Актьорът Нино Луканов получи почетно признание от Община Стара Загора за своя 90-годишен юбилей

49
Зам.-кметът Милена Желева връчва на Нино Луканов Почетния плакет на кмета

С много топлина, признателност и вълнение премина днес срещата с доайена на старозагорските артисти Нино Луканов в Община Стара Загора. Поводът беше неговата 90-годишнина, а атмосферата – повече като среща на приятели, които имат какво да си кажат, и като поклон пред един живот, преминал през безброй човешки истории.

До големия актьор беше неговата съпруга Анастасия Луканова, с която споделят 64 години брак. Присъстваха зам.-кметът на Община Стара Загора Милена Желева, началникът на отдел „Култура“ Диана Атанасова и журналисти. От името на кмета Живко Тодоров и Общината Нино Луканов получи Благодарствен адрес, Почетен плакет на кмета и скулптура на старозагорския творец Димитър Нейчев. Но най-ценният подарък на тази среща бяха спомените, разказани с неподправена емоция, и възможността един забележителен творец да погледне назад, без да се разделя с настоящето. Обикновено хората измерват живота си в години. Нино Луканов обаче има и друга мярка: колко от себе си е успял да даде на изкуството и колко от това, което е оставил, ще продължи да живее след него.

Нино Луканов идва в Стара Загора по разпределение, в едно време, когато всичко извън София често е наричано „дълбока провинция“. Но младият актьор открива в града не провинциална тишина, а нещо много по-ценно – публика с отношение към театъра, особена атмосфера и хора, които умеят да посрещат таланта. И остава тук. Заради театъра, заради старозагорци, заради любовта. Шестдесет и четири години съвместен живот с Анастасия са доказателство, че понякога едно разпределение може да се превърне в съдба.

С особена признателност Нино Луканов говори и за развитието на Стара Загора през последните години. Той не скри удовлетворението си от промяната на града и от отношението към културните институции по време на управлението на кмета Живко Тодоров и неговите екипи.

„Всички кметове на Стара Загора, които са минали през живота ми на артист, са правили много за културните институции. Но това, което прави настоящият кмет на Стара Загора Живко Тодоров – не само за културните институти, но и за облагородяването и промяната на целия град, е толкова голямо, че то неизбежно остава в историята на нашия град“, посочи актьорът.

Когато говори за театъра, Луканов не се връща единствено към ролите и успехите. Той говори за онова, което не се вижда от зрителната зала – за вътрешната работа на актьора, за дисциплината, за таланта, който трябва постоянно да бъде развиван, и за отговорността към човека отсреща. Посланието му към младите актьори е особено важно именно днес, когато бързината често измества задълбочаването, а видимостта понякога се оказва по-важна от съдържанието.

„Аз не се чувствам по-голям от днешните млади актьори. Театралното изкуство е най-непосредственото, най-живото и най-краткотрайното. Затова, като артисти, ги съветвам да помнят, че истинското театрално изкуство не е само в играта и правилното произнасяне на текста. Трябва всичко да премине през душата ти и да знаеш към кого го отправяш. Само тогава може да си сигурен, че твоето място е на сцената“, сподели Нино Луканов.

За него актьорската професия не е просто работа, а отдаденост, която трябва да се превърне в съдба. Талантът не е даден веднъж завинаги, той трябва да бъде пазен, упражняван и развиван. А театърът, макар и най-живото изкуство, е и най-нетрайното, защото спектакълът съществува в мига на срещата между актьора и публиката. След това остават само паметта и преживяното.

Зам.-кметът Милена Желева подчерта, че творчеството на Нино Луканов е част от личната памет на поколения старозагорци.

„Цели поколения имат спомени от актьорската игра на Нино Луканов. Сред тях е дори моята дъщеря. Пожелавам на всеки да запази емоцията, която виждам в очите му. В момента ДТ „Гео Милев“ е истинска школа за млади таланти, които вървят по пътя на Нино Луканов“, каза тя.

Диана Атанасова припомни и една показателна страница от отношението на актьора към театралната институция – неговото денонощно присъствие и активна ангажираност по време на реновирането на сградата в края на 90-те години.

„Нино Луканов донесе на Стара Загора десетки големи отличия. Няма да забравя неговото 24-часово присъствие по време на реновирането на сградата на Драматичния театър в края на 90-те години и ценните съвети, които даваше. Труд, себеотдаване и в същото време скромност са отличителните черти на този голям творец“, отбеляза тя.

Отляво надясно: Анастасия Луканова, Нино Луканов, Милена Желева и Диана Атанасова

И до днес Луканов има отношение към бъдещето на театралната сграда. В разговора той обърна внимание, че решенията за нейния ремонт трябва да бъдат съгласувани с актьорския екип, защото хората, които работят там, най-добре познават потребностите на сцената и пространството около нея. Но мисълта му не спира до артистите. За него е важно и зрителите да се чувстват сигурни и удобно, особено възрастните хора и хората с двигателни затруднения. Настоява за парапети и улеснен достъп – не като строителна подробност, а като въпрос на уважение към публиката. Самият той е дарил средства от името на Музикалното общество „Борис Христов“ за парапетите в сградата на библиотеката. Тази загриженост е част от характера на човек, който никога не е ограничавал представата си за изкуството до сцената.

Нино Луканов е единственият специалист в българския театър по техника на дишането. И тук биографията му придобива почти невероятно измерение. При измерване на виталния капацитет на белите дробове достига резултат от 8400 куб. см – изключително постижение, отразено в медицински издания у нас и в европейския печат. Самият той свързва физическата си подготовка и с дългогодишните занимания с хатха йога.

Човекът, който превръща дишането в научна тема и професионално познание, има и друга, не по-малко любопитна страна. В младостта си мечтае да бъде пилот, а има зад гърба си 80 летателни часа с безмоторен самолет и 53 парашутни скока. Искал е и да стане свещеник, макар че, както с усмивка отбелязва, дори не е играл такава роля на сцената.

Един от най-забавните му спомени е свързан с опит да впечатли бъдещата си съпруга с пилотските си умения.

„На един тренировъчен ден поканих моето момиче да ме гледа. Направих сложни фигури във въздуха. След това я попитах дали й е харесало, но се оказа, че изобщо не е впечатлена“, разказва Луканов с чувство за хумор. И именно в този спомен се крие една от най-човешките страни на големия артист – зад внушителната биография стои човек, който не се страхува да разказва за себе си с усмивка и самоирония.

В края на срещата големият актьор прие отличията с благодарност и отправи пожелание към присъстващите да доживеят неговата възраст в добро здраве, плюс поне още 10% „за разкош“. Тази реплика прозвуча съвсем в негов стил – с чувство за хумор, жизненост и неподправена човешка топлота.

Нино Луканов е от хората, които не просто са играли на старозагорска сцена, а са станали част от нея. А когато един артист успее да превърне професията си в съдба, града, в който е пристигнал по разпределение, в свой дом, тогава вече говорим не само за дълголетие, а за истинско духовно присъствие. Защото някои хора не просто излизат на сцената. Те остават в историята.

Димка КАБАИВАНОВА