На никоя друга държава, както на България, историята не преподава толкова ясно, с прости и разбираеми думи своите уроци. И никоя друга държава, както го прави България, не отказва да ги усвоява и запомня. И постоянно повтаря бедите, в които е изпадала. Упоритостта и, ще го кажа направо, глупостта на нейните управници е поразителна сякаш са деца, които се инатят и вършат едни и същи бели.
Българската история се повтаря циклично, но винаги в хоризонталната й плоскост. Т.е. без да се издига равнището. Отделните цикли се движат в кръг, като движението му е винаги на 360 градуса. Това означава, че повторението е буквално и че кръгът винаги се затваря там, където е бил отворен. Следващият започва от същата точка и не се пренася на по-високо равнище. Това е особено отчетливо проявено в кризисни исторически моменти, в които великите държави преначертават картата на света и установяват нов ред, нови правила и ново обществено устройство. Това буквално повторение показва, че държавата ни винаги се е управлявала от едни същи механични играчки, чиято пружина някой е навил и само от време на време ги сменя по лица и имена, за да разнообрази играта си.
Играта обаче изобщо не е забавна, а е направо зловеща, а винаги се играе по време на войни и военни стълкновения, по едни и същи правила и играчи. И с едни и същи изисквания към държавата ни. А тя все по един и същ начин се включва в зловещата игра и все по един и същ начин я изхвърлят от нея.
Историята не се уморява да повтаря уроците си. Но тя не се уморява и да наказва тези, които не ги научават.
Не преувеличавам, когато казвам, че историята на България се повтаря буквално и нейните водачи постъпват винаги по един и същ начин. Затова ще добавя, че след края на събитията и възмездието, което им въздават: затвор, присъди, позор. А наследниците им ги оправдават, че не били виновни, защото не са обявявали война, останали са неутрални, надявайки се на късата ни памет и непознаването на историята. Но както се казва: „пито – платено!“.
Радикалните изменения в световния ред от XIX век насам винаги са се извършвали в резултат от стълкновенията между Запада и Русия. Тези стълкновения са още по-ранни, но модерният свят не се е отказал от тях, защото и той не може да живее без тях. На него не му е радостно, че всички войни, в които тези стълкновения са се прераждали, са завършвали с военната победа на Русия. Ако закономерността беше по-различна, Русия нямаше да може да оцелее и да устоява на вековечния цивилизационен натиск срещу себе си. Това Западът го знае и го помни, ала не престава да се надява, че един ден ще се случи обратното.
България обаче не го осъзнава и не го запомня.
Тя си мисли, че щом всеки път нейната история започва отначало, този път историята няма да се повтори. Но ще се повтори!
Днес държавниците ни се държат по същия начин както предходниците им от преди и по време на Втората световна война. Дори и думите им са същите. И тогава пропагандата им е пищяла за успехите на Райха, а е представяла отстъплението на немците като тактическо; под път и над път са повтаряли, че са лоялни съюзници на Хитлер и няма да го изоставят. И уж не били обявявали война на СССР, а гонят съветски дипломати, предоставят цялата територия на България на немците, съдят и убиват антихитлеристите, именуват улици на хитлеристки „герои“.
И какво стана после?
Да смяташ сега, че ще се случи нещо по-различно, означава да нямаш грам мозък в главата си.
Разбирам, че не всекиму е дадено да прониква в същността на явленията, процесите и събитията и да открива в тях истината за времето. Но нима на нашите държавници не им дават поне точни и верни справки за хода на военните действия в Украйна, за състоянието на силите, тяхната техническа обезпеченост, за загубите, които понасят и за духа на противостоящите армии? Не им ли показват картите на военните действия, състоянието на инфраструктурата и техниката, та да видят реалната картина? И нима самите те не наблюдават и не преценяват поведението на САЩ и другите велики сили, за да се ориентират в обстановката и да преценяват какво говорят и как действат? Но така е, когато не са учили добре историята и не познават фактите от миналото. Затова наричат бялото черно, а черното – бяло.
Панко АНЧЕВ, Поглед.инфо
Автори на текста под снимката: Проф. Нако Стефанов и Лазар Мурджев
