Добри Ст. Ханджиев е роден на 20.10.1883 г. в с. Али-пашиново (дн. с. Свобода), Чирпанско. Завършва III и IV клас в Чирпан (1898 – 1899). В периода 1899 – 1902 г. е ученик в Пловдивската мъжка гимназия. След завършване на средното си образование учителства в родното си село като основен селски учител и активно участва в дейността на учителската социалистическа група. През 1904 г. сключва брак с Донка (Дона) Добрева, с която имат три деца. През 1905 г. става секретар на сформираната в с. Свобода учителска социалистическа група. В периода 1908 – 1910 г. учи право в Женева, Швейцария и завършва със степен „лисансие“. По време на следването му в този европейски град има над 100 български студенти, сред които развива активна пропагандна дейност. В качеството си на учител присъства на Учителския конгрес в Лион (1908), като кореспондент на в-к „Работнически вестник“ участва в конгреса на Социалистическата партия в Сент Етиен (1909), делегат е на партията и на форума в Ним (1910), както и на Учителския конгрес в Париж (1910).
През 1911 г. защитава докторат по право към Юридическия факултет на Университета в Брюксел, Белгия. Докато трае студентският му престой в чужбина, той проучва обществено-политическия живот на държавите, които посещава, като го съпоставя с този в България и публикува материали в печата.
Завръща се в България през 1911 г., установява се в София и първоначално работи като инспектор по труда в Министерството на търговията, промишлеността и труда. Става известен с фамилното си име Ханджиев и под статиите си във в-к „Работнически вестник“ и сп. „Ново време“ се разписва с инициали „Д. Х-в“ или „Д-р Д. Х-в“.
По време на Балканската война е назначен за домакин на болница. Признат е официално за адвокат през 1915 г. Оттогава започва и практиката си, прекъсната единствено в годините на Първата световна война. По време на войната е на служба ковчежник на полк в Беломорския край – отначало към щаба в Гюмюрджина, после в Ксанти и Драма.
От 1904 г. членува в БСДП (т.с.), а от 1944 г. – БРП. Член е също и на Туристическия съюз, Адвокатския съюз, както и в Българо-съветското дружество. След войните се установява в Стара Загора и се отдава трайно на адвокатската си професия. Става секретар на Адвокатски колектив No 1 в Стара Загора през 1952 г., а през 1953 г. и секретар на I ЮК в града. На 12.10.1955 г. подава оставка от този пост по здравословни причини, но продължава да адвокатства. Две години по-късно е заличен, по негово желание, от списъка на АК – Стара Загора, поради влошеното си здраве и излиза в пенсия. От този период датират собствените му мемоари, озаглавени „Моят житейски социалистически път“. Те обхващат 57 ръкописно изписани страници. Оригиналите се съхраняват в ДА – Стара Загора.
Добри Ханджиев умира на 12.01.1961 г., на 77-годишна възраст. Негова дъщеря е старозагорската адвокатка, по-късно съдия – Надежда Д. Ханджиева.
Фондът на Добри Ханджиев е приет в Държавен архив – Стара Загора, през 1956 г. и е заведен с номер 75К, което го прави един от първите приети лични фондове в архива. След направената научно-техническа обработка на документите те са оформени в един опис, съдържащ 84 архивни единици за периода 1883 – 1960 г. с 0.30 л.м.
Сред приетите документи има такива свидетелстващи както за личния живот на старозагорския адвокат, но и за професионалния му опит.
Мемоарите, които той сам написва, са оформени в а.е. No 1 и са в оригинал. Те са разделени на части и обхващат живота му от ученическите години в неговото родно село Свобода, Чирпанско до завръщането му в България и войните, и събитията в страната до 1925 г.
Сред личните му документи има и запазени свидетелство и удостоверение за завършено I отделение на Основното народно училище в с. Али-пашиново (дн. Свобода, Чирпанско) за периода 1892 – 1894 г. От ученическите години на Добри Ханджиев в ДА – Стара Загора, е съхранена и ученическа книжка за учебната 1901/1902 г.
Сред предадените лични документи е и студентската книжка на старозагореца като студент по право в Женевския университет за 1907 – 1910 г.
Свързани с неговите ученически години са и съхранените спомени (а.е. NoNo 4, 8) и снимков материал (а.е. NoNo 18, 19, 37).
По време на пребиваването си в чужбина Добри Ханджиев е развил приятелства и е водил честа кореспонденция с негови познати и състуденти от там. За това свидетелстват запазените открити пощенски картички и писма, съхранени в неговия личен фонд в 19 архивни единици.
Сред съхранените документи има и такива, свързани със семейството на старозагорския адвокат. Запазено е писмо от неговия баща Стойчо Петков, в което той го поздравява за успешно взетия държавен изпит (а.е. No 48), както и пощенска картичка до съпругата му Дона, изобразяваща дупнишките казарми, които през 1913 г. са използвани като болница (а.е. No 54). Интерес представлява дигитализирана снимка на Добри Ханджиев от годежа с Дона Добрева (а.е. No 20).
Годините на Балканската и Първата световна война също са застъпени в личния фонд на Добри Ханджиев със запазените негови снимки и пощенски картички със съмишленици и офицери (а.е. NoNo 52, 53, 55).
Голяма част от документите показват неговия професионален път и политически интереси. Тетрадка (а.е. No 23) и джобен бележник (а.е. No 24) с конспекти са сред съхранените документи.
Политическите му интереси са изразени чрез запазените членски книжки за 1906/1907 и 1910/1911 г. (а.е. No 22), доклада му като кореспондент на „Работнически вестник“ на конгреса в Сен Етиен, Франция през 1909 г. (а.е. No 33), приветственото слово на Добри Ханджиев, произнесено във френския град Ним на Национален конгрес през 1910 г., както и запазената кореспонденция и снимки (а.е. NoNo 21,50, 57, 58, 68).
Запазени са негови статии в сп. „Ново време“, в-к „Работнически вестник“, „Воля“, „Мир“, „Пряпорец“, „Народ“, „Заря“, „Земеделско знаме“, „Пробуда“, „Напред“, „Радикал“, очерци и спомени за водещи политически лидери и събития, характерни за периода на социализма в страната и чужбина.
Съхранените документи в личния фонд на Добри Ханджиев показват, че той е личност със собствено мнение и смело изразява своята гражданска позиция. Той е човек, интересуващ се от проблемите на обществено-политическия и културен живот в страната и чужбина и най-вече адвокатската му професия, която практикува почти до края на живота си. Той е имал възможността да получи своето образование зад граница, но и съвестта да се върне и работи в Стара Загора, където се утвърждава като един от най-уважаваните юристи в града.
Христина ДУЧЕВА-ГЕОРГИЕВА
гл. експерт, Държавен архив – Стара Загора
