На 5 октомври – Деня на Стара Загора, тържествено ще бъде присъдено званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит д-р Киприан. Това признание идва в особено знаков момент от живота на архиерея. През тази година той навърши 50 години от своето рождение, а през декември ще отбележи и 10 години от избора си за Старозагорски митрополит – десетилетие, в което неговото архипастирско служение се превърна в неразделна част от духовния и обществения живот на Стара Загора и Старозагорската епархия. Но зад архиерейското достойнство, зад митрополитския жезъл и пурпурната мантия стои един човешки и духовен път, започнал в Казанлък. Старозагорският митрополит д-р Киприан, със светско име Огнян Добринов Казанджиев, е роден на 8 март 1976 г. в Града на розите. През 1995 г. завършва средно музикално образование в родния Казанлък – първа важна страница от неговия път, в която музиката и духовността по-късно ще намерят естествено пресечната си точка. На 1 септември 1996 г. в Рилския ставропигиален манастир приема монашеско пострижение от Драговитийския епископ Йоан, като негов духовен старец е Старозагорският митрополит Панкратий. Само дни по-късно, на 8 септември, е ръкоположен за йеродякон в Павел баня, а впоследствие – за йеромонах в храм „Св. Николай“ в Стара Загора. Следва богословско образование в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На 31 август 2003 г., по решение на Светия Синод на Българската православна църква, е възведен в архимандритско достойнство. През февруари 2006 г. е изпратен на послушание като протосингел на Българската православна епархия в САЩ, Канада и Австралия – служение, което продължава до август 2007 г. След това е назначен за протосингел на Врачанската митрополия. На 19 октомври 2008 г. е хиротонисан за епископ с титлата „Траянополски“ в катедралния храм във Враца и е назначен за викарий на Врачанския митрополит – служение, което изпълнява до избора му за Старозагорски митрополит на 11 декември 2016 г. от Светия Синод на Българската православна църква. От този момент пътят му като архиерей е неразривно свързан със Стара Загора и с хората на Старозагорската епархия. Десет години по-късно, в навечерието на този значим духовен юбилей, званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ може да бъде възприето не просто като обществено отличие, а като знак на признателност към човек, който носи отговорността на архиерейското служение сред своите духовни чеда. За Православната църква архиереят не е само духовен ръководител. Той е призван да бъде пастир, учител и молитвеник за повереното му паство – да насърчава във вярата, да утешава в изпитанията, да пази църковното единство и да свидетелства за Христовото учение не само с думи, но преди всичко с живота си. И може би именно затова срещата с Негово Високопреосвещенство д-р Киприан е възможност да погледнем отвъд официалното звание и митрополитското достойнство – към човека, монаха, архиерея и пастира. И към Стара Загора – градът, който през последното десетилетие се превърна не просто в място на неговото служение, а в негов духовен дом.
В навечерието на празника на Стара Загора и на десетата годишнина от избора му за Старозагорски митрополит Негово Високопреосвещенство д-р Киприан любезно отговори на въпросите на журналист от „Старозагорски новини“:
– Ваше Високопреосвещенство, Общинският съвет Ви избра за Почетен гражданин на Стара Загора. Званието е признание, но и отговорност. Има ли нещо, което като човек, свързан с този град, чувствате като свой личен дълг към него?
– Разбира се, че Стара Загора и хората в него са в сърцето ми и това не е свързано само със служението ми като митрополит през последните десет години. Духовните връзки с блаженопочиналия Старозагорски митрополит Панкратий и връзката ми със Стара Загора са от години. Такава е била Божията воля да се приютя под крилото на дядо Панкратий и с неговата подкрепа и молитвена помощ да изградим такъв духовен контакт, че срещите ни да бъдат чести.
Званието наистина е признание, но не толкова за моята скромна личност, а за духовната крепост на Родината ни – Българската православна църква. Нейната сила се крие в благодатта на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Благодат, спасявала през вековете православния ни народ и окриляла българската душа.
Безспорно е, че имам дълг към всички мои епархиоти. Той е неотменен и е свързан с духовното им обгрижване и подпомагане. Моля Бог да дава сили, за да го изпълнявам според възможностите си до края на земните си дни.
– Стара Загора през историята си е била разрушавана и отново изграждана. Какво, според Вас, трябва да запази един град, за да не изгуби душата си, когато всичко около него се променя?
– Духовният делник на всеки град е еманация от мислите, чувствата, сърцата на хората, които са живели в него и които строят съвременния му делник. Стара Загора е уникално място и това ми твърдение съвсем не е продиктувано от факта, че това е нашият град. Хилядолетната му история е събрала в шепите си толкова много достойнство, героичност и мъченичество, които трудно може да се открият в историята на други селища. Нашите деди, които са живели тук, са носили истинска обич към вяра и род. Ние, настоящите техни наследници, трябва да помним техния подвиг и да го предадем на следващите поколения.
– На 5 октомври празнуваме Стара Загора, но празникът е и повод за равносметка. Ако един град има не само история, но и съвест, за какво, според Вас, днес Стара Загора трябва да се гордее и за какво трябва да бъде по-смирена?
– Паметта е съществена част от пъстротата на съвестта. Ако помним, няма как да не се смиряваме. Не става въпрос само за сравнението ни с духовни великани като Кольо Ганчев, например, или избитите мъченици от храм „Св. Троица“ и в целия град. Много сме далеч от техния стоицизъм и дейна християнска обич, а за тези наши обикновени неизвестни, или по скоро известни само на Бога души, които само с кроткото си присъствие са били знак за християнство и българщина. От тяхната сърцатост може само да се учим и трябва да го правим. Ако днес се гордеем със Стара Загора, това е благодарение на техните светли сърца, смирени, с неизменна надежда към Бога. Величието на града ни се крие в смиреността на строителите му.
– Стара Загора е един от най-подредените градове в България – с прави улици, ясна структура и усещане за ред. Но може ли един град да бъде подреден отвън и едновременно с това да има нужда от духовно подреждане отвътре?
– Колкото и външно да изглежда подредено което и да е селище, то се нуждае от хора с добри души. Тази доброта създава духовното подреждане, както Вие се изразявате. В Евангелието според св. Йоан Богослов четем думите на Спасителя: „Аз съм лозата, вие пръчките, който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод, защото без мене не можете да вършите нищо“ (Йоан 15:5). Хората с вяра и доброта пребъдват в Бога и с Неговата благодатна сила създават нови и полезни плодове за всички край тях. Божията сила е двигателят на всичко добро и неслучайно още преди трийсет века св. пророк Давид ще възкликне: „Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й, ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата“ (Псалом 126).
– Днес често измерваме развитието на един град с новите сгради, инвестициите, икономиката и инфраструктурата. По какво обаче един духовен човек би разбрал, че един град действително е станал по-добро място за живеене?
– Чрез очите на сърцето си, както поетично пише Екзюпери в „Малкият принц“. Сърцето е люлката на душата и в него се отразява всичко, учи ни свети Йоан Кронщадски. Доброто място за живеене далеч не се изчерпва само със сгради и улици. То е атмосфера, духовна тъкан, която хората градят с мисли, чувства и лично участие. Доброто място за живеене се изгражда не толкова с ръцете, колкото с добронамереността на сърцата ни. Затова трябва да внимаваме какво слагаме в люлката на душата си. С удовлетворение трябва да споделя, че в Стара Загора има много добри хора, а това значи много за бъдещето на южния ни град – перлата на равна Тракия.
– Ако можехте да подарите на Стара Загора за нейния празник не храм, паметник или материална придобивка, а едно духовно качество, какво бихте избрали?
– Всички, които живеем тук, да се научим да виждаме човека до нас и болката му. Това е духовно усърдие и труд, благословен от Всемилостивия Бог, Който е любов (ср.1 Йоан 4:8). Силата на нас, обикновените хора, е в молитвата и опазване на съвестта. Бог ни чува, защото сме Негови. Нека в сърцата си имаме топлина и обич към страдащите.
– И един по-личен въпрос: ако на 5 октомври Стара Загора можеше да застане пред Вас не като град, а като човек, какво бихте й казали право в очите?
– Да продължи с вяра и дръзновена надежда пътя си напред.
Въпросите зададе:
Димка КАБАИВАНОВА
