Изоставеният мегамонумент на старопланинския връх Бузлуджа, по-известен като Чинията, е намерил място на страниците на вестник „Ню Йорк Таймс“, съобщи арх. Дора Иванова от фондация „Проект Бузлуджа“. Текстът подзаглавие „На отдалечена планина „Сикстинската капела на социализма“ очаква съдбата си“, публикуван на 22 май, е написан от кореспондента на изданието за Източна и Централна Европа Андрю Хигинс, който е двукратен носител на наградата „Пулицър“ за международни репортажи. В пространния материал американският журналист разказва доста обстойно за историята на монумента, за изоставянето му след промените в България и за вече седемгодишните опити на арх. Дора Иванова и нейните последователи да спрат разрухата и превърнат мястото в нова туристическа атракция.
„Кацнал на планина в централна България, той изглежда като заземена летяща чиния, оградена от 230-футова бетонна кула, която, когато е построена, се гордее с най-голямата и най-високо осветена червена звезда в света, която спря да свети преди десетилетия“, описва гледката на Бузлуджа Хигинс и задава въпросите: „Какво правите със сграда, която е построена, за да прослави потисническата комунистическа система, но опустошена от дъжд и сняг и оголена от крадци сега е развалина? Трябва ли да бъде съборен в духа на разчитане на историята – точно както статуите на генералите от Конфедерацията бяха съборени в Съединените щати и паметниците на съветската хегемония бяха разрушени в Украйна, особено след нахлуването на Русия през февруари?“
Авторът няма еднозначен отговор, той припомня, че до сега свършеното по съхраняване на наследството е станало основно с финансовата подкрепа на фондация ГЕТИ, която на два пъти подкрепя фондацията на арх. Иванова с общата сума от 245 000 долара.
В публикацията си Хигинс разказва идеята на арх. Дора Иванова да спре разрухата, „за да могат хората да посещават монумента, без да бъдат удряни по главата от падаща зидария и да усетят място, което „харесвате или не, представлява много за нашата история“. На финала той цитира и представителка на контрапозицията, че възстановяването може „само да засили носталгията и в крайна сметка да прослави миналото“.
Христо ХРИСТОВ
