Въпросът защо хлябът поскъпва, след като цената на житото остава ниска, продължава да няма ясен отговор
Рапицата се очертава като шампион през тазгодишната жътвена кампания в Старозагорско. Благоприятните пролетни валежи са причина за отчетените от стопаните в региона високи добиви от маслодайната култура. Това разкри за „Старозагорски новини“ председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите Радослав Христов. На този фон цената, на която се търгува рапицата в настоящата кампания, достига 450-460 евро. По думите на производителя именно тази култура в настоящата година ще има най-добър икономически ефект.
Спокойно и без сериозни аномалии протича жътвената кампания в област Стара Загора. Прибирането на площите с ечемик в региона вече е приключило. На около 90% е ожъната и рапицата. Комбайните прибират и последните полета с пшеницата, отчете Радослав Христов. Той потвърди, че за разлика от 2024 и 2025 г., когато сушата изтегли рано-рано жътвата през юни, в настоящата година кампанията върви в рамките на нормалните агротехнически срокове.
Картината на добивите, очертана от председателя на Тракийския съюз на зърнопроизводителите, показва между 600 и 750 килограма от декар при ечемика и около 550-700 кг за пшеницата. Тези нива обаче не дават повод за оптимизъм сред производителите, предупреди Радослав Христов. Причината са крайно ниските изкупни цени. По думите му в момента пшеницата се търгува за около 320 лева за тон (160-170 евро), което е равнище отпреди близо 15 години.
По този повод годината се очертава като рекордна по отношение на разходите за производство. „Вложенията за декар достигат около 150 евро. Ето защо дори при добив от 700 килограма трудно може да се говори за печалба – земеделците просто изчисляват загубите си“, коментира председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.
Радослав Христов обърна внимание и на тенденцията все повече производители да предпочитат високодобивни сортове фуражна пшеница пред хлебната. Причината е, че по-добрите хлебопекарни качества на практика не биват стимулирани от пазара, където цената е равностойна с тази на фуражната пшеница. „От години липсва премия за качеството, затова земеделците логично се насочват към сортове с по-висок добивен потенциал“, посочи Христов.
По отношение на цената на хляба председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите беше категоричен, че тя не следва движението на суровината. Той даде пример, че днес пшеницата се продава за около 16-17 евроцента на килограм, докато цената на хляба вече достига 1 евро за около 600 грама. „Не си спомням през последните 20-30 години България да е имала проблем с количеството или качеството на произведеното зърно. Въпросът защо хлябът поскъпва, след като цената на пшеницата остава ниска, обаче продължава да няма ясен отговор“, каза още Радослав Христов. Той за пореден път разкритикува климатичните политики на ЕС, отбелязвайки, че в земеделието те водят до излишни тежести и оскъпяване на продукцията. Същевременно подпомагането за декар пада от около 16 евро на едва 10 евро, подчерта зърнопроизводителят.
Живко ИВАНОВ
