Община Стара Загора и Втора Тунджанска механизирана бригада организират тържествено отбелязване на 118-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България на 22 септември.
Общоградският ритуал за поднасяне на венци и цветя ще започне в 10:30 часа пред „Паметник на защитниците на Стара Загора – 19 юлий 1877 г.“ в парк „Пети октомври“. В ритуала ще участват почетен караул и знаменна група от Втора Тунджанска механизирана бригада, както и Общинският духов оркестър. Водещ на събитието ще бъде актьорът Димитър Митев.
От 11:00 часа на площада пред Община Стара Загора ще започне празничен концерт, посветен на Деня на независимостта. В него ще участват Фолклорна танцова школа „Орисия“ с ръководител Господин Господинов и Училище за певци „Nedi Nick“ с ръководител Недка Николова.
Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември 1908 година в Търново. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена й от големите европейски държави с Берлинския договор, а българският княз приема титлата „цар“.
Припомняме, че Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава нейните възможности в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през лятото на 1908 г. Тогава в Османската империя избухва Младотурската революция, вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина, а по железопътните линии Мустафа паша – Белово и Търново – Сеймен – Ямбол избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и в началото на септември конфискува линиите, собственост на компанията на Източните железници. Това, както и инцидент от края на август, при който българският официален представител в Цариград – Иван Гешов – е демонстративно пренебрегнат от османските власти при честванията на рождения ден на султан Абдул Хамид II, води до влошаване на българо-османските отношения. Под натиск да върне конфискуваните ЖП линии на 16 септември правителството на Малинов се отказва от опитите за предварително разбирателство със султана и решава да отхвърли едностранно сюзеренитета му, без да съгласува намеренията си с Великите сили – гаранти на Берлинския договор. В предходните седмици Русия се опитва да сдържа българските намерения, докато издейства съгласието на Австро-Унгария за ревизия на договора с отстъпки за себе си (отваряне на Проливите за руската флота). От своя страна Австро-Унгария настоява за връщане на Източните железници, преди да отстъпи по въпроса за българската независимост.
В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I на военния параход „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва Манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.
На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
Българо-османските противоречия са уредени с помощта на Русия. През април 1909 г. са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези споразумения Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877 – 1878 г., в замяна Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно Княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.
С провъзгласяването на Независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите държави. Княз Фердинанд приема титлата „цар на България“.
Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
Отхвърлянето на османското върховенство от България е последвано от анексирането на османските провинции Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и предизвиква една от многобройните кризи в международните отношения в навечерието на Първата световна война. Независимото Царство България е признато от Великите сили през пролетта на 1909 година.
(СН)
