Д-р Никола Пировски е лекар, философ, антрополог и иноватор. Неговата работа обединява новата парадигма в медицината. Университетски преподавател е в Катедрата по анатомия на Медицински факултет при Тракийски университет – Стара Загора.
– Д-р Пировски, Вие развивате множество разнообразни дейности – медицина, философия, бойни изкуства, криотерапия, антропология и литература. Как съумявате да съчетавате всичко това?
– Вероятно са ме правили за енциклопедист! Всъщност всичко е свързано – търсим цялостния човек. Новата парадигма в медицината не е само лечение на тялото, тя е интеграция между знание, култура и лична история. И като за начало, д-р Какарашев, искате ли да Ви разкажа нещо интересно?
– Да, бих искал да ми разкажете нещо, което науката не може да обясни…
– Доста са нещата, които съвременната наука не може да обясни и едно от най-интересните сред тях са антропологични събития при погребалните практики. Там се стига до метафизични обяснения, най-малкото заради психологическия ефект на успокоение за останалите живи.
– Кой ритуал Ви озадачава най-много?
– Ритуалът „цанца“ със свитите глави (shrunken heads). Този ритуал на смаляване на главата след смъртта е популярен сред народите шуар (по-рано известни като хиваро) и сред други племена от Амазония в Еквадор и Перу. Подобна практика, наречена Mokomokai, има и в Нова Зеландия. Учудвах се как успяват да смалят главата и какви процедури използват, за да запазят формата й.
– Да, черепът е много твърд, явно са прилагали някоя хитрост…
– Така е, смаляването на главата на умрелия става, като черепът се маха и се оставят само кожата и мускулите и за да се запази формата, слагат малка дървена топка. Тази мистерия намери своето обяснение, за разлика от много други.
– Говорейки за тези интересни погребални ритуали, изкушавам се да Ви запитам, според Вас, има ли „живот след смъртта“?
– Да, душите ни са безсмъртни, но тази тема не е основната, която обсъждаме сред колегите и студентите по медицина. Изчерпателен отговор на този въпрос ще намерите от проф. Дечко Свиленов в книгата му „Живот след смъртта“.
– Как философията се вписва в новата парадигма на медицината?
– Философията ни помага да разберем смисъла на страданието и границите на човешкия живот. Без отговор на въпросите какво всъщност е медицината, кое е здраве и кое е болест, кой модел да използваме и как се движим по инерция. Ако времето е спокойно и пътят е прав, тогава важността на философията не се забелязва толкова, но при всеки завой и промяна тя поема кормилото. Ето и в днешните времена на бързи и драматични промени пред нас стоят много трудни и важни въпроси както философски, така и етични, например къде е линията на демаркацията между човека и машината.
– Това е тема, която вълнува всички. Изкуственият интелект се развива бързо, а осъзнаването на хората върви бавно. В тази връзка Ви питам: има ли опасност изкуственият интелект да ни унищожи и как можем да се спасим от това?
– Разбира се, че може да ни навреди и дори да ни унищожи, ако се самозабравим. Но в същото време ползите от развитието на дигиталните технологии и на изкуствения интелект са огромни, но трябва да се регламентират правилата и да има контрол. Това е нова технологична революция и тя ще вземе жертвите си, преди да се намери правилният баланс за използването й.
– Като студенти ни учеха да търсим индивидуален подход към всеки пациент, а сега говорим за персонализирана медицина. В какво се изразява новата парадигма?
– Персонализираната медицина не е само генетичен и биохимичен анализ, тя включва биографията, навиците и психофизиологичния ритъм на пациента. Иновации като генна терапия, изкуствен интелект, електронно здравеопазване и много други налагат промяна в разбирането ни за това как се практикува медицината и може да доведе до много иновации. Аз, например, разучавам и използвам криотерапията с криопен, това е пример за нов подход – безопасно премахване на кожни образувания, който е щадящ и ефективен. С този метод спечелих наградата „Лекар на годината“ в категорията за образование и иновации.
– Поздравления! Има ли място в новия модел за традиционната медицина?
– Радвам се, че се сетихте да ме попитате това, защото е интересно. Надявам се традиционните и народни лекове и практики да се интегрират по-добре в персонализираната медицина, отколкото бяха включени в медицината, базирана на доказателствата. Статистиката не дава добри доказателства в някои случаи, например при редките заболявания и при психичните разстройства.
– Какво е мястото на бойните изкуства в медицината?
– Колкото повече движение даваме на пациента, толкова по-добър лечебен резултат постигаме. Бойните изкуства са пример за интеграция на древни практики. Тайдзицюан развива осъзнато движение и внимание – същото може да се постигне и чрез българските народни танци. Например ритъмът, вниманието към тялото и социалната връзка в танца имат много психофизиологични ползи. Това е мост между култура, здраве и национална идентичност.
– Нещо повече, в интервюто ми с д-р Емилия Караславова дм, тя посочи, че пендарите и другите аксесоари по носиите, разположени по челото, шията, гърдите и таза, при движението си по време на танците увеличават биоелектричеството и подобряват плодовитостта на жените. Да поговорим и за студентите – как се справят те с новото време и със знанията, които трябва да усвоят?
– Много им е трудно, всичко се променя с голяма скорост, но те са млади и се справят чудесно. Трябва им вдъхновение и стабилна основа. Затова планираме да организираме състезание „Моята теза за 180 секунди“, по международен модел, където те ще представят своите идеи кратко и убедително. Това е умение, което лекарят на бъдещето трябва да има – да говори авторитетно и човешки. Нужно е да са интелигентни, а това е умението да намираш смисъла и поуката в съвременния хаос от информация и да можеш да го преразкажеш вярно, ясно и кратко.
– Възможно ли е следването на висше образование да доведе до проблеми с психичното здраве на студентите, имам предвид, че някои студенти развиват обсесивно-компулсивни и други психични разстройства, докато учат медицина. Как да решим този проблем в медицинския контекст?
– Това е важен въпрос, който често се пренебрегва. Според проучвания висшето образование често подкопава критичната мисъл, вместо да я развива, водейки до когнитивни проблеми при младите хора. Студентите се сблъскват с тревожност, депресия и дори ги спохождат суицидни мисли. Поколението Z показва най-ниското психично здраве в историята на човечеството. В медицинския контекст ние трябва да интегрираме интелектуално смирение и етично вземане на решения: не само да преподаваме факти, но и да култивираме толерантност към различни гледни точки. В България когнитивният дисонанс се усеща особено силно, но трябва да се трансформира в мотивация за промяна.
– Как може да се избегне „пуританската заблуда“, при която чистотата на идеите често води до прояви на нетолерантност?
– Видяхме, че чрез програмите DEI – диверситет, равенство и инклузивност, това не се получи, по-скоро се получи обратният ефект. Избягването на тази заблуда изисква етика на сложността и толерантност към несъвършенството. Първата стъпка е осъзнаването, че идеите не са чисти по природа – те винаги са продукт на контекст, на опит, на взаимодействие между различни гледни точки. Философски погледнато това означава да се премине от онтология на чистото към онтология на процеса: да приемем, че истината и доброто възникват чрез движение, диалог и адаптация, а не чрез изолация. От епистемологична гледна точка избягването на пуританската заблуда означава да се замени идеологическата сигурност с познавателно смирение.
– Какво мислите за ролята на интелектуалното смирение в образованието и в медицината?
– Интелектуалното смирение е антидотът срещу арогантността, която често се култивира в университетите. Смирението означава да признаем границите на собственото знание, както и възможността да грешим. В медицината това ни помага да бъдем отворени към нови идеи и да толерираме противоположни гледни точки, вместо да се затваряме в бинарни категории. Без него студентите рискуват да развият патологични дуализми, които водят до нещастие и до професионално изтощение. Трябва да го преподаваме активно, за да създадем по-адаптивни и по-етични млади специалисти.
– Кой е най-актуалният проект, който ангажира вниманието Ви?
– Свързан е с националната идентичност, която може да се запази чрез създаване на качествена патриотична литература. Съдействам за създаването на поетичен сборник. Проектът „Събудени слова“ е колективен сборник за поети, белетристи и художници, който събира различни гласове и ги прави достъпни на сцена. Това е начин да съхраним паметта, културната самобитност и да повдигнем патриотичния дух, защото като практикуващ лекар, д-р Какарашев, знаете, че увереният човек, отстояващ мястото си и имащ ясно съзнание, остава дълго здрав.
– Така е, д-р Пировски! С какво ще се занимавате през следващата година?
– Идващата година е подходяща за нови начинания и през нея ни предстои да организираме „Събор на вярата и знанието“. Съборът по своята същност ще бъде среща на науката с духовността. Лекари, философи и творци ще обсъждат границите на знанието, ролята на вярата и интеграцията на културата с медицината. Това е идеалното пространство, в което ще се покаже, че новата парадигма в медицината обединява високите технологии, философията и националната ни идентичност. Искаме да убедим всички хора, че здравето е повече от биология – то е философия, култура, движение и слово.
Д-р Румен КАКАРАШЕВ
dr_rumen_kakarashev@abv.bg
