С голям концерт в Летния театър в Стара Загора на 18 септември тази година ще бъдат отбелязани 70 години от рождението му и 50 години творческа дейност
Акад. Васил Герлимов е хореограф-режисьор, фолклорист, критик, творец и общественик, посветил повече от 50 години на съхраняването и развитието на българската традиция. Роден на 14 септември 1956 година в село Шейново, Старозагорска област, той превръща любовта си към българския фолклор в път на вдъхновение и новаторство. Уникалният му принос е в умението да съчетава автентичния образец на народната култура със средствата на съвременния сценичен език. Академик на Българската академия на науките и изкуствата, Васил Герлимов е създател на темпераментната трупа за съвременен фолклор „Танцът на вятъра“. Неговото творчество е познато у нас и по света чрез участията му в международни семинари и форуми с фолклористи от Европа, Азия, Америка и Австралия. Знаков е танцът му „Тракийска пролет“, който спечели Гран при в изпълнение на ансамбъл „Чудесия“ от Пазарджик. За своя принос към културата той е носител на редица престижни отличия, сред които първата Кристална лира на Съюза на музикалните и танцови дейци, Кристално огърлие и наградата „Златен век“ на Министерството на културата. Значима част от творческия му път е свързана със Стара Загора като дългогодишен главен художествен ръководител на Общинския фолклорен ансамбъл „Загоре“ и днес като председател на Настоятелството на Народно читалище „Св. Климент Охридски-1858“.
На 18 септември в Летния театър на Стара Загора с голям концерт ще бъдат отбелязани 70 години от рождението на Васил Герлимов и 50 години творческа дейност. Това ще бъде празник на творец, който не просто създава танци, а съхранява паметта и духа на България.
– Акад. Герлимов, 70 години живот и 50 години творческа дейност… Когато погледнете назад към този път, кой е най-ценният урок, който професията на хореограф Ви е дала не като творец, а като човек?
– Изкуството ме научи, че животът, както и танцът, е движение – напред, към развитие и към хората. Най-големият урок беше да остана човек – да пазя уважението към традицията, да вярвам в младите и никога да не спирам да се уча. Ако след мен остане нещо ценно, бих искал това да бъдат не само спектаклите, а и хората, които са продължили пътя с любов към българския фолклор и към духовността.
– Вие сте свързали името си с развитието на българския танцов фолклор и с поколения изпълнители. Кое е най-голямото богатство, което един хореограф оставя след себе си – спектаклите, учениците или съхранената памет за традициите?
– Истинското наследство не се измерва само със създадените спектакли. Те са важни, но живеят чрез хората, които ги носят в сърцето си. Най-ценното е, когато учениците продължат пътя ти, развиват наученото и предават нататък уважението към българската традиция. Така паметта не остава в архивите, остава жива на сцената и в живота.
– Председател сте на Настоятелството на Народно читалище „Св. Климент Охридски-1858“ – институция с дълга история и важна роля за културния живот на Стара Загора. Каква е Вашата лична мисия начело на читалището?
– Винаги съм вярвал, че културата е това, което съхранява духа на един народ. Затова приемам тази отговорност не просто като административна длъжност, а като кауза. Моята мисия е читалището да продължи да бъде дом на българските традиции, на изкуството, на знанието и на младите таланти. Ако успеем да предадем на следващите поколения уважението към нашата културна идентичност, значи сме изпълнили своя дълг.
– Читалищата са едни от малкото места, където професионалисти и самодейци се срещат на една сцена. Как, според Вас, трябва да се развиват те, за да останат привлекателни за младите хора?
– Не мисля, че младите хора са далеч от читалището – по-скоро читалището трябва да намери езика, на който да разговаря с тях. Традицията не е нещо застинало, тя трябва да се преживява. Когато младият човек почувства, че може да бъде съавтор, а не само зрител, тогава читалището ще остане живо и необходимо. Най-важното е да пазим корените си, но и да даваме пространство на новите идеи, защото именно така културата се развива.
– През годините сте отстоявали идеята, че фолклорът не е само наследство, а и културна ценност? Как можем да запазим традицията, без тя да се превърне единствено в музейна ценност?
– Традицията не е поглед назад, а мост към бъдещето. Ако я приемаме само като музейна ценност, тя постепенно ще се превърне в спомен. Но когато младите хора я почувстват като част от своята идентичност – когато пеят, танцуват и се гордеят с нея, тогава тя е жива. Нашата задача като творци и педагози е да предадем не само стъпките и мелодиите, а духа, ценностите и любовта към българската култура.
– Като творец и ръководител сте работили с много поколения артисти. Какво бихте казали на младите хора, които днес избират изкуството като свой професионален път в свят, в който културата често трябва да се бори за внимание?
– След повече от пет десетилетия в изкуството мога да кажа, че най-важни остават любовта към професията и уважението към хората, с които работиш. На младите бих пожелал да не се страхуват от трудностите, да бъдат любопитни, да се учат непрекъснато и никога да не забравят своите корени. Светът се променя, но истинското изкуство винаги ще има своето място, защото то говори на езика на човешкия дух. Ако пазят тази вяра, ще намерят своя път и своята публика.
– Има ли мечта или проект, който все още не сте реализирали, но бихте искали да осъществите през следващите години като хореограф и като председател на читалище?
– Не мисля толкова за лични постижения, колкото за това какво ще остане след нас. Мечтата ми е да виждам все повече млади хора, които приемат българския фолклор не като задължение, а като своя идентичност и вдъхновение. Иска ми се читалището да продължи да бъде дом на културата, място за срещи между поколенията и пространство, в което се раждат нови идеи и нови творци. Докато имам сили, ще работя именно за това – да има приемственост, да има духовност и да има хора, които с достойнство да носят българската култура напред.
– Кое е Вашето послание към бъдещите поколения, които ще продължат делото на хората, посветили живота си на българската култура, какво бихте им казали?
– Пазете корените си, защото те са нашата сила и нашето бъдеще. Работете с талант, но и с почтеност, защото истинското изкуство се гради с труд, отдаденост и любов. Не се страхувайте да бъдете съвременни, но никога не губете връзката с българската духовност и традиции. Най-ценното, което можем да оставим след себе си, не са само нашите творби, а хората, които сме вдъхновили да продължат този път. Вярвам, че докато ги има тези хора, които с любов служат на българската култура, тя ще продължи да живее и да ни обединява.
Въпросите зададе:
Димка КАБАИВАНОВА
