12 преписа на „История славянобългарска“ тръгнаха от Стара Загора към Зографския манастир

205
Епитропът на манастира Гавраил и Димо Узунов изразиха специални благодарности на старозагорски бизнесмени, които са подкрепили финансово начинанието

1424 българи за пет месеца са вдъхнали нов живот на родната светиня

12 ръкописни преписа на „История славянобългарска“, излезли изпод ръцете на 1424 жители на пет области и неколцина българи, живеещи в Кипър, Гърция и Франция през последните няколко месеца, ще бъдат подредени за две седмици в библиотеката на Зографския манастир „Свети Георги“. Те бяха връчени на специална церемония в старозагорската Регионална библиотека „Захарий Княжески“ на епитропа на обителта отец Гавраил.

Начинанието е по повод 260-годишнината от създаването на „История славянобългарска“, 300 години от рождението на автора й 60-годишнината от обявяването му за светец на Българската православна църква. Инициативата е на старозагореца Димо Узунов, който вече трето десетилетие води поклонически групи в българския манастир на територията на атонската монашеска република, за да помагат по поддръжката на храмовете и килиите. През 2001-ва бившият енергетик от ТЕЦ „Марица изток 2“ и автор на две стихосбирки за пръв път успял да се докосне до оригинала, изваден от специалното хранилище за него от тогавашния библиотекар дядо Пахомий. След няколко разговора с монасите идеята получила благословението от игумена архимандрит Амвросий. Над 20 са членовете на инициативния комитет, които съвместно с Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ са подготвили „почвата“ за начинанието. Няколко месеца е продължило избистрянето на идеята и „хвърлянето на семената“ сред читалищни дейци, учители и културно-просветни кадри, малко преди старта получили разрешението и от Министерството на образованието и науката, защото се оказало, че няма как без нея в класните стаи малчуганите да препишат словата Паисиеви. Всеки от 12-те преписа на „Историята“ на Паисий започва с послание на игумена дядо Амвросий и с предисловие от сегашния й пазител – библиотекаря йеромонах Атанасий.

След получаване на игуменския благослов 12-те преписа на „История славянобългарска“ ще се върнат обратно в България

В преписването са участвали от съвсем невръстни деца, които наскоро научили азбуката, до почти столетници.

В хода на подготвителната работа Димо Узунов и сподвижниците му преброили 131 училища и 136 читалища с патрон хилендарският монах, само в Старозагорска област читалищата са 13, а училищата – 9. В чужбина пък името на светогореца носели 207 български школа.

Основният инициатор припомня, че в първия масов препис през 2017 г. са се включили 202 души. Първия откъс преписал Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, а последния – дядо Добре от село Байлово, който тогава бил вече на 102 години. Тогава бил подготвен и електронен вариант, от манастира заръчали 300 бройки, като текстът е както в оригинал, така и на съвременен книжовен език. Онова начинание започнало на 28 март 2016 г. и завършило за Великден на следващата година. Личният си препис Димо пази до домашната си библия.

Специално за церемонията в залата на Старозагорската регионална библиотека беше донесен препис от 1831 година, дело на монаха Харитон от старозагорското село Змейово

Самият Паисий е казал: „Преписвайте тази историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и я пазете, да се не погуби“, обяснява старозагорецът и припомня, че точно знайните и незнайни преписвачи в онази далечна епоха са спомогнали първоначалното пламъче да не загасне. Йеромонах Паисий (за чието светско име се спори още дали е било Пенко или Петър) започва делото си през 1760 година, когато е 38-годишен, завършва го през 1762-ра, след което започва да разнася ръкописа и собствените си 6 преписа по българските земи буквално до кончината си в манастира край село Амбелино (днес квартал на Асеновград) през 1773 година. Изследователите са успели да проследят със сигурност 70 преписа и преправки на оригинала. Преписи се съхраняват както в България, така и в Румъния, Сърбия, Русия и САЩ – в библиотеката на щата Охайо.

залата на библиотеката бяха и старозагорчета, създали тукашното копие

За пръв път „История славянобългарска“ е отпечатана през 1914 година под редакцията на проф. Йордан Йорданов, припомни отец Гавраил при приемането на 12-те преписа. След благословение от игумена на манастира те ще бъдат върнати обратно в общините като спомен за родолюбивото начинание. Монахът е категоричен, че шестте преписа на преподобния Паисий са за съжаление безвъзвратно загубени за родните историци, затова и монасите пазят като зеницата на окото си черновата на „История славянобългарска“, редом с нея е преписът, направен по разпореждане на някогашната Държавна сигурност в хода на акция „Маратон“ през 1984 година за пренасяне на оригинала в България. „Историята“, излязла изпод перото на Паисий Хилендарски, е върната обратно на 12 януари 1998 година, но изчезването й се отразило много тежко на някогашния библиотекар дядо Пахомий, който месеци наред бил разкарван по следствени участъци и съдилища в Гърция.

Христо ХРИСТОВ