Създателят на нов вид флейта, която се произвеждала години наред от италианската фирма „Рампони“, и на качествено нов инструмент орфеин с тембъра на виола и виолончело е старозагорецът Александър Морфов, съобщиха изследователи на живота и творчеството на голямата българска оперна певица Христина Морфова (1887-1936). Самият той свирил виртуозно на тези свои инструменти, но трагедията около атентата в катедралата „Свети Крал“ през 1925 г. завинаги прекъсва тези му занимания, след като при атентата на място загива съпругата му, а той губи долната си челюст.
Изследователите припомнят, че Александър Морфов е роден на 13 януари 1880 г. в многолюдното семейство на Кина и Васил Морфови, които имали общо 9 синове и една дъщеря – гласовитата Христина. Възпитаник е на униатската българска католическа гимназия в Одрин, където учи флейта. През 1902 г. завършва Военното училище в София, служил е в 1-ви и в 25-и пехотен полк. По-късно е командир на рота в ШЗО и във Военното училище. Командва и 7-а пехотна дружина. Участва в Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918). На 20 август 1919 г. е произведен в чин подполковник, а с Царска заповед No 18 от 1922 г. преминава в запаса.
Александър Морфов е един от създателите на Съюза на народните хорове в България. Автор е на 2 песни за мъжки хор, около 10 за смесен хор, между които известните „Дамнян танец води“, „Баба Минковица“ и баладата „Сеймени“, на около 30 военни марша и 4 солови песни. Негово дело са либретото за операта на маестро Георги Атанасов „Запустялата воденица“, както и на музиката и текста на марш на българските революционери от Македония „Изгрей зора на свободата“ през 1923 година, който за кратко време е изпълняван и като официален химн на новосъздадената македонска държава, но впоследствие е забранен като българофилски. Умира на 19 април 1934 година в София.
Днес името и делото му са почти забравени въпреки спорадичните публикации в социалните мрежи и факта, че личната му флейта се пази в Националния военноисторически музей.
Петър ХРИСТОВ
