Проблемите на розопроизводителите засегнаха и розопреработвателите
Трудна и неблагоприятна година както за розопроизводителите, така също и за розопреработвателите. Тази оценка за приключилата кампания по прибиране на цвета от маслодайната култура сподели за медията ни Костадин Джатев – собственик на дестилерия в село Манолово, община Павел баня. Преработвателят потвърди притесненията за сектора, които в началото на месеца сподели за „Старозагорски новини“ Зара Клисурова от Националния клонов съюз на розопроизводителите. Според Джатев растящите разходи ще доведат неминуемо до увеличение в цената на розовото масло.
Липсата на работна ръка и високото заплащане за прибирането на розовия цвят остават централен проблем за сектора. Наред с това, по думите на Костадин Джатев, тазгодишният розобер е срещнал затруднения и от неблагоприятните метеорологични условия. Той разкри, че по-хладното време е забавило началото на кампанията. Последвалото рязко покачване на температурите е довело до масово и ускорено разцъфтяване на розовите насаждения. Това е поставило производителите пред сериозно изпитание, тъй като голяма част от тях не са успели да организират навреме прибирането на реколтата. „Много фермери не успяха да си оберат градините. Част от розовия цвят остана по полетата и беше събран едва на следващия ден, когато вече беше окапал на земята“, посочи Джатев. Забавянето оказва негативни последици за всички по веригата – производители и преработватели. Остарелият цвят е с по-ниско съдържание на розово масло и влошени качествени показатели. „Розопроизводителите загубиха, защото не успяха навреме да приберат розовия цвят. Дестилериите също загубиха, защото преработваха стар цвят, в който съдържанието на розово масло вече е по-ниско. И двете страни страдат от това“, коментира собственикът на розоварна.
Процесът води и до покачване на рандемана – количеството розов цвят, нужен за производството на един килограм розово масло. При нормални условия са необходими между 3 тона и 3.5 тона цвят за един килограм, а в настоящата кампания количеството е надхвърляло 4 тона. „Това автоматично означава по-високи разходи за производство. Когато преработваш повече суровина за същото количество масло, себестойността неизбежно нараства“, обясни Джатев.
В добавка към по-високите разходи за торове, препарати и горива натрупването на допълнителни харчове както при производителите, така и при преработвателите вече оказва влияние върху пазара. Костадин Джатев определи като напълно реалистично цената на българското розово масло да надхвърли 12 000 евро за килограм. „Надяваме се нашите клиенти да приемат тази цена. Ние можем да поискаме по-висока стойност, но дали пазарът ще бъде готов да я плати е съвсем друг въпрос“, отбеляза той.
В светлината на поредната изключително трудна година хората, свързани със сектор розопроизводство, очакват много по-сериозна подкрепа от държавата. Джатев изрази надежда, че Министерството на земеделието ще разгледа сериозно перспективата за нови мерки за подпомагане за стопаните, подобно на обвързаната подкрепа, позната от различни браншове в родното земеделие. Той категорично посочи, че този отрасъл, превърнал се в емблема на България, не получава адекватно на нуждите си финансиране. Костадин Джатев обърна внимание също, че подкрепа за сектора трябва да има и при борбата с разпространението на розовата златка – най-опасния вредител по маслодайната роза у нас. Насекомото нанася тежки поражения върху насажденията, като ларвите му се вгризват в стъблата и постепенно унищожават растенията.
Въпреки трудностите в бранша производители и преработватели очакват държавата да предприеме конкретни мерки за подпомагане на сектора. Според тях без целенасочена политика и адекватна финансова подкрепа една от най-разпознаваемите марки на България рискува да продължи да губи позиции както у нас, така и на международните пазари. „България е известна по света с розовото масло, киселото мляко и Христо Стоичков. Ако не защитаваме тази емблематична индустрия, какво точно правим“, попита риторично Костадин Джатев.
Живко ИВАНОВ
