– Г-н Стефанов, президентът Румен Радев насрочи конструирано новото 48-о Народно събрание на 19 октомври, т.е. две седмици след обявяване на изборните резултати.
Какъв според Вас е потенциалният скрит замисъл от страна на държавния глава в това забавяне на първото заседание?
– Оптимистичната версия би била, че президентът използва конституционните механизми, за да даде онова, от което партиите имат най-много нужда – време. Друг е въпросът дали политическите играчи използват ситуацията, за да се вгледат в себе си и да оценят правилно предизвикателствата и опасностите, за да излъчат управление с първия, втория или третия мандат. Това е моето тълкуване за забавянето на първото заседание на парламента, което Румен Радев предприе. Не трябва да вкарваме особен елемент на конспирация в това решение на държавния глава, нужно е обаче да започнем да гледаме инструментално на политиката.
– По пътя към голямата цел на всяко едно Народно събрание – формиране на управление, кои ще са сигналите в политическия дебат в пленарна зала, които биха могли да ни насочат към потенциални управленски мнозинства?
– Без всякакво съмнение това ще бъде изборът на председател на Народното събрание. Това ще покаже дали има някакво ниво на възможност за реализиране на парламентарно мнозинство, което да се заеме с решаването на належащите проблеми пред българското общество. Ако при излъчването на парламентарен председател станем свидетели на някаква форма на консенсус, е логично да направим и следващата стъпка, в която чертаем възможните посоки за материализиране на този консенсус през излъчване на правителство. Първата стъпка в това действие е да видим колко гласа ще събере кандидатурата на ГЕРБ – Росен Желязков. Ако тази номинация не сполучи, тогава ще проследим и какво доверие би извоювал Никола Минчев от „Продължаваме промяната“. Едва тогава ще можем да правим някакви заключения, но без те да бъдат генерални за живота на този 48-и парламент.
– Кое според политическите анализатори е най-вероятното развитие на събитията в новия парламент? Кой от трите мандата, които Румен Радев предстои да връчи, изглежда с най-сериозен шанс да бъде оползотворен успешно?
– Не са големи шансовете за успех, няма някакъв особен оптимизъм, ако погледнем заявките, които политическите представители дават към момента. Впрочем има една метафора, че формирането на управление прилича на игра на „Бридж“ – анонсите са тези, които определят хода на играта. Политиката обаче не е и не бива да бъде игра. Възможно е ГЕРБ да направят сериозно усилие, но без да хвърлят всичко „Вабанк“ за реализиране на първия мандат. Т.е. спечелилата изборите формация може да използва първия мандат, за да демонстрира диалогичност и желание за промяна. Това ще стане с лицата, които номинират, както и с начина, по който структурират политическия разговор. Трябва да разгледаме обаче и особеностите на втория мандат. Ако той не бъде върнат моментално от „Продължаваме промяната“, тогава ГЕРБ могат да ги подкрепят. При подобен развой ситуацията става много интересна, защото подкрепа се дава, освен че се иска. Когато някой ти я дава, как можеш да я откажеш? Това е хипотетично, разбира се. Достигаме до третия мандат. С него Румен Радев може да ни покаже ясно отиваме ли на предсрочни избори, или наистина се търси възможност за избягване на подобно развитие. Всичко това е една голяма хипотеза. Маркерите са изборът на председател, съдържанието и формата на дебата по обсъждането на трите мандата и решението на държавния глава на кого да връчи последната задача за формиране на управление. Ако по стар навик Румен Радев връчи мандата на БСП, още от сега мога да кажа, че няма как да бъде излъчен кабинет. Ако обаче третият мандат бъде връчен на „Демократична България“, която се стреми да си изгради образ на медиатор, това изглежда като по-реалистична перспектива.
– Със заявка за медиатор и партия, която насърчава диалога, излезе и ДПС. Не е ли закономерно тази политическа сила, заела третата позиция от отминалите избори, да получи този дискусионен трети мандат?
– Ако бяхме немски коментатори и водихме такъв разговор, отговорът моментално щеше да бъде положителен. Това щеше да е напълно логичен избор – встрани от двата полюса, който да примири техните различия и да изглади ръбовете. Големият проблем е, че живеем в България и знаем какъв публичен образ има ДПС. Въпреки тази евроатлантическа заявка, този брюкселски повик, който формацията в последните месеци усилено налага, картината във вътрешнополитически план е различна. Ако ГЕРБ е обвинявана за корупцията в своето управление, то за основа на този модел се сочи именно ДПС като партия и нейните политици. Точно поради тази причина, ако заявката, върху която ще се формира правителство, е антикорупционно управление, тогава ДПС априорно няма място в този си вид. Истината е, че останалите политически сили се опасяват да гледат към тях.
– В последните дни две теми доминираха в обществения разговор. Това е потенциалното решение за предоставяне на оръжия за Украйна и поканата за посланика на Руската федерация Елеонора Митрофанова. На този фон Ваши колеги, стъпвайки на социологически изследвания, определят високите цени като основната темата пред българското общество. Подценява ли политическото представителство проблемите и дневния ред на хората, ангажирайки тяхното внимание с Украйна и Митрофанова, или тези теми могат да вървят ръка за ръка?
– Въпросът за оръжията за Украйна и поканата за посланичката на Руската федерация могат да бъдат разглеждани като ситуационна проява от страна на политическите партии, които се опитват да представляват гражданите, които гласуват за тях. Без всякакво съмнение присъствието на Елеонора Митрофанова на първото заседание на българския парламент в настоящата ситуация за една немалка част от нашето общество би било равносилно на поругаване. За друга част обаче това е закономерно. Затова казвам, че вероятно този дебат служи за структуриране на някакви вътрешнополитически сметки. Що се отнася за насрещното предложение за покана към президента на Украйна, това е закъсняло действие. Този момент отмина.
– Ще успее ли дневният ред да изглади различията, личностните несъгласия и раздори между партиите, за да се избегне провалът на още един парламент?
– Това изглежда твърде оптимистична възможност. До момента българските политици не са показали особено, че са в състояние да гледат държавнически. Песимистът в мен обаче надделява и смятам, че все още ние като общество и те като наши представители не сме готови за подобна крачка. Отдавна казвам, че е крайно време да спрем да мислим за политиката от първо лице единствено число. Едва тогава вниманието ще бъде насочено към безспорно съществените теми, свързани с инфлацията и качеството на живота в България.
Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ
