Радост Добромирова била на 12, когато написала първата
На 1 август от 17:30 часа в Тийн зоната на Регионална библиотека „Захарий Княжевски“ ненавършилата 19 години старозагорка Радост Добромирова ще представи втората си авторска книга „Между нас“. Първата е „Линията на живота“ – била на 12, когато я завършила, а представянето пред старозагорската публика се е състояло през пролетта на 2019 г. Споделя, че „Между нас“ е една по-зряла версия на „Линията на живота“. „Заедно с мен узряха и героите, така че, да, мога да кажа, че има разлики. В „Линията на живота“ се говори повече за семейството, докато „Между нас“ вече има повече романтичен характер“, доверява красивата одухотворена по рождение брюнетка – внучка на известните съдии Стефан и Маргарита Саранеделчеви.
Младата талантлива авторка беше любезна да отговори на въпросите на „Старозагорски новини“:
– Предстои Ви да представите втората си книга. Но нека все пак започнем от първата – „Линията на живота“. В нещо като рецензия за нея прочетох следното: „Тук всичко е предадено толкова естествено, затрогващо, че е препоръчително да я прочетат и родителите на децата до и след пубертетна възраст“. Няколко Ваши думи за тази Ваша линия на живота?
– Засега тя е доста къса (смях). Отраснала съм в Стара Загора. Тази година завърших в ГПЧЕ „Ромен Ролан“. За мен книгите винаги са имали една магия и сега се опитвам да сътворя същата за читателите!
– Всъщност на колко години написахте „Линията на живота“? Сега сте само на 19, че и ненавършени…
– Бях на 12, когато я свърших. През 2016 г. взех един от кожените тефтери вкъщи и започнах да пиша по две-три глави на ден. По това време вече бях изчела едно голямо количество книги, което ми помогна да развихря въображението си. Не мисля, че осъзнавах колко добре ми се получаваше, докато не стигнах края. Винаги съм искала да пиша художествена литература, но отначало нямах смелостта да покажа труда си на някой друг.
– В какъв жанр бихте вкарали „Линията на живота“?
– Това е много труден въпрос. Никога не съм вярвала, че една книга може да се характеризира само с един жанр. Различните връзки между героите, ситуациите, в които попадат, всичко е една голяма палитра от емоции. Но ако трябва да отговоря на въпроса Ви, това е тийн роман. Героите са объркани – не са вече деца, но не са и достатъчно зрели, за да бъдат възрастни. Някъде по средата, точно като тийнейджърите.
– Нека да отгърнем новата Ви книга – какво представлява, различава ли се от „Линията на живота“?
– „Между нас“ е една по-зряла версия на „Линията на живота“. Заедно с мен узряха и героите, така че, да, мога да кажа, че има разлики. В „Линията на живота“ се говори повече за семейството, докато „Между нас“ вече има повече романтичен характер. Най-близките ми хора са чели откъси, но даже те не бяха запознати с целия продукт доскоро. Очаквам мненията им с нетърпение!
– И още нещо любопитно от крехката Ви творческа биография. През 2021 година късометражният филм „Забранявам“ участва в детската програма на „Златната липа“. Вие сте един от сценаристите. Споделете повече за това изживяване.
– Гледането на филми ми е другото хоби. Не само да ги изгледам, но и да ги анализирам – героите, мотивациите им, постъпките им. В клуб „Кинознание и сценаристика“ в ЦПЛР – Стара Загора, имах възможност да правя точно това. Много е приятно да срещнеш хора със сходни интереси. Писането на сценарии беше едно ново невероятно приключение! То ми помогна в писането на книгата, много сцени и подходи съм научила от там също. Наученото със сигурност ще остане с мен завинаги.
– Киното влиза ли в бъдещите Ви планове?
– Не. Киното е моя слабост, но книгите са моята страст!
– Какво сте намислили за бъдещето си тогава?
– Засега ще уча. Тази година ме приеха в Софийския университет „Климент Охридски“ със специалност „Южна Източна и Югоизточна Азия“. Специалността включва два източни езика и изучаването на източните традиции и култура. За известно време ще бъда заета. Вярвам, че трябва да натрупам повече опит, преди да се впусна в следващата история.
– Да очакваме, че ще има и други книги с Вашето име?
– Надявам се, че да. Първо искам да доразвия таланта си, а това изисква време и опит, който ще се постарая да добия през следващите години.
– В края на 2017 г. Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Ви определи като най-активен читател до 14 години, заела най-голям брой книги през годината. Откъде дойде тази любов към книгите при Вас? Явно „мишката“ не е „изяла книжката“…
– Не, въобще! Живея с все четящи хора. Вкъщи е пълно с книги. Едни от най-ранните ми спомени са как мама ме учи да чета и как баба и дядо ми четат приказка за лека нощ. Всичко явно ми е повлияло още тогава.
– Какво четете?
– Главно тийн романи. Обичам топлината и комфорта, който носят.
– Какви са Вашите приятели? Много ли са, как ги избирате?
– Поначало съм по-срамежлива сред непознати. Предпочитам да гледам хората отстрани, за да видя как се държат и общуват с другите. Не го целя, но винаги се оказвам в по-малки компании, може би защото и приятелите ми са като мен.
– Разбирам, че през летните ваканции сте била редовен читател и на Библиотека „Искра“ – Казанлък. С този град имате особена връзка – фамилията на майка Ви, Саранеделчеви. Разкажете за тези Ваши лета при баба и дядо.
– Права сте, връзката наистина е специална. Дотолкова, че като ме питат откъде съм, понякога се чудя дали да кажа Казанлък или Стара Загора. И двата града са прекрасни, но в Казанлък го има това спокойствие, което е трудно да се намери в Стара Загора.
А след дългата учебна година лятото там е един чудесен подарък. Лятото за някои означава да отидат на море и да се пекат на слънце. За мен то означава спокойствие с любимите ми хора, близо до планината, където ходим редовно.
– Дядо Ви е много известен човек в Старозагорско, Казанлъшко, че и цяла България. Съдия, за когото лоша дума не се е чула, краевед. Какъв е Стефан Саранеделчев през Вашия поглед?
– Човек, който буди респект. Книгата ми „Линията ни живота“ е посветена на баба ми и дядо ми. Ще си позволя да цитирам написаното там. Те са „моите пътеводни звезди в живота“ и винаги ще бъда благодарна за всичко, което са ми дали.
– А баба Маргарита?
– На баба дължа сигурно 90% от личността си. Баба е търпелива и всеотдайна, но най-вече е най-любящият човек, който може човек да срещне!
– Дядо Ви казва за себе си, че е „заклет казанлъчанин“. Вие къде си представяте живота си?
– О, не знам още. Мисля, че времето ще покаже.
– А от майка си какво научихте?
– Научих, че каквото и да стане, човек трябва да продължи напред с леко сърце! Усмивката и ведрото си държание съм взела от нея, така че, предполагам, това показва само по себе си.
– Какво да Ви пожелая за финал?
– Здраве, успех и вдъхновение! Това ще ми бъде достатъчно.
– Желая от все сърце!
Елена ДЮЛГЕРОВА
