България и Стара Загора в сълзите на концертмайсторката на Андре Рийо

1864
Сълзите на Кремена Минева за България и Стара Загора

На 3 февруари концертът на Андре Рийо и неговия оркестър „Йохан Щраус“ в „Арена Армеец“ в София вървеше по познатия път: блясък, усмивки, валсове, лекота. До мига, в който прозвуча „Моя страна, моя България“. Тогава на сцената се случи нещо, което не се репетира. Българската цигуларка Кремена Минева – концертмайстор на оркестъра, се разплака, докато свиреше. Не демонстративно, не за ефект. А тихо, както плачат хората, когато са сами със себе си, дори и да са пред хилядна публика.

Кремена Минева е родена на 10 септември 1972 г. в София, до 13-ата си година живее и учи в Бургас при Людмила Иванова, но нейната биография включва и Стара Загора, града на майчините й корени. Кремена Минева е дъщеря на арфистката Весела Желева, а баща й, въпреки че по образование е инженер, винаги е свирил на пиано и акордеон. Детските й спомени са изпълнени с разходки по Аязмото, игри с братовчеди, посещения в Кукления театър. И с една плоча с валсове на Йохан Щраус, подарена й от старозагорската баба, когато е едва на 6 години.

С цигулката се среща на четиригодишна възраст, а по-късно животът й се разгръща между два свята – българския и европейския. Завършва с отличен успех НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София и Кралската консерватория в Лиеж, Белгия. След което идват сцените, турнетата, световната публика. И оркестърът на Андре Рийо, в който тя от години е сред водещите фигури.

Но на 3 февруари нямаше значение нито титлата, нито биографията. Имаше само една мелодия, позната до болка. И човек, който я носи през целия си живот. Сълзите й разказаха повече от всяко интервю – за липсата, за спомена, за това как успехът не отменя принадлежността. Публиката усети този момент, аплодисментите не прекъснаха музиката от уважение към нещо истинско. В онази вечер цигулката на Кремена Минева не звучеше като инструмент, а като глас. И цигуларката не беше просто част от световноизвестен оркестър. Тя беше гласът на паметта, на дома и на България.

Димка КАБАИВАНОВА