Съдбата е решила в Стара Загора да се роди и живее първият и много години единствен извънстоличен оперен театър. Неговото появяване само няколко години след създаването на операта в София е истински културен феномен в национален мащаб. Вече почти 100 години Старозагорската опера е утвърден музикален институт с неоспорими и доказали се във времето постижения, школа на истински таланти. Почти 24 години от живота си на операта в Града на липите отдава диригентът и композиторът Веселин Ненов.
Веселин Ненов е роден на 18 октомври 1923 г. във Варна. Като ученик дирижира ученически и войнишки инструментални хорови формации. Завършва Музикалната академия в София, композиционния и диригентския отдели. Учи композиция при проф. Веселин Стоянов, а дирижиране – при проф. Асен Димитров. Стажува като диригент в Музикалния театър „Стефан Македонски“. От 01.09.1953 г. е диригент-ръководител на симфоничния състав при ГОНС – Добрич, а от 1956 г. – на Пернишкия държавен симфоничен оркестър. През 1963 г. е поканен за диригент в Старозагорската народна опера. От 1 октомври 1963 г. до 1 януари 1987 г. е диригент в Старозагорската опера. Репертоарът на Веселин Ненов е много богат. През 1976 г. гостува в Полша, а през 1978 г. – в Румъния. Награден е с орден „Кирил и Методий“ – II степен. Пенсионира се на 01.01.1987 г. Като оперен диригент той има 35 премиери, над 1200 спектакъла, от които над 200 пъти с участие на гастролиращи изпълнители. Последната премиера е на операта „Трубадур“ на Джузепе Верди на 20 ноември 1986 г.
Веселин Ненов е създател и 13 години диригент на Симфоничния оркестър на Средно музикално училище „Христина Морфова“. През 1970 г. създава и ръководи Градския духов оркестър в Стара Загора. Общинският съвет в Стара Загора възлага на диригента на Операта Веселин Ненов да създаде Градски духов оркестър. Провежда се конкурс в национален мащаб, назначават се 29 музиканти, осигуряват се средства за закупуване на инструменти, пултове, ноти. Под ръководството на маестро Ненов в периода 1988 – 1998 г. нивото на оркестрантите от любителско се превръща в професионално. Той въвежда традиции, стил, създава огромен репертоар, поставя началото на концертите сред природата в Градската градина, на които се радваме и днес. Над 200 са музикалните заглавия в репертоара на оркестъра – маршове, хора, инструментални пиеси, ритуална музика, евъргрийни, джазови парчета, румби, тангa, валсове, оперни увертюри, полки. Неизменна част е от всички общоградски тържества, чествания и културни прояви. Желан гост е във всички селища на общината и региона, както и в знакови фестивали, годишни форуми с национално и международно значение.
С помощта на маестро Вили Казасян през 1992 г. към Духовия оркестър се създава и „Биг-Бенд“ – Стара Загора, по подобие на Биг-бенда на Българското национално радио. С него се изпълняват поп и джаз парчета, но поради обективни причини през 2012 г. той преустановява дейността си.
Веселин Ненов е автор на музикално-сценични, хорово-оркестрови произведения, произведения за глас и симфоничен оркестър, за симфоничен и струнен оркестър, камерна и хорова музика, над 50 обработки на народни песни за Радио Стара Загора и др. Диригент е на първата премиера на операта „Набуко“ на старозагорска сцена на 17 май 1967 г., режисьор е Стоян Велев, художник – Петър Русков, а диригент на хора – Богдана Попова.
Почетен гражданин на Стара Загора през 2003 г. Напусна ни през септември 2022 г.
Документите на Веселин Ненов постъпват в Държавен архив – Стара Загора, на два пъти: през 1996 и през 2018 г., като дарение от самия диригент и включват: документи от биографичен характер, творческата, служебната и обществената дейност на лицето, кореспонденция, инструментални композиции, аранжименти, партитури за оркестър, нотни материали, вокални произведения и богат снимков материал. Фондът е заведен под No 1662, като след научно-техническата обработка са оформени два описа и 79 архивни единици.
В първото постъпление, което се състои от 15 архивни единици, преобладават документите, свързани с неговата творческа дейност.
Второто постъпление е прието през 2018 г. След научно-техническа обработка са оформени 64 архивни единици, с 0.80 л.м.
Сред съхранените документи са свидетелството за свето кръщение на Веселин Ненов, свидетелството му за зрелост от Добричката смесена гимназия „Цар Борис III“, дипломите за завършено висше музикално образование от Държавната музикална академия (педагогика, композиция и оркестрово дирижиране).
В архива са намерили място и част от многото грамоти и награди, с които е удостояван Веселин Ненов през годините, а именно: Наградата за литература и изкуство „Николай Лилиев“, Грамотата и почетният знак за почетен гражданин на Стара Загора, Грамотите на министъра на отбраната за вярна служба под знамената и по случай 70- и 75-годишнината от Втората световна война.
Сред документите от творческата му дейност са съхранени музикални произведения по негова музика, аранжимент и оркестрация. Интерес за изследователите на оперното и балетно изкуство ще представляват „Симфония 1“ (Юношеска рапсодия) – произведение за симфоничен оркестър, валс и марш за смесен хор и оркестър, поема за женски хор и оратория за солисти, хор и оркестър по музика на Веселин Ненов, „Молитва“ – произведение за струнен оркестър (в памет на тракийците, паднали в Илинденско-Преображенското въстание) и „Казанлъшката гробница“ – балет в 2 действия и 5 картини.
Във фонда са съхранени и обработки на Веселин Ненов на много тракийско-странджански и добруджански народни песни.
Сред документите от творческата му дейност в отделни архивни единици са оформени записите и програмите, които прави в Радио Стара Загора. Отложени са и голям брой брошури, дипляни и афиши от негови участия на музикални форуми.
През годините той се е доказал като личност със собствено мнение и човек, интересуващ се от проблемите на българската култура и в частност от проблемите на оперното изкуство и Държавна опера – Стара Загора.
Интерес представлява и снимковият материал във фонда на Веселин Ненов. При нас са предадени негови снимки като главен диригент на симфоничните оркестри в Толбухин (дн. Добрич), Перник и Стара Загора. За самия него голям сантимент представляваха албумите и снимките, които дари на архива, от студентските му години и неговия личен живот, а именно: снимки от детските му години и снимки с родителите, снимки от студентските години с приятели и от първите години като диригент в Толбухин (дн. Добрич), снимки с класа от Музикалната академия – София, и с Панчо Владигеров, снимки със съпругите му Керана и Стефка, и снимката по случай 50 години от завършването на добричката гимназия „Цар Борис III“.
Да го помним и да не го забравяме!!!
Вяра ЖЕКОВА
Държавен архив – Стара Загора
