Уста Кольо Ганчев майсторил храма „Св. Николай“ 13 години. Първо й правел макети като днешните 3D модели
Известен повече като „Свети Николай“, величественият катедрален храм в самия център на Стара Загора всъщност носи името „Свети Николай Мирликийски Чудотворец и Свети Цар Борис Михаил – Покръстител“. Стотици, а може би дори хиляди миряни се стичат тук на светли празници да запалят свещица и да се помолят за здраве. А в делник влизат кротко и смирено – тихо да поседят, да споменат близки и любими хора.
Тази година се навършват 115 години от освещаването на знаковата за старозагорци света обител.
„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ е сред най-красивите църкви не само в Града на липите, но и в цяла България – в това познавачите са категорични. А е единствената в Стара Загора, преместена от първоначалното място, където се е намирала.
ПРЕРЕКАНИЯ
Било в края на XIX век, малко след края на робството. Енориашите чувствали необходимостта да имат нов храм, но съзнавали, че средствата, които се изискват, не са по силите им. Първото събрание за съграждане на нов храм по покана на църковното настоятелство било на 2 април 1886 година. Трябвало да се избере парцел. Имало бурни разисквания и взаимни нападки – гражданството се разделило на две. Едните настоявали за мястото на старата изгоряла църква, в оня момент – барака. Мотивите им: да не се изоставя историческото място, където се е служила толкова години Божествена служба; освен това така щели да се икономисат 10 000 лева за основите. Другите упорствали, че тъй като църквата щяла да се издига в свободна България, трябвало да е на видно място – като храмовете на Запад. Така продължили да спорят чак до 5 май 1891 година, когато било свикано поредното събрание в училището „Св. Николай“. Присъствали над 300 енориаши, които най-сетне стигнали до съгласие храмът да бъде издигнат на главната улица „Чирпан – Нова Загора“, като дворното място на старата черква остане за постройка на школо.
АРХИТЕКТУРА
Парцелът е определен, създадена е строителна комисия начело с иконом Стефан Петков, предстоятеля на храма. Планирането е поверено на арх. Алекси Начев, който е един от първите български архитекти, завършили образованието си в Цюрих през 1888 година. Малко след това по идея на Министерството на обществените сгради, пътищата и строителството му е възложено да изработи няколко типови проекти за храмове, които ще се строят в българските земи. Именно те поставят началото на българската култова архитектура от времето след Освобождението – когато вече няма ограничения, могат да се изграждат големи, величествени християнски църкви. Един от тези проекти е приложен при строежа на черквата „Свети Николай Мирликийски Чудотворец и Свети Цар Борис Михаил – Покръстител“ в Стара Загора“, разказва Райна Антонова от Регионалния исторически музей.
По план храмът има правоъгълна форма с дължина 33 метра, широчина 22 метра и височина 17.5 метра и завършва с три купола. Сводът е железобетонен – върху 12 каменни стълба. Стените са дебели 80 см, строени от камък и тухли на варов и циментов разтвор, като всички отвори са засводени. Северната стена има една врата, а южната – две. Олтарът е с висок свод, 3 купола и 3 големи прозореца.
ПАРИ
Според архивите, преди да се започне строежът на храма, строителната комисия разполага със следните суми:
* готови пари от завещания и приходи на стария храм – 25 000 лв.;
* готови в натура: пясъка, камъни и др. за около 10 000 лв.;
* завещания – 1000 лв.;
* приходи за две години от стария храм – 5000 лв.;
* волни предполагаеми помощи, които ще се съберат от енорията и града – 20 000 лв.;
* приход от лотария – 15 000 лв.;
* помощи от Министерството на външните дела – 38 000 лв.
Всичко 114 000 лв.
В крайна сметка за постройката са похарчени 180 000 лева без облигационния заем, който бил разрешен на 13 март 1903 година за 30 000 сребърни лева с 600 облигации по 50 лева за 20 години. Почти всички облигации били пласирани и по такъв начин била покрита част от задълженията на храма.
За да се намерят средства, инициативата поема строителната комисия от 14 души заедно с църковното настоятелство. Образувани са комисии за волни пожертвувания по селата в цялата старозагорска околия. Почти всеки член от комисията е длъжен да обиколи определения му район. Някои селяни докарват пясък, камъни, вар, тухли, храна и други материали до окончателно привършване на постройката.
СТРОИТЕЛСТВО
Първият камък е поставен на 4 март 1896 г. в присъствието на множество християни и на Величкия епископ Методий, тогава все още временно управляващ Старозагорска епархия. Към името „Св. Николай“ е прибавено и името „Св. Цар Борис Михаил“. „Вероятно за увековечаване на осветяването на бараката-храм през 1882 година в деня на Св. Цар Борис Михаил, покръстител на българите“ – това се обяснява в архивите на библиотеката на Старозагорската митрополия.
Храмът е строен на няколко етапа чак до 1909 година. Времената са трудни, парите не стигат. Един от първите свещеници на храма – Стефан Стойков, пише, че се е налагало много строители да бъдат изгонени заради неизпълнение на поетите обещания и недобросъвестна работа.
„Имената на двама тревненски майстори завинаги остават свързани със строителството на черквата – уста Кольо Ганчев и уста Драгошин Марангозов. Любопитна подробност е, че за всички сгради, които майстор Кольо Ганчев издига, той предварително изработва глинени макети за строителството им – нещо като прототип на съвременните 3D модели.
На 2 октомври 1909 година храм „Свети Николай Мирликийски Чудотворец и Свети Цар Борис Михаил – Покръстител“ е осветен от митрополит Методий Кусев и епископ Йосиф.
СТЕНОПИСИТЕ
„Стенописите в църквата са дело на двама старозагорци – възпитаници на Художествената академия в София – Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. Задачата да зографисат храма те получават в края на 1924-та – началото на 1925 година. Изписването на църквата им отнело година“, разказва Райна Антонова.
Един от най-интересните стенописи изобразява сцената на Страшния съд, където сред образите на грешниците Никола Кожухаров е нарисувал и себе си.
ИКОНОСТАС
Малко преди откриването, през септември 1909 г., е поставен и изработеният от Драгошин Марангозов иконостас, който струва 1600 лева на енориашите. Иконите се набавят постепенно – някои са закупени от църковното настоятелство, други са дарения от по-богати енориаши в енорията на храма.
„Въздействието на храма е впечатляващо. Сградата издържа и при земетресението от 1928 г., и след последвалия месец по-късно тайфун“, разкрива още Райна Антонова. Между 2016-а и 2018 г. за първи път цялостно биват реставрирани стенописите и иконостасът.
Материала подготви:
Елена ДЮЛГЕРОВА
