), както и част от екипа на Фонда на фондовете. Натрупаният й опит в различни сфери на публичното управление и европейските политики й дава възможност да погледне на развитието на градовете не само през призмата на инфраструктурата и икономиката, но и през онези по-дълбоки процеси, които създават принадлежност, разпознаваемост и качество на живот.
Срещата с Ангелина Бонева е на 12 ноември от 14:30 ч. в обновената сграда на Библиотека „Родина“, бул. „Руски“ N 17 в Стара Загора. А преди това тя любезно прие поканата на „Старозагорски новини“ за това интервю.
– Г-жо Бонева, културата често се възприема като разход, а не като инвестиция. Как бихте убедили един кмет или местен бизнес, че инвестицията в култура може да донесе реални икономически ползи, да създаде работни места и да задържи младите хора в региона?
– Бих започнала с това, че културата не трябва да бъде разглеждана като отделен сектор, който съществува сам за себе си. Тя е „интер-акция“, тя е „тъканта“ на едно населено място. В 21 век говорим дори за бранд или „запазена марка“ на държави, региони, градове – нещо, което улавя духа на една общност. Когато инвестираме в култура, ние инвестираме в привлекателността на града, във връзките икономика – качество на живот – местен бизнес – туризъм и най-вече в хората. Едно културно събитие не е достатъчно, трябва осмислен културен календар съобразен със сезоните, с демографията на местната общност и икономическия профил на местния бизнес и даже на желания профил на посетителите. Иска ли Стара Загора платежоспособни клиенти, транзитен поток или масови прояви? Или „за всеки по нещо“. Или да бъде сама по себе си една увлекателна история за минало и бъдеще, наследство и потенциал, природа и енергия. Затова бих казала на един кмет: не питайте само колко струва културата. Попитайте какво губи вашият град, всеки път когато няма достатъчно културен живот и когато не сте изградили филисофия за живот, която елегантно да приканя и притегля към себе си хората. Демографията, кмете!
– Всеки регион има своя история, традиции и културни особености, но не всеки успява да ги превърне в разпознаваема идентичност. Какво отличава една автентична локална идентичност от добре опакована туристическа марка?
– Всеки регион има идентичност, но рядко се стига до осъзнатост. Разпознаването започва отвътре, от диалога в самата общност. Туристическата марка може да бъде създадена с добър дизайн, рекламна кампания и професионално позициониране. Но автентичната локална идентичност, базирана на култура, не може да бъде произведена от маркетингова агенция. Тя се формира от историята, паметта, характера на хората, местните традиции, практиките, дори занаятите и начина, по който една общност разбира себе си, своята храна, своето вино, ако щете… Разбира се, съвременният маркетинг е необходим. Той може да помогне на един регион да разкаже историята си по-убедително и да достигне до повече хора. Обаче първо трябва да имаме какво истинско да разкажем, т.е. разликата е в дълбочината и в истинността. За мен автентичната идентичност е тази, която местните хора разпознават като своя, а посетителите усещат като неподправена. Тя не се изчерпва с традиционен костюм, местен празник или емблематична сграда. Тя включва и съвременния живот на общността, творческите търсения, несъгласията, преноса на знания между поколенията и начина, по който традициите се продължават като се видоизменят. Не бива да превръщаме културното наследство в декор за туристически снимки. Трябва да го превърнем в живо съдържание – в преживявания, образователни програми, творчески продукти, съвременни интерпретации и неизчерпаеми възможности за местните хора да усещат себе си и общността „живи“ .
– Стара Загора има богато историческо наследство, но и амбицията да бъде модерен, динамичен град. Как културното наследство може да се превърне в ресурс за бъдещето, без градът да остане затворен в миналото си?
– Наследството може да се разглежда като основа за иновации и съвременно градско развитие. Един фестивал например не носи ползи единствено за организаторите и артистите. Той привлича посетители, които използват хотели, ресторанти, транспорт, местни магазини и услуги. Създава се работа за творци, технически екипи, дизайнери, комуникационни специалисти, занаятчии и много други професии. Гради се опит. Когато тези събития са част от последователна културна политика, те могат да създадат устойчив икономически ефект. Но има и нещо по-важно. Младите хора днес не избират къде да живеят само според наличието на работно място и размера на заплатата. Те търсят среда, която им предлага възможности за самоусъвършенстване, социален живот, творчество, свобода в съчетание с чувство за принадлежност. Брандът на града е специфичният местен отговор на един парадокс, на една нерешима дилема „продължение-промяна“, на вечната мистика на еволюцията – кое да запазим и кое да променим от себе си, за да оцелеем, но и да се усъвършенстваме. Как да се променим, за да останем същите? И как да не се променим в постоянната динамика около нас? Стара Загора има огромно и абсолютно уникално предимство – град с толкова дълбоки исторически пластове разполага с ресурс, който не може да бъде създаден или копиран другаде. Но истинската стойност на това наследство не е само в неговата възраст или историческо значение, а във възможността да го превърнем в част от съвременната идентичност на града. Стара Загора разказва своята история не само чрез археологическите обекти, операта, музеите и паметниците, галериите и парковете, но и чрез съвременната култура, изкуството, архитектурата, образованието и творческите индустрии. Дори залязващи икономически дейности могат да са урок, знание, опитност и сила регионът да продължи напред. Съвременните технологии улесняват процеса – чрез дигитални експозиции, интерактивни пространства, нови туристически маршрути, образователни формати и съвременни артистични интерпретации например. Най-важното е да не противопоставяме историческия град на модерния град. Те могат и даже трябва да съществуват заедно, постоянно провокирайки ни да сме в дискусия със себе си и със света, който ни заобикаля.
– Често говорим за децентрализация, но културният живот и ресурсите продължават да се концентрират в големите градове. Какво е необходимо, за да се превърнат по-малките населени места от периферия в активни центрове на културен живот и местно развитие?
– На първо място, истинската децентрализация започва тогава, когато местните хора престанат да бъдат получатели на решения, взети другаде, и станат активни създатели по пътя на собственото си развитие. Децентрализацията не означава да разпределим бюджет към повече на брой места. Тя означава да дадем реални възможности за вземане на решения, за създаване на културно съдържание и за развитие на местни инициативи. На второ място, трябва сериозно да преосмислим начина, по който гледаме на малките населени места. Те не са периферия, а ресурсен и идееен „склад“. Всяко от тях има своя памет, история, културен потенциал, хора с идеи и възможности, които често остават невидими заради липсата на ресурси и подкрепа, и най-вече на свързаност. Потокът е прекъснат, съответно реката не може да се похвали, че е пълноводна. Необходимо е да инвестираме в хората и в местния капацитет – в читалищата, библиотеките, музеите, местните културни организации, младите творци и неформалните общности. И още нещо – не трябва да очакваме хората от малките населени места постоянно да пътуват към големите градове, за да имат достъп до качествена култура. Трябва да създадем условия за постоянен обмен, двупосочен. Не на последно място, бих поставила акцент и върху партньорствата между общините, бизнеса, образователните институции и културните организации. Едно малко населено място невинаги може самостоятелно да поддържа голяма културна инфраструктура, но може да бъде част от регионална мрежа, в която различните места предлагат различни културни преживявания и се допълват.
– Кой всъщност трябва да създава локалната идентичност – институциите, културните дейци, бизнесът или самите граждани? И как местните общности могат да участват реално в този процес, вместо само да бъдат публика на готови проекти?
– Локалната идентичност не може да бъде създадена от един участник или спусната отгоре. Вече стана дума, че не може и да се състави от маркетолог или да се напише от консултант. Резултат е от взаимодействието, от диалога между институциите, културните дейци, бизнеса, образователните организации и най-вече гражданите. Всяка от тези страни изпълнява роля, макар и гъвкаво определена. Модерният термин е co-creation, съвместно създаване, на принципа на едновремешните „работилници“. Институциите трябва да осигурят стратегическа посока, условия и предвидими елементи. Културните дейци трябва да вдъхват смисъл и съдържание, творческа енергия и защо не хаотичност. Бизнесът може да бъде партньор и инвеститор. А гражданите са хората, които придават истински смисъл – многопластова идентичност, която принадлежи на точно тази общност. Нееднократно, постоянно.
– В епохата на глобализацията и дигиталните комуникации младите хора често се идентифицират повече с глобални културни тенденции, отколкото с мястото, в което живеят. Как местната култура може да стане достатъчно съвременна и привлекателна, за да ги накара не просто да се гордеят с родния си край, а и да изберат да останат и да се развиват там?
– Не мисля, че трябва да противопоставяме глобалната и локалната култура. Има един ярък цитат в екологичните движения, важи и за културата, според мен, която също не познава граници: „Мисли глобално, действай локално!“. Младите хора го разпознават и са го възприели, т.е. имат естествено желание да бъдат част от света, да пътуват, да общуват, да откриват нови тенденции и да изразяват себе си по съвременен начин. Това е напълно нормално и дори необходимо за развитието им. Нашата задача е да покажем, че могат да бъдат граждани на света, без да губят връзката си с мястото, което ги е направило такива, каквито са. За целта местната култура трябва да бъде отворена към новите форми на изразяване. Трябва да има пространство за съвременно изкуство и визуалност като графити например, музика и нестандартни шумове, устойчив дизайн и модулни функционалности, дигитални инструменти, кино и фотография, независими културни инициативи и творчески индустрии. Трябва да дадем възможност на младите хора да експериментират, да грешат, да създават и да бъдат чути. Още, разбира се, може да се направи на местно ниво и затова младите да получат ясна перспектива за реализация. Културният живот сам по себе си не може да реши всички проблеми, свързани с миграцията и демографските процеси. Необходими са качествено образование, добри работни места, възможности за предприемачество и достъп до съвременна инфраструктура. Културата обаче създава онова усещане за смисъл и принадлежност, което не се измерва в ниво на доходи. Родният град не е най-богатият град, а най-незаменимият за всеки от нас. В крайна сметка младите хора няма да останат в един град само защото той има богата история или обещание за светло бъдеще. „Младите са бъдещето“, докога? Те искат да са в настоящото, движейки се по неотъпкана, но все пак пътека, към бъдещето.
– Ако след пет години се върнем към темата за регионалното развитие чрез култура, по какви конкретни резултати ще разберем, че сме постигнали успех? Какви промени бихте искали да видите в българските региони и каква първа стъпка трябва да бъде направена още днес?
– Бих искала да видим няколко конкретни промени. Първо, повече млади хора, които избират, след като са попътували, да останат и да влагат сили и разум в своите региони, защото намират там възможности за професионална и лична реализация. Второ, повече устойчиви работни места в културния и творческия сектор, повече местни културни предприемачи и повече бизнеси, които разбират потенциала на културата и инвестират в нея, вкл. в цифрови технологии и смислено впрегнат изкуствен интелект. Трето, по-активни малки населени места, в които читалищата, библиотеките и културните пространства са живи центрове на общността, а не просто институции, които съхраняват традиции. Акцентът да бъде на силните съчетания на материалното и нематериалното наследство, претворени чрез междупоколенчески диалог в практики и самочувствие. Четвърто, по-добра разпознаваемост на регионите, основана не само на туристическа реклама, а на традиции, реални културни продукти, преживявания и местни общности, на база на факта, че културата се разглежда като сърцевината на стратегиите за регионално развитие, икономика, образование, туризъм и градска среда, а не като самостоятелна и второстепенна сфера, „просеща“ бюджетно резанче. И с това бих завършила, след пет години бих си помечтала да сме обърнали един затворен кръг на недоволство, липси и отново и отново разделение, в един полезен цикъл на захранване на регионалното развитие от културната идентичност и диалог, и обратно на новата, уникална творческа енергия от регионалните специфики. History и story на български в превод е история и в този смисъл Стара Загора представлява вселена от безценни неразказани истории, изобилна храна за нови творчески потенциали.
Разговора проведе:
Димка КАБАИВАНОВА
