С думите „Помните ме, значи съм жив!“, изречени на български, прие наградата за цялостно творчество големият полски актьор Ян Енглерт, който е почетен гост на седмото издание на Международния фестивал за съвременно европейско кино „Златната липа“ в Стара Загора.
Артистът, който изигра ролята на йезуитския монах отец Ередия във филма на Въло Радев „Осъдени души“ през далечната 1975 г., сподели, че този филм никога не е бил показан в родната му Полша, но точно той му е донесъл най-голямата награда: обичта на българската публика вече почти половин век.
Пред старозагорските журналисти Ян Енглерт припомни как е бил избран за ролята на отец Ередия във филма на Въло Радев „Осъдени души“ и каква е съдбата на Едит Салай, която изигра ролята на Фани Хорн. Той обясни, че не е виждал и чувал Едит Салай от премиерата на филма. Предполага, че е във Франция, но вероятно никога повече не е била актриса.
За ролята го избрали случайно. Първоначално му предложили ролята на американеца, а ролята на Фани – на полската актриса Янковска Чешляк. За ролята на Ередия виждали Омар Шариф, а продукцията трябвало да бъде българо-френска, но от Франция поставили условие режисьорът да бъда французин. Въло Радев се оттегля, защото наистина иска да направи този филм и започва да търси актьори от соцлагера. „За първи път пристигнах в София, за да премеря костюма за ролята на американеца. Някъде към 21 часа, когато беше минала пробата, при мен дойде асистентът на Въло Радев. Помоли ме да помогна на полската актриса, защото пробите с другите актьори не вървяха. През нощта изиграхме сцената в студиото в Бояна. 15 минути след като приключих, ми предложиха да приема ролята на Ередия. Първо отказах, след това се съгласих“, разказа Ян Енглерт.
По това време Янковска Чешляк получила предложение от изтъкнат полски режисьор и отказва ролята на Фани. В продължение на два месеца Енглерт пътува между Полша и България за пробни снимки с други актриси за ролята на Фани. Някъде около седмица преди началото на процеса Въло Радев решава, че Едит Салай ще изпълни тази роля. „Така изглеждаха нещата – отново стечение на обстоятелствата. Най-кратката дефиниция на щастието в професията, която упражнявам, е да се окажеш в правилното време, на правилното място и в правилната компания“, обобщи актьорът.
„Аз съм последният жив актьор, който не се е появявал в реклама, а имах предложение и сега съжалявам, че не го приех. Оказах се Дон Кихот, въпреки че щях да си осигуря по-добър живот със спечелените пари“, коментира Енглерт, който пред старозагорската публика представи снимания през 1995 г. филм „Голямото прецакване“ по негов сценарий и под режисурата на Ян Ломницки.
„Това беше един експеримент лично за мен, защото за пръв път писах сценарий, писах го заради себе си. Освен това инвестирах всички си пари, всъщност бяха ни необходими поне още пет пъти по толкова, за да стане истински“, уточни актьорът, който вече близо две десетилетия е несменяем директор на Варшавския народен театър.
Специалната награда му бе връчена от изпълнителния директор на „Златната липа“ Магдалена Ралчева, която не скри, че е истински щастлива един от кумирите й да бъде специален гост на фестивала за съвременно европейско кино.
Носителят на наградата бе поздравен от кмета на Стара Загора Живко Тодоров, задочни поздрави изпрати и министърът на културата Боил Банов.
Сред дошлите за първата прожекция от започналия в събота 5-дневен киномаратон бяха още екскултурният министър, актьорът Владимир Пенев, доайенът на родните кино и театър Гинка Станчева и още много други обичани от публиката актьори.
В неделя Ян Енглерт засади своя липичка в актьорската гора край Старозагорската опера, до неговата фиданка корени е пуснало дръвчето на Гинка Станчева.
Христо ДИМИТРОВ
