В събота, 16 ноември, баскетболният „Берое“ ще приеме самоковския „Рилски спортист“. Мачът ще бъде от VII кръг на НБЛ и ще започне в 18 часа в Общинска спортна зала „Стара Загора“ (бивша ДЗУ).
В изминалия кръг от редовния сезон на Лигата заралии регистрираха страхотна победа след изключителен обрат над шампиона „Балкан“. Срещата в „Арена Ботевград“ изглеждаше като загубена за старозагорци, но с изключителен рейд в последните 15 минути „зелените“ осъществиха едно от най-паметните си наваксвания, стопявайки разлика от 21 точки в третата част, за да победят с осем пункта в края на срещата- 86:94. След успеха старши треньорът Любомир Минчев и отбелязалият най-много точки за „Берое“ Иван Лилов не скриха радостта си.
„Победата е важна за класирането и за наше спокойствие и самочувствие, но не трябва да се заблуждаваме от това. Играхме слабо през първото полувреме, най-вече в защита, също с грешни игрови идеи и атаки. През втората част вече имахме доста по-голяма успеваемост и може би някои индивидуални решения, които играчите взеха, бяха по-правилни и успявахме да вкарваме. Има вероятност и противникът да се е успокоил, не знам. Не мога да говоря за тях. За нас беше важно да победим в този мач. Нищо не дава кой знае какво, просто е една победа. Доволен съм, че успяхме да се преобразим от трудна ситуация. Това, което говорих преди началото на мача, трябваше да бъде по-мотивиращо, но не беше така. Малко повече се развиках за начина, по който играем в защита и най-вече за това, че нямахме никаква енергия и интензитет. Това е нещо, което винаги съм искал от моя отбор. Малко приличахме на тим, който не работи в отбрана. В предните няколко мача изразих безпокойство, че лесно ни се получават нещата, а после имаме поредица с по-силни противници. Друго е, когато имаш вързани мачове, а не да направиш една разлика и после да играеш без всякакво напрежение“, коментира старши треньорът.
От своя страна Лилов пък заяви: „Може би това ни е най-сладкият успех, особено след като ги бихме за 20 минути. През първото полувреме имаше един отбор на терена, а през второто – друг. През втората част играхме като по учебник. Имахме мотивация, защото беше излагация това, което правехме през първото полувреме. И в началото бяхме мотивирани, но не ни се получаваха нещата. След почивката все едно бяхме друг отбор. Това е нашият път и се надявам да не е само за тези 20 минути. Надяваме се капитанът на отбора да се възстанови и да ни помогне, защото имахме много малка ротация. Целта ни е да сме на финал, така че се хвърляме срещу „Рилецо“ в какъвто и състав да сме…“
(СН)
