Виден старозагорски картофил сподели защо великденските картички са му тръпка
Великден, смятан за най-големия християнски празник, всяка година озарявa дома на българското семейство. Въпреки че по време на Коледните празници честваме раждането на Христос, той доказва, че е Син Божи именно, след като възкръсва на третия ден.
Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник християнската религия чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан. Жените-мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.
Събитията на Великден се случват около еврейския празник Пасха. Пасхата също е свързана с лунния календар и подобно на Великден всяка година променя датата си, но има правило, според което той не може да се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около него. Принципът на определяне води началото си от Първия вселенски събор през 325 г. и се приема, че се празнува от всички християни в неделята след първото пълнолуние на пролетното равноденствие. Разминаването в датите, на които католици и православни честват празника, пък идва от това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския.
Яйцата, козунакът и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза. Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота.
В миналото първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват.
Червените яйца имат и друга символика – когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома. Първото яйце, освен под иконостаса, се е слагало също така и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка.
В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на „сладкия“ хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния (като колак, пармак, кравай). Козунакът дори се е предлагал в по-изисканите софийски и на други околийски центрове кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак.
А защо агнешкото е също един от важните компоненти на празничните обичаи? Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението, той е невинен и безгрешен и очиства греховете на света. Легендата разказва, че дори и на кръста не му счупили коленете, както правели с всички, за да го запазят цял като жив агнец.
Модерните времена, в които днес живеем, са много различни, но все пак традиционните елементи от миналото са се запазили в голяма степен – яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко, да се ходи на църква, хората да се пременят в нови дрехи, да не се работи по великденските празници.
И сега нещо твърде любопитно – първата българска великденска картичка датира от 1899 г. и е по-скоро честитка с великденски сюжет, като първоначално се предпочитат най-вече немските картички. Първите десетилетия родната конкуренция няма шансове срещу немското производство, в което се влагат много пари и невероятни усилия от художници, печатари, издатели. През 20-те и 30-те години на XX век обаче обстановката се променя – появяват се популярни детски списания, а българската детска книга е във възход. Именно тогава много от художниците и илюстраторите оставят своя отпечатък в изработката на оригиналната великденска честитка, която бързо се налага и предпочита…
За повече подробности по темата медията ни се допита до един от най-големите капацитети сред старозагорските картофили – колекционери на пощенски картички, Георги Иванов. С охота той ни разказа, че великденските картички са втората тръпка след тези с изгледи от населени места: „Причината е проста, коледните картички бяха заменени по времето на социализма от новогодишни и „пазарът“ беше буквално наводнен – снимки, рисунки, аранжирани натюрморти от бъклици, керамични посуда и сурвачки, докато по същото време – след 9.IХ.1944 г., черкуването по Великден се санкционираше по всякакъв начин. Та, затова всички картички със сюжети от най-големия християнски празник са от първата половина на миналия век, а „целувката на времето“ ги прави изключително ценни…“
Освен това човекът-хоби ни сподели, че отпечатък върху родните великденски картички са оставили и многото войни, които България води по онова време, като някои от тях са пристигали директно от… фронта. Иначе сюжетите умиляват – от откровен и симпатичен кич, до истински произведения на изкуството, рисувани на ръка в лимитирани серии от художници-класици! В заключение колекционерът добави, че сега стотици, че и хиляди емотикони и GIF-ове властват във виртуалното пространство, но нито един тях не може да замени или дори да се доближи до чаровната топлина на пътувалата пощенска картичка за Празника на празниците. Освен това припомни: „Не забравяйте, че Великден е не три дни, а цели… седем – т. нар. „Светла седмица“, а в продължение на цели 40 дни след Великден (тази година до 15 юни) православните християни се поздравяват с „Христос Воскресе!“ и утвърдителното „Воистину Воскресе!“
Виктор БОЙЧЕВ
