Илияна Йотова държи курс на дискретно отдалечаване от Румен Радев, смята политологът
– Проф. Малинов, когато преди две седмици отбелязахме старта на новия политически сезон, беше обърнато внимание, че президентските избори ще бъдат един от акцентите в него. Действително вече се намираме във водовъртежа от новини и събития, пряко свързани с вота на 25 октомври. Ясни са кандидатските двойки, падна неизвестността около действията на ГЕРБ. Какво виждате днес на политическия терен при това разположение на силите?
– Преди всичко трябва да обърнем внимание на най-важния факт засега относно тези избори и той е, че политическата партия ГЕРБ, която доминираше до преди няколко години българския политически процес, няма да издигне кандидат за президент. Това е, струва ми се, безпрецедентен момент, имайки предвид биографията на ГЕРБ. Към това обаче има едно допълнение, а именно, че засега не знаем какво ще е поведението на лидера на ГЕРБ и изобщо на политиците от партията относно тази президентска кампания. Може да се добави още един безпрецедентен факт, ако стане, разбира се, такъв, а именно ГЕРБ да не подкрепи никого официално и да призове избирателите да гласуват по съвест. Това са нормални неща в демокрацията, но е изключително странно, че втората по сила партия го прави. От нея се очаква да участва в избори, да подкрепя кандидат, който да отиде най-малко на балотаж. Така че аз върху това бих се съсредоточил. Откровено казано няма никаква изненада, че Илияна Йотова е кандидат на „Прогресивна България“. Поне от няколко месеца няма и никаква изненада, че г-н Гюров е кандидатът на избирателите на ПП-ДБ.
– Ще се съгласите ли с твърдението, че Борисов е бил изправен пред два лоши варианта – да не издига кандидат, което се случи, или потенциално да остане трети в класирането?
– Ако човек е злонамерен към ГЕРБ, може да извади хипотеза, възможно най-дискредитираща и за Борисов, и за самата партия. Това дали формацията е трета сила, няма нужда да става ясно през президентските избори. Това, че Борисов се страхува, това, че беше изпреварен и няма избор, безспорно са негативни тенденции. Но има и нещо по-разумно. В крайна сметка в момента избирателите, повтарям – избирателите на ПП-ДБ и ГЕРБ, имат нещо като общ противник, а дори можем да заявим и в някаква степен общ враг. Това е партията „Прогресивна България“. Това е премиерът Румен Радев, неговото поведение, което геополитически е почти обратното на това, което част от избирателите и политиците на ГЕРБ и ПП-ДБ биха следвали, ако те имаха власт или бяха в коалиция. Т.е. тук имаме наистина един електорат, една голяма група от избиратели, която по-скоро ще гласува срещу кандидата на Радев и „Прогресивна България“, отколкото чак толкова да се ориентира по своя кандидат. Така че, ако сме максимално добронамерени към ГЕРБ, трябва да кажем, че Борисов прави един голям жест, защото позволява в момента на десните избиратели, както ги наричаме, да се съберат по-лесно. Защото наличието на една двойка й позволява да се държи по-умерено, по-толерантно към другите, да не се бори с идеологически близък политически конкурент и по-лесно да се прелеят гласове от първи на втори тур. Много добре знаем, че когато имате кандидат на първи тур и той не отиде на втори, част от избирателите просто не гласуват. В това отношение сега ще бъде по-лесно. Така че в момента конюнктурата показва, че една от тези хипотези е вярна. Може би и двете едновременно – те не се изключват. Но фактът е факт. Отива се към първи тур, където в много голяма степен избирателите ще бъдат, така да се каже, организирани около настоящия президент Илияна Йотова и двойката Гюров-Кандев. За останалите, трети и четвърти, много по-малко хора, според мен, ще гласуват.
– Споменахте общия враг в лицето на Радев и „Прогресивна България“, но действително общ ли е врагът, след като действащият евродепутат на ГЕРБ Емил Радев, включително Вежди Рашидов, виждаме, са част от инициативния комитет, застанал зад Илияна Йотова на президентските избори?
– По конкретни и то общо взето в момента незаемащи сериозни длъжности в ГЕРБ личности не бива да се правят изводи. Вежди Рашидов е извън всякакви ръководни органи. Той лично се разочарова от Борисов, обясняваше го това, а за Емил Радев не знам дори каква позиция в ГЕРБ заема. Има и други за мен по-сериозни изненади в инициативния комитет на Илияна Йотова, но като цяло те не променят нито съотношението на силите, нито общата ориентация. Защото в крайна сметка кандидатите са тези, които участват. Ако някой си спомня членове на инициативния комитет на Румен Радев или в миналото на други президенти, той или е професионалист, който е длъжен да се занимава с тези неща, или е човек с невероятна памет. Това са детайли, които се забравят и те нямат почти никакво значение, дори и след кампанията непосредствено.
– Засегнахме някои от основните кандидати, но усещате ли все пак перспектива за някаква интрига в изборния резултат, професор Малинов, на фона на това разположение на силите, което имаме към днешна дата?
– Да, защото никой няма усещането, включително и управляващите, че правителството и премиерът бележат възход. Времето е малко, както се казва, за да се натрупа неизбежното разочарование, когато се управлява и то с пълно мнозинство, но усещане за възход няма. Освен това много ясно са разграничени по геополитическа и външнополитическа линия в момента двойките, за които говорихме. Докато на парламентарните избори, за да бъде изолиран тандемът Борисов-Пеевски, със сигурност много хора са гласували, без да обръщат чак такова внимание на откровено евроскептичните възгледи на „Прогресивна България“ и на Румен Радев, на президентски избори, когато външнополитическият профил на кандидатите е от много голямо значение, това разделение ще се завърне. В този смисъл интригата ще дойде оттук, защото в момента външнополитическите приоритети са нещо като естествена тема на президентските избори. Тук избирателите, които биха застанали зад Гюров и Кандев, са много повече от избирателите, които биха застанали зад партиите ПП-ДБ. Така че интригата ще дойде оттук. Разбира се, трябва да се стигне до втори тур, до балотаж. Тук мисля, че интригата също не е толкова съществена, защото постигането на 50% активност с оглед на сегашната ситуация и разпределението на силите на първи тур е много малко вероятно. Обръщам внимание, ако се забравя, че за избирането на президент още на първия тур са необходими две условия – избирателна активност от 50%, както и един от кандидатите да получи 50%. Струва ми се, че тези две неща няма да се случат едновременно. И затова ще има втори тур, който по всичко изглежда ще бъде между основната двойка – Йотова – Гюров.
– Проф. Малинов, кое Ви дава увереност, че тази двойка между Гюров и Кандев, която определихте като потенциалния опонент на балотажа на Йотова и Кирил Вълчев, действително ще успее да излезе от рамките на общността на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, предвид размяната на толкова много удари, политически реплики и квалификации в годините назад с представители от ГЕРБ?
– Няколко неща. Първото е самата личност на Андрей Гюров. Той не е участвал в преките конфронтации между ПП-ДБ и ГЕРБ през последните пет години, а по никакъв начин не е бил острие в парламента или извън парламента. Такива са били други политици, включително и от ГЕРБ. Добре е известно, че и там има фигури, които са по-консенсусни, биха могли да бъдат нещо като мост към избирателите на ПП-ДБ, и други, които директно се конфронтират и отблъскват. Така че от тази гледна точка Гюров е с много големи възможности да се обърне към избирателите на ГЕРБ. Тоест личните му качества са първата причина. Втората обаче е по-съществена. Това окрупнява вота около тези две двойки. Ще постави пред избор всеки, който не харесва ПП-ДБ, но не харесва и геополитическата позиция на правителството и на Илияна Йотова. Изборът ще бъде кого повече не харесва? Може да се каже, че не е много красив този избор, но по-голямата част от политическия процес при демокрацията протича така. В крайна сметка от тази гледна точка ще има един чисто политически резерв за двойката Гюров-Кандев, но те ще трябва да го вземат. Това може да стане на президентски избори. Не мисля, че на други избори подобни неща, подобен трансфер би бил възможен, защото тогава ГЕРБ си заема позицията със своите кандидати по места. Да не напомняме тези очевидни неща, но това прави президентските избори винаги по-различни като резултат и непредвидими, включително и с големи обрати дори в българската сравнително кратка история, защото има друга политическа логика, а и по друг начин се държат избирателите, когато са изправени пред мажоритарен избор, а не пред партиен, с партийни листи. Ето защо аз съм сигурен, че и фаворитите в този процес също не са сигурни в крайния резултат. Когато казвам несигурен резултат, не означава, че няма вероятност. Повтарям, Илияна Йотова е фаворит засега, но нека да видим наистина как ще тръгне кампанията.
– По отношение на Илияна Йотова смятате ли, че изминалите девет месеца, в които тя пое поста на президент от Румен Радев, са период, в който успя да покаже своя образ?
– Трудно ми е да кажа какъв е нейният образ в пълнота, но със сигурност, макар и много внимателно, тя се опитва да ревизира някои от най-крайните геополитически тези на Румен Радев. Това е задължително. Ако иска да спечели, ако остане в ъгъла на евроскептичните, проруски и пропутински изказвания на Румен Радев, аз спокойно мога да кажа, че рискът за загуба е много сериозен. Затова тя изрече няколко фрази, избира хора около себе си, които да размият този образ на вицепрезидент, на най-евроскептичния президент и премиер съответно в момента. Това е задължително за нея. Каква е същността й може би ще почнем да разбираме по време на кампанията, но засега тя се опитва дискретно да се отдалечава от Румен Радев. Същевременно не може да го каже директно, защото трябва да внимава. Нейният резерв е там. Тя всъщност трябва да активира избирателите на „Прогресивна България“ без остатък. Това е много трудна задача, защото по геополитическа линия за „Прогресивна България“ гласуваха различни хора. Те бяха обединени от друго.
– Иначе казано, президентските избори са мажоритарни, но все пак партията, която те подкрепя, е от значение?
– В случая с Илияна Йотова е от решаващо значение, защото тя е кандидат на статуквото, а то в момента се олицетворява от Румен Радев. Статуквото в смисъл това, което е на власт. Така че тя ще понесе негативите и ще консумира позитиви от факта, че всичко, както се казва, в момента потенциално е в ръцете на „Прогресивна България“ като власт. Това обаче не винаги въодушевява избирателя. Негативите на Гюров са сравнително електорално по-слабата подкрепа, с която стартира. Това, че той няма зад себе си толкова много възможности от гледна точка на медии и държавна власт. Нещо, което при Илияна Йотова се вижда с просто око – толкова много институции и водещи фигури в тези институции, направо бих казал държавни институции, са се включили в нейния инициативен комитет. Така че плюсовете и минусите са разпределени, а има смисъл човек да бъде предпазлив при прогнозите. Така бих се изразил. Имали сме избори, при които победителят още в началото на кампанията е бил ясен. Тази кампания на мен не ми изглежда такава.
Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ
