На 6 януари се навършват 172 години от pождението на великия поет и революционер, един от ръководителите на българското Национално-освободително движение за освобождението на България от турско робство Христо Ботев.
По този повод Община Стара Загора и Старозагорският военен гарнизон организират тържествен общоградски ритуал пред бюст паметника на Христо Ботев в парк „Митрополит Методий Кусев“ от 11 часа. Водещ на ритуала ще бъде Христофор Недков – актьор в Драматичния театър „Гео Милев“. Ще участват Военният духов оркестър, знаменна група и почетна рота от Втора тунджанска механизирана бригада.
Христо Ботьов Петков е роден в една от стаите на старото училище, намирало се в храма „Св. Богородица“ в центъра на Калофер. Баща му е известният даскал Ботьо Петков, а майка му – Иванка Ботева, за която съвременниците казват, че била прочута със своята хубост, гордост и силен дух. Ботев е първото от общо деветте деца в семейството.
Малкият Христо започва образованието си в Карлово, където през 1854 г. се премества да учителства баща му Ботьо Петков. През 1858 г. обаче семейството се завръща в родния Калофер и момчето постъпва в местното трикласно училище.
Дълго време Ботьо Петков се опитва да изпрати сина си да учи в Русия с помощта на Найден Геров, негов познат от Одеса.
Това се случва през есента на 1863 г., когато Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава за Одеса. Тук под влиянието на различни руски автори започва да изгражда своя стил на писане и прави първите си поетични опити. Постъпва във Втора гимназия като „волнослушател“, но трудно се вписва в учебната дейност. Не минават и две години преди енергичният и буен Христо да бъде изключен от учебното заведение. Причината – „липса на интерес към учебната програма“. Стипендията му е прекратена и той получава еднократна сума, за да се прибере в България. Въпреки това Ботев остава в Одеса, издържайки се с преподаването на частни уроци.
През 1866 г. Христо Ботев е назначен за учител в Задунаево, българско село в руската част на Южна Бесарабия, където прекарва няколко месеца. В началото на 1867 г. получава известие, че баща му е тежко болен, и се връща в Калофер. По това време е публикувано и първото му стихотворение – „Майце си“, с подкрепата на Петко Рачов Славейков и неговия вестник „Гайда“.
През май 1867 г. Ботев произнася пламенна реч по случай деня на славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий. Заради опасността да бъде заловен от турските власти е принуден да напусне Калофер и заминава за Румъния. Живее в различни градове – Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Именно във Влашко осъществява и първите си сериозни контакти с български революционери – успява да се сближи значително със Стефан Караджа и Хаджи Димитър. През 1868 г. се записва в четата на Жельо войвода, която трябва да премине Дунав и да навлезе в поробените български територии. По този повод написва едно от емблематичните си произведения – „На прощаване“. По различни причини обаче четата се разпуска и не изпълнява целта си.
Ботев продължава престоя си във Влашко. Постъпва в медицинското училище в Букурещ, но липсата на средства го принуждава да напусне. Останал без никакви пари, той е принуден да мизерства и да живее в оскъдица. Прекарва изключително тежка зима в една изоставена вятърна мелница край града, където живее заедно с Апостола – Васил Левски. Ботев остава удивен от способността на Дякона да издържа на тежките изпитания, на които е подложен.
В следващите две години младият Христо работи на различни места, пътува много, но през цялото време поддържа контакти с революционните дейци. През 1871 г. във връзка с дейността на руския бунтовник Н. Ф. Меледин Ботев е задържан и лежи два месеца във Фокшанския затвор. След като излиза отново на свобода, се завръща в Букурещ и започва да издава своя първи вестник „Дума на българските емигранти“. Идеите, изразени в него, обаче му докарват нови неприятности – той е арестуван и затворен за конспиративна революционна дейност и отново е пратен във Фокшанския затвор. След застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов е освободен. Започва работа като печатар, пише във вестниците „Свобода“ и по-късно „Независимост“, а през 1873 г. издава сатиричния вестник „Будилник“.
Енергичната революционна дейност на Христо Ботев след 1873 г. се оказва една от основите на национално-освободителното движение. Историците се обединяват около твърдението, че причината за неговия устрем е именно обесването на Апостола през същата година. С убийството на Левски върху организацията е нанесен съкрушителен удар. Действията на Любен Каравелов започват да стават колебливи, във възгледите си като че ли той започва да симпатизира повече на т. нар. „стари“ (те защитават по-умерените форми на борба срещу Портата, проявяват недоверие към въоръжените акции) – нещо, което отблъсква буйния характер на Ботев. Именно в този момент изпадналият в криза БРЦК има нужда от здрава ръка. Точно тогава организацията – за добро или за зло, е оглавена от самия Ботев.
Като революционер Ботев е продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Според него единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос е революцията.
След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие, както и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК, в резултат на което през 1875 г. председателят подава оставка и се стига до разпускане на организацията. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт с неговите членове. През май 1876 г. той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.
Когато новината за кървавото потушаване на Априлското въстание и хилядите жертви стига до Ботев, той решава да посвети последните дни от живота си на един героичен подвиг, който да остави дирята си във времето и да бъде запомнен навеки от всички българи. Сам организира чета, оглавява я и потегля към родината. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват на борда на кораба „Радецки“.
Още на следващия ден превземат плавателния съд. Ботев излиза на палубата, придружен от Никола Войновски и Димитър Икономов, облечени в униформи, държат револвер в лявата и сабя в дясната ръка. Според някои сигналът, който Ботев дава, е вик „На оръжие, момчета“ , според други сигналът е три изсвирвания със свирка. След даването му настъпва масово оживление. Четниците за секунди захвърлят старите дрехи и обличат униформите. Нетърпеливи, те не могат да дочакат отварянето на сандъците. Започват да ги разбиват и да вадят оръжието. За минути от мирни пътници се превръщат в добре въоръжена войскова част. Принуждават капитан Дагоберт Енглендер да акостира на българския бряг.
След превземането на парахода Ботевите четници слизат на брега при Козлодуй и се отправят към Балкана. Въпреки очакванията обаче недостатъчно българи се присъединяват към бунтовниците, народът все още е наплашен от ужаса на Априлското въстание. Христо Ботев и доверениците му водят поредица боеве с османската потеря, като постепенно се оттеглят към планината.
На 2 юни 1876 г. в сърцето на Балкана – подножието на връх Вола в Стара планина, след края на сражението куршум пронизва Ботев. И до днес не спират споровете дали е бил убит от турчин или е бил предаден от свои. На този ден поробената, пропита с кръв българска земя се прощава с още един от своите велики синове, посветил цялото свое съществуване, своята младост, своята сила и своята смърт на идеала за майка България!
Източник: Музей „Христо Ботев“
