И до днес почитаме като по-големия празник – обесването, а не рождението на Апостола на свободата
На 18 юли Община Стара Загора и Втора Тунджанска механизирана бригада организират тържествен общоградски ритуал с поднасяне на венци и цветя пред паметника на героя от 11:00 часа. В ритуала участие ще вземат възпитаниците на театрална школа „Жест“ към Център за подкрепа на личностното развитие с ръководител Светла Тодорова и възпитаници на клуб „Философско писане“ към Център за подкрепа на личностното развитие с ръководител Милена Иванова. Панихида пред паметника ще даде началото на честването, отслужена от отец Петър Радев и старозагорското свещеничество.
Един от най-смелите герои на България, гениалният теоретик и революционер, стратег и организатор на българското националноосвободително движение през 60-те и 70-те години на ХIХ век – Васил Иванов Кунчев, е роден на 18 юли 1837 г. в град Карлово в семейство с общо пет деца. След смъртта на баща им юношата Васил и двамата му братя поемат грижите за семейството. Няколко години по-късно е поверен на вуйчо си Василий, който е монах в Хилендарския манастир в Карлово. Васил също приема монашески сан през 1858 г. в Сопотския манастир и се назовава с църковното име Игнатий. На следващата година е ръкоположен за йеродякон.
Тъй като църковните дела не са били достатъчни на будния младеж, през 1862 г. той заминава за Сърбия, за да се включи в Първата българска легия на Раковски. Така пред него се откриват идеите на освободителното дело, организирането на чети и бунтовничеството. Целта е „събуждане“ на народа към въстание срещу поробителите. Преминал през четата на Ильо войвода и кратко отшелничество в Румъния, Левски се завръща в родния си град.
Навръх Великден през 1864 г. в Сопот дякон Игнатий сам отрязва дългите си монашески коси и поема по пътя на революционната дейност. Русите къдрици на Апостола и днес се пазят в параклис до родния му дом в Карлово. Предусещайки гибелта си, Левски заръчва на майка си да погребе косите му, ако загине някъде далеч.
През следващите няколко години Дяконът учителства в Карловско и Еникьой, пътува до Яш за среща с Раковски, става знаменосец на четата на Панайот Хитов и участва във Втората легия на Раковски в Белград. Междувременно посещава Румъния няколко пъти, след което започва да обикаля България, за да създаде на място революционни комитети. Животът на Апостола е бурен и изпълнен с опасности. Постоянните му пътувания до Румъния, обиколките в села и градове на Родината са забелязани от турските власти и той е следен зорко. Въпреки това уменията му да се представя под различни самоличности му помагат да избегне ареста.
През лятото на 1872 г. Левски напуска Букурещ и се отдава на апостолската си дейност. През септември същата година Дяконът получава нареждане от революционния комитет за вдигане на въстание, но се противопоставя и решава да прибере бунтовническите архиви от Ловеч и оттам да се прехвърли отново в Румъния. Организираният обир на пощата в Арабаконак, с което Левски не е съгласен, се проваля, но тогава турската полиция вече е по петите на славния революционер.
На 27 декември 1872 г. Апостолът на свободата е заловен при Къкринското ханче (до Ловеч) и отведен в Търново.
Предателството му най-вероятно не е дело на един конкретен човек, макар най-често да се споменава името на поп Кръстьо, който е един от верните му съратници и съучредител на комитета в Ловеч.
Според съвременници и историци обаче това е спорно, а някои дори отричат това. Други източници насочват към Марин Поплуканов, който е председател на същия комитет. Все още няма неоспорими исторически доказателства за предателство.
Васил Левски е откаран в София, за да бъде съден. Смелият българин се защитава самоотвержено, като поема върху себе си всички обвинения. В речта си неколкократно заявява, че през годините е търсил законни пътища за промяна на живота на българите и се разграничава от всякакви криминални действия. Въпреки това Апостолът е осъден не от съд, а от комисия, в която участват множество българи, евреи и мюсюлмани.
На 19 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен в София. През 1895 г., близо до лобното му място, е издигнат паметник. Гробът на един от най-великите българи и до днес е неизвестен.
За съжаление и до днес почитаме като по-голямото събитие – обесването, а не рождението на Левски. Вероятно това е наследството, оставено от социалистическото минало на страната ни, когато героите се почитаха на датите на смъртта им, а не на рождените им такива. Защото за идеологията на онзи строй важна беше саможертвата – към Родината и респективно към партията. И докато през годините на демократичните промени местните власти започнаха да организират и общоградски ритуали на рождените дати на българските герои, незнайно защо БПЦ, самата потърпевша от онзи строй, продължава на тези свети дати да отслужва заупокойни литургии в тяхна памет, а не молебен за великите им дела.
Вероятно и това ще се промени във времето. Най-важна от всичко е народната памет. И докато тя е жива, името на Васил Иванов Кунчев-Левски ще продължи да бъде пример за родолюбие.
(СН)
Б.Р. По повод 184 години от рождението на Васил Левски музеен обект „Хилендарски метох“ в Стара Загора ще бъде отворен за посещение безплатно на 17 и 18 юли 2021 г. от 10:00 до 12:30 часа и от 13:00 до 18:00 часа.
