След политици, енергийни експерти и политически анализатори досега се изказаха по темата за сделката с чешката електроразпределителна компания ЧЕЗ. „Старозагорски новини“ представя мнението на адв. Петър Славов, който е бивш народен представител и автор на редица законопроекти в 43-то Народно събрание.
– Г-н Славов, като специалист в областта на правото, как гледате Вие на възможността държавата да влезе в сделката между чешката електропреносна компания ЧЕЗ и българската „Инерком“. Съществува ли законова база за подобно действие?
– В този случай станахме свидетели на изцяло закъсняла реакция от страна на държавата. За тази сделка се говори от години, а в последните месеци бе обявен и въпросният конкурс, т.е. кандидатите са били напълно известни. Стигна се обаче до там изведнъж държавата и нейните институции да бъдат напълно изненадани и неподготвени. Последващите действия на управляващото мнозинство, на правителството и на държавните регулатори по никакъв начин не могат да бъдат определени като правилни. Стигна се едва ли не до това правителството да моли Гинка Върбакова да го включи в сделката. Точно тук обаче е редно да попитаме има ли място българската държава в тази сделка? Отговорът е категорично не, когато говорим за пряко участие, свързано със закупуването на едни дялове от частно предприятие, пък било то и структуроопределящо и от значение за националната сигурност. Ролята на държавата в този случай би трябвало да бъде свързана с упражняването на контрол през съответните регулатори, които да позволят или не тази сделка, но преди всичко ясно да обяснят кой е купувачът и с какви средства той участва в сделката.
– Защо й е на държавата участие в сделката, след като преди няколко години тя продаде своите 33% от това електроразпределително дружество?
– Нека да припомним, че през 2012 г., когато отново министър-председател на страната бе Бойко Борисов, държавата продаде своите остатъчни дялове тогава за сумата от около 40 млн. лв., ако не ме лъже паметта. Е, напълно логично е при това положение да попитаме, ако държавата сега влезе в сделката по придобиване на активите на ЧЕЗ, колко ще бъдат платени, т.е. колко ще излезе на всички данъкоплатци това действие? И тук трябва да подчертаем, че аспирациите на правителството са свързани с абсолютно същите близо 33% дялово участие, с което страната ни се раздели преди 6 г. срещу въпросните близо 40 млн. лв. Да не стане така, че страната ни да налее десетократно по-висока сума, защото това би било пряко ощетяване на обществения интерес. За мен обаче особено важно остава поведението на регулаторите, които по-скоро се надпреварваха да си прехвърлят топката кой повече нямал отговорност към подобна сделка. Това по действащото законодателство не е така. Нужно е да погледнем Закона за енергетиката и по-специално неговия член 20, където са разписани правомощията на КЕВР. Там е записано, че регулаторът може да спира и да ограничава сделки, когато това касае енергетиката и активи на дружества, които подлежат на лицензионна дейност и продажбата на чиито активи може да постави под въпрос изпълнението на техните функции. В това число КЕВР може да прекратява сделките, които са свързани с процедури по свръх задлъжняване или се основават на финансиране от неясни източници и вземане на огромни кредити, което само по себе си поставя под сериозно съмнение възможността на съответното дружество да изпълнява функциите, регламентирани в нормативната база. Моето мнение е, че имаше и има възможни действия и решение, за които обаче липсва политическа воля и желание сред държавните регулатори за намеса.
– Управляващите изявиха незабавна готовност да бъде променен законът за енергетиката и то по такъв начин и в такъв срок, че да бъде утвърден преди приключването на сделката. Правилно ли е законодателството да бъде променяно заради конкретни сделки и процедури?
– Очевидно е, че не е редно. Това е една изключително лоша практика. Първо, защото подобни скорострелни промени обикновено са недогледани и имат доста негативни последици. Най-пресният пример за думите ми е случаят с д-р Димитров в Пловдив и инициативата за промяна на текстовете, касаещи неизбежната отбрана. От управляващата коалиция стартираха няколко инициативи, без дори да погледнат, че през 1997 г. Конституционният съд вече ги е отменил. Така че подобни бързи промени абсолютно не са добри от юридическа гледна точка. Нека не забравяме, че говорим за законодателство, което все пак има идеята и целта да бъде трайно, а не при един или друг случай да бъде променяно.
– Адв. Славов, до този момент във фокуса на нашия разговор попадаха действия на правителството и на държавните регулатори. Нека погледнем и към опозицията в лицето на БСП, която в момента организира подписка за прекратяване на сделката и дори готви колективен иск. Възможно ли е това според правния мир у нас?
– Това е чист популизъм, който левицата за пореден път организира на гърба на обществения интерес. Съвсем други са механизмите и те, както вече споменах, са свързани с прозрачността. България е парламентарна република и като такава има нужните механизми за въздействие на подобни сделки като тази с ЧЕЗ. Оставам с впечатлението, че социалистите ще почнат да организират референдуми по всяка една тема в страната. Когато казвам, че има механизми, с които парламентът може да влияе, нямам предвид създаването на временна парламентарна комисия. Това е напълно излишно, тъй като Комисията по енергетика спокойно можеше да се занимае с целия казус. Всичко останало е пилеене на ресурс, от който за обществото съм сигурен, че няма да последва абсолютно нищо. Ще ми позволите да кажа и още нещо, за да няма пак изненадани от страна на правителството. Използвам възможността да му припомня, че още през 2014 г. с колегите Мартин Димитров и Методи Андреев поставихме въпрос на настоящия финансов министър Владислав Горанов по отношение на исковете в международния арбитраж във Вашингтон, което бе заведено от EVN. Тогава ние попитахме какво се случва и с останалите 2 електроразпределителни дружества и техните искания? Отговорът на министър Горанов може да бъде видян на страницата на Народното събрание. В този ред на мисли властта още тогава е информирана и е знаела, че подобни искове съществуват. Тази тема набира постепенно сила, а тя касае искове за стотици милиони. Надявам се, че общественият интерес е бил защитен и да не се стигне до случая със загубеното от страната ни дело с „Росатом“ за реакторите на АЕЦ „Белене“, при което българският данъкоплатец плати 1.2 млрд. лева.
Въпросите зададе: Живко ИВАНОВ
