Бившият премиер бе убит на 2 октомври 1996 г. с 4 куршума пред дома си на ул. „Латинка“ No 15 в София
Три десетилетия изминаха, откакто четири изстрела проехтяха на столичната улица „Латинка“ 15, белязвайки завинаги датата 2 октомври 1996 г. като деня на първото показно убийство на държавник в съвременната история на България.
Убийство, което беляза прехода от комунистическия режим към демокрация и шокира няколко поколения българи.
Един от най-влиятелните и противоречиви архитекти на посткомунистическата реалност – Андрей Луканов – бе застрелян на прага на дома си. Наричаха го Сивия кардинал, Бялата лисица, Архитектът на прехода и Бащата на куфарчетата, а днес – 30 години по-късно въпросът „Кой дръпна спусъка?“ отдавна изгуби своята юридическа стойност сред съдебни папки, оправдателни присъди и разпаднали се обвинителни тези.
Истинският въпрос, който продължава да стои без отговор от българското правосъдие, е друг – кой сложи мишената върху бившия премиер и по какви причини.
Покушение на рожден ден
На 2 октомври 1996 година в дома на 40-ия български министър-председател има семеен празник. Съпругата му Лилия отбелязва своя 57-и рожден ден. Андрей Луканов приготвя закуската, но предупреждава жена си, че закъснява за среща, денят му ще е натоварен и едва ли ще успее да й купи цветя.
Бившият премиер бърза за разговори в българо-руското акционерно дружество „Топенерджи“, което е посредник в доставките на руски природен газ за България. Луканов е негов ръководител от 1995 г.
Минути след 9 часа той излиза от дома си и се качва в лекия автомобил „Пежо 306“, в който го чака личният му шофьор. Охрана няма. Колата е паркирана на около 15-20 метра от входа.
Секунди по-късно Андрей Луканов слиза от пежото и се връща към кооперацията. Звъни по домофона на съпругата си и тогава проехтяват изстрелите. Един от куршумите пронизва политика в дясното слепоочие, а другите 3 – в гърба. Стрелбата е от разстояние 1,5 – 2,5 метра с пистолет „Макаров“.
Районът е блокиран, а свидетели разказват, че в дните преди екзекуцията около блока на Луканови е забелязан мъж с вид на клошар. В деня на убийството извършителят е бил с широк панталон и синя работна манта.
След разстрела килърът побягва между блоковете и захвърля дрехите си във вход на съседна сграда на ул. „Димчо Дебелянов“. Те са намерени почти веднага от полицията.
Оръжието на убийството обаче е открито едва 36 дни по-късно от 88-годишния Цвятко Николчовски, който вади от пощенската си кутия в блок 86 на ул. „Димчо Дебелянов“ листчета и вестник. Едно от тях пада. Възрастният мъж се навежда и вижда вързоп между радиатора и стената. В него има пистолет „Макаров“ и заглушител. Балистичната експертиза потвърждава, че това е оръжието на убийството.
Оказва се, че със същия пистолет месеци по-рано (през март 1996 г.) в София е застрелян украинският гражданин Сергей Шанин.
„Никога не бях убеден, че с пистолета, с който е убит Шанин, е убит Луканов. Това е несериозно за едно такова убийство“, казва години по-късно топкриминалистът Ботьо Ботев, който тогава е директор на отдел „Убийства“ в МВР и пристига на ул. „Латинка“ 15 минути след подаването на сигнала за покушението. Според Ботев „този пистолет е можело да бъде продаден или даден на някого“.
По намерените клошарски дрехи и пистолета не са открити годни биологични или пръстови отпечатъци, които да свържат реално конкретен човек с престъплението.
Версиите
Хипотезите за убийството на Андрей Луканов започват от вътрешнополитически сблъсък в БСП, минават през енергийната мафия, конфликт с боса на „Мултигруп“ Илия Павлов и стигат до покушение заради финансови и икономически интереси около кръга „Орион“.
Именно последната е и единствената версия, стигнала до съда. Според обвинението поръчител на разстрела на Андрей Луканов е шефът на строителна компания „Колонел“ Ангел Василев, близък до бизнес кръга „Орион“ (свързван с премиера Жан Виденов).
Мотивът – конфликт на интереси и опити на Луканов да свали Виденов от власт. Нoвият прeмиeр и лидeр нa БCП oбвинявa съпартиеца си, чe нe ce oткaзвa oт влacттa, a иcкa дa ce увeкoвeчи в нeя чрeз прирoдния гaз. В същото време страната изпадна в тежка икономическа криза.
Арести и дело
През 1999 г. МВР обявява убийството за разкрито, задържайки като поръчител шефа на „Колонел“ Ангел Василев. Заедно с него са арестувани шофьорът му Юрий Ленев, племенникът му Георги Георгиев- Гопе, както и украинците Александър Русов и Алексей Кичатов. За физически убиец („клошаря“) е посочен Русов, който е задържан в Украйна и докаран в България с кораб. Пистолетът пък бил даден на килъра от Кичатов.
През 2003 година Софийският градски съд постановява пет доживотни присъди. Обвиняемите обжалват и година по-късно апелативните магистрати отменят решението на първата инстанция. В съдебната зала става ясно, че ключовите самопризнания на подсъдимите са изтръгнати с брутални мъчения и физическо насилие в тайни полицейски бази (т.нар. „Къща на ужасите“ в Копривщица), а намерените биологични следи не съвпадат с ДНК-то на петимата. Според апелативния съд прокуратурата се е справила по безспорен начин само с установяване на времето, мястото и механизма на убийството на Андрей Луканов.
През 2007 година Върховният касационен съд оправдава окончателно всички подсъдими в процеса за убийството на Луканов. Тогава в мотивите си съдът посочва, че апелативният съд правилно е анализирал доказателствата по делото, включително и тези, събрани допълнително. Затова касационната инстанция приема позицията на САС, че прокуратурата не е успяла да докаже обвинението по несъмнен начин.
ВКС се е съобразил и с принципите на наказателното правораздаване в демократичните наказателно-правни системи, като забраната за използване на принуда за получаване на изгодна за обвинението информация и недопустимостта на осъждане, което се основава само на самопризнания.
Така най-знаковото дело в историята на новата българска държава се превръща в пълно фиаско за правораздавателната система.
През 2012 г. Юрий Ленев осъжда страната ни в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Европейският съд установява, че Ленев е бил изтезаван от полицейски служители с цел изтръгване на показания и му присъжда обезщетение в размер на 27 000 евро за претърпени неимуществени вреди, както и 4000 евро за разноски по делото.
Така и до днес разстрелът на бившия премиер остава неразкрит, а поръчителите неизвестни.
Източник: dir.bg
