Иде най-чаканият от всички празник в годината – Рождество Христово. Празникът на надеждата, празникът на съпричастността и добрите дела.
Българи от всички краища на страната вече сътвориха стотици благотворителни инициативи, за да нахранят бедните, да зарадват самотните, да дадат топлинка и вяра на децата без семейства. Направиха ги по повея на сърцето си, със собствени сили и средства.
А скъпоплатените ни политици? Те не само, че не стоплиха ничии сърца, но изпълниха площадите с гневни хора срещу тях самите, „нахраниха“ ги с грозни сцени от залата на най-висшата институция – Народното събрание и им постлаха „розово“ бъдеще в еврозоната през новата 2026 г. с удължения си бюджет.
Няма депутат, който във високопарните си речи да не твърди, че всичко, което прави, е за народа. Но пък нито един от т.нар. народни избраници не пророни и дума за заплатите си – да бъдат намалени или поне замразени. И някак гротескно звучи хвалбата им, че са се потрудили минималната заплата да стане 620 евро от догодина. А защо от 2026 г. те не се разписват под такава заплата? А прескъпо платената стохилядна армия от висши държавни чиновници и техните бонуси? Нима у всичките тези хора вече не е останала и капчица чувствителност към милионите, които едва свързват двата края. За хилядите малки и средни фирми, които догодина ще фалират заради „далновидните“ политически решения.
За тях остава само надеждата на Рождеството. Уморена и посърнала.
Йовка НИКОЛОВА
