През 2021 г. се навършват 125 години от рождението на Георги Баталов и 55 години от смъртта му. „Държавен архив“ – Стара Загора, припомня за този забележителен и позабравен старозагорец:
Георги Баталов е юрист по професия, но музикант и творец по душа, участник в музикалния живот на Стара Загора през 20-те години на XX век, първият солист в първата поставена опера в Града на липите.
Документите му постъпиха в архива през Личен фонд No 1823 на известната му дъщеря – диригентката Росица Баталова. Сред тях има лични документи, такива, свързани с музикалната му дейност в родния град, творчески материали, защото той се изявява и като писател, интересна кореспонденция и фотодокументи. Всички те са безвъзмездно дарени от проф. Румяна Каракостова – изпълнител на завещанието на Росица Баталова, като заслуга за получаването им има и д-р Емилия Жунич.
Георги Баталов е роден в Стара Загора на 24 април 1896 г. в семейството на Иван и Радка Баталови. Има и по-малък брат Петър, роден 1898 г. Георги учи в родния си град. Още от ученическите си години прави впечатление с чистия си, хубав глас. По тази причина е привлечен за хорист в редица детски, граждански и църковни хорове. Вече като юноша с добре оформения си теноров глас е предпочитан изпълнител в концертите на музикално дружество „Кавал“.
Завършва с отличен успех Държавната мъжка гимназия „Иван Вазов“ в Стара Загора. От ученическите му години за е запазена и ученическата му лична карта за учебната 1914/1915 г. Следва и задължението към държавата – отбива редовната си военна служба в Школата за запасни офицери в София, по-конкретно в артилерията и е произведен в офицерски чин. Участва като артилерист в Първата и Втората световни войни.
Продължава образованието си в Юридическия факултет на Софийския университет и през 1921 г. се дипломира. Връща се в Стара Загора и открива адвокатска кантора. Това обаче не пречи на музикалната му дейност. Георги Баталов бързо възстановява контактите си с музикалните дейци в града си като Георги Байданов, Петко Икономов, Златан Станчев, маестро Александър Георгиев. Избран е и за секретар на музикално дружество „Кавал“, като активно участва в организационния му живот и в концертните му изяви. Става и главен редактор на в. „Кавал“.
Дружеството е много активно в дейността си. Изнася редица концерти и дори представя фрагменти от опери, които са приети с интерес от зрителите. Именно в такава атмосфера се заражда идеята за цялостно оперно представление. Заедно с членовете на „Кавал“ Георги Баталов реализира това през 1925 г. На 1 юли 1925 г. е първият спектакъл на операта „Гергана“ от маестро Георги Атанасов, в която Баталов изпълнява главната роля на Никола. Представлението минава с огромен успех. Авторът посещава Стара Загора и дори подарява на солистите свои портрети и се снима с изпълнителя на соловата партия.
Оперните представления не спират. През 1927 г. е поставена операта „Трубадур“ от Джузепе Верди, където Георги Баталов изпълнява ролята на Манрико. За нея той получава отлични рецензии в старозагорски и столични вестници.
Работата му за дружество „Кавал“ и за оперните представления го срещат с бъдещата му съпруга, Ничка Хаджимитева. Те сключват брак през 1928 г. Поради различни гледни точки за развитието на дружеството в същата година те двамата го напускат, но музикалните занимания не спират, както пише дъщерята Росица Баталова в книгата си „Автобиографични разкази“. Георги Баталов „пее по концерти и вечеринки, пее в градски и църковни хорове, пише статии по музикални въпроси“.
От 1941 г. семейството се мести в София. Там заедно със съпругата си Ничка Баталова старозагорецът влиза в кръга на наши видни писатели като Елин Пелин, Добри Немиров, проф. Александър Балабанов. В „Държавен архив“ – Стара Загора, има запазени книги с автографи и посвещения от тях. Георги Баталов пише статии и рецензии, а през 1946 г. е поканен от проф. Митов, който е ректор на ВИТИЗ, да поеме поста началник на канцеларията на училището. По-късно е назначен и за юрисконсулт на новообразувания киноцентър „Бояна“.
Връзката му с музиката не спира и в София. От 1947 г. е член на хора при храм-паметник „Александър Невски“. Пак по същото време става член и на утвърдения хор „Гусла“, където пее втори тенор и изгражда близки контакти с видни музикални дейци – проф. Асен Димитров (диригент на „Гусла“), Васил Стефанов, Руслан Райчев. Участва и в турнетата на хора. Като хорист на хора при храм-паметник „Александър Невски“ Георги Баталов поддържа връзки и с духовни лица. Близък е с архимандрит Евгений от Рилския манастир, за което съдим от кореспонденцията между тях в периода 1951 – 1956 г. Духовникът адресира до него няколко писма с поздрави и пожелания за християнските празници Великден и Рождество Христово.
Артистичността на Георги Баталов се проявява и на снимачната площадка. Участва във филма „Героите на Шипка“ на режисьора Сергей Василиев, който се снима между 1953 – 1954 г.
Като родител Георги Баталов всестранно подкрепя своята дъщеря Росица по пътя й на утвърждаване в диригентската професия. Той е с нея на първия й концерт през 1955 г. в Пловдив и на редица други изяви. През 1957 г. води кореспонденция с Александър Вл. Иванов от Виена относно възможността за следване на Росица Баталова там.
От запазения снимков материал личи, че той е и запален планинар. Интерес представляват негови снимки, направени при откриването на Паметника на свободата на връх Св. Никола през 1934 г. Има много кадри и от излети с близки и приятели в Рила, Стара планина, Витоша и др.
Между 1960 – 1964 г. Георги Баталов пише музикалния очерк „Поява и развой на музикалното дело в Стара Загора“, който е издаден след смъртта му през 1995 г. от дъщерята Росица Баталова.
Той си отиде от този свят преди 55 години, на 11 април 1966 г. Един заслужил човек, вложил сили, страст и талант за полагането на основите на организираното музикално дело в Стара Загора и за популяризирането на операта. Баща, който с музикалната си култура възпитава и в дъщеря си любовта към музиката, за да стане тя нейна съдба.
Поклон пред паметта му!
Калина МАДЖАРОВА
Държавен архив – Стара Загора
