Накитите принадлежали на високопоставена болярка от ХIV век, иззети са при полицейска акция преди 4 години от иманяр
Съкровище, заровено най-вероятно при бягство на боляри от настъпващите по българските земи османски пълчища през XIV век и станало плячка столетия по-късно на иманяри, стана собственост на Исторически музей „Искра“ в Казанлък на финала на проточило се 4 години съдебно дело.
По думите на проф. Николай Овчаров, който е изследвал артефактите още в хода на делото, част от изработените от плътно сребро и позлатени впоследствие накити са без аналог в страната до момента.
Проф. Овчаров открива подобни бижута във фреските с изображения на ктитори в църквата „Свети Никола“ на десетина километра от град Пирот в село Станичене. Образите на 12 български боляри и съпругите им от ХIV век са били намерени преди около 4 десетилетия. На тях ясно личат торквата (накит за шията) и колие, изработено от планински кристали и червен корнеол, които са открити на 11 ноември 2017 година при претърсване на лек автомобил „Дайхацу Фероза“, управляван от добре познатия на криминалистите 58-годишен казанлъшки бизнесмен Велчо Велчев.
„Още тогава бях категоричен, че това са изключително ценни артефакти, вече мога да се подпиша и с двете си ръце, че те са изработени или в Константинопол, или в златарско ателие на територията на някогашния Търновград. Не можем да кажем името на дамата, която ги е носила, но със сигурност тя е принадлежала към изключително знатен род – съпруга е била или на деспот, или на севастократор. И двата накита имат за задача не само да красят притежателката, но и да укажат ранга й в йерархията“, коментира българският Индиана Джоунс, който пристигна в Казанлък направо от разкопките в крепостта Вишеград.
За датировката на накитите са спомогнали осемте златни монети, иззети в хода на полицейската акция: най-ранната и най-запазената е от управлението на император Йоан III Дука Ватаци (1222 – 1254), която почти не е била използвана, а най-късната е перперата на Йоан V Палеолог с Йоан VI Кантакузин (1347 – 1353). Към торквата и колието от планински кристали има два чифта филигранно изработени наушници от позлатено сребро, те са били част от специална украса за глава, има и няколко позлатени предмета, чието предназначение все още е предмет на дискусии сред специалистите.
По думите на проф. Овчаров може само да се гадае къде точно са били заровени от притежателите им накитите и монетите, но можело да се предполага, че това е било някъде в границите на някогашното Крънско деспотство (ора), чийто владетел Елтимир е бил твърде приближен на някогашния български владетел Тодор Светослав, който му дарява земи, стигащи чак до днешен Ямбол. Точното местонахождение на средновековния град Крън все още не е известно, изследователят на Перперикон не изключва вариант той да се намирал на мястото на сегашния казанлъшки квартал „Кулата“.
В хода на съдебното дело Велчо Велчев и защитата му пробваха да избегнат осъждането му с тезата, че артефактите са закупени уж на търг, организиран от австрийската аукционна къща Rauh gmbh, но тя беше категорично отхвърлена от съдебния състав. Впоследствие бе прокарана и тезата, че накитите са от регион в днешна Румъния, но и тя се разсъхна. В крайна сметка Велчев сключи споразумение и се размина с 2-годишно условно наказание, а безценните артефакти бяха предоставени на казанлъшкия музей. 
Там те са вече част от колекцията редом с бронзовата глава на тракийския цар Севт III, меча му, златната маска на цар Терес и още над 50 000 находки, събирани през 120-те години от основаването му през 1901 година от родолюбеца Петър Топузов.
Проф. Николай Овчаров е поел ангажимент пред кмета на Казанлък Галина Стоянова да разкаже своите версии за изключителната находка в нова своя книга, това ще стане до края на годината.
Христо ХРИСТОВ
