Точно преди 100 години на днешната казанлъшка улица „23-и Шипченски пехотен полк“ отваря врати първото българско ателие за изработка на струнни инструменти.
Лютиерната е собственост на четирима братя: Димитър, Боньо, Иван и Петър Георгиеви Саранеделчеви, които през 1924 година основават и фабрика „Кремона“.
Малцина знаят, че преди да изработи първата си мандолина, Димитър е създал оригинална българска картечница, чиито качества далеч надвишавали параметрите на немския аналог „Шварц Лозе“, използван по фронтовете на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.
За този факт разказва дългогодишният съдия Стефан Саранеделчев в книга за рода си.
По чудо съхранил се църковен регистър удостоверява, че Димитър се е родил точно в 2 часа след полунощ на 19 (по нов стил) март 1892 година, кръстил го седмица по-късно поп Христо Караджов. Бил е ученик в махленското школо, завършил е казанлъшката прогимназия „Гавраил и Мария Константинови“. От малък помага в бащината си първа частна ковашко-оръжейна работилница. Ненавършил 20 години, той е мобилизиран на фронта по време на Балканската война. Продължава да воюва в Междусъюзническата. От онези времена датират първите му интереси към автоматичното оръжие. Преди да го призоват за Първата световна война, имал вече прототип, който криел в мазето на бащината си къща.
С благословията на прекия си командир, подполковник Васил Велев, на няколко пъти е пускан в домашен отпуск, за да довърши начинанието си, но междувременно попада под влияние на последователи на големия руски писател граф Николай Толстой и става отявлен пацифист.
При една от отпуските
с чук разбива готовата вече картечница
и разхвърля отломките й
с думите, че не желае творбата му да сее смърт.
Пак по онова време се запознава с немски войник, който му показва първите тънкости по изработването на мандолините. Запалва се по този занаят и веднага след края на войната успява да убеди братята си, че трябва да превърнат бащината ковашко-оръжейна работилничка в… лютиерна.
Първите инструменти намират бърза реализация, звукът им е бил толкова добър, че приятели на доскорошния оръжейник, сред които са художникът Иван Милев, композиторът Петко Стайнов и набиращият популярност като писател Чудомир, успяват да го убедят да изучи лютиерството при истински майстори. Представен от него инструмент впечатлява комисията при пловдивската търговско-индустриална камара, която е трябвало през 1922 година да подбере един-единствен българин за обучение по лютиерство.
Димитър заминава за Германия на следващата година. Прекарва първоначално три месеца в Лайпциг, а след това отива в Меката на немското лютиерство – саксонското градче Маркнойкирхен, където остава в работилницата на майстора на щрайховите инструменти Ото Рубнер. Дотолкова впечатлил домакина с изкусната си работа и самодисциплина, че получил предложение да се ожени за една от четирите му дъщери и да стане негов съдружник. Младият българин обаче отказал под претекст, че в родината го чакат братята, за да продължат производството.
Завръща се в Казанлък през февруари 1924 г. и почти веднага полага основите на бъдещата фабрика „Кремона“,
като изборът на името е негов. Добавя и уточнение „ателие за струнни музикални инструменти на братя Георгиеви“. За да закупят качествен материал и да наемат подходящи помещения, братята теглят заем от тогавашната „Популярна банка“, но през 1930 година от кредитната институция назначили свое протеже за директор и Димитър подава оставка, за да отиде в оръжейницата „Арсенал“.
Заради майсторството си на новата месторабота си спечелва прозвището „Бай Митьо пушкаджията“, припомня племенникът му Стефан Саранеделчев, като с усмивка добавя: „От пацифизма на Толстой на дядо му остана… вегетарианството, до края на живота си не вкуси месо!“.
До пенсионирането си в оръжейната фабрика бай Митьо делял времето си между пушките и мандолините, виолите и цигулките, които изработвал в дома си, хем да добави някой лев към заплатата, хем да не губи усета си към дървото и звука.
Според съвременниците му изработените от него инструменти намирали добър пазар в страната, към него се обръщали известни музиканти, за да им поправи инструментите.
Почива от анемия на 29 ноември 1969 година, като завещава на близките си счетоводен тефтер, в който прилежно записвал харчовете и печалбите след плащане на данъците. На няколко пъти му се налага с червен молив да отбележи: годината приключвам на фалит.
Днес няколко инструмента с печата на първия роден лютиер се съхраняват във фондовете на казанлъшкия Исторически музей „Искра“, а през лятото на 2014 г. по инициатива на ръководството на фабрика „Кремона“ в двора й е поставен негов барелеф.
При освещаването на 26 септември снаха му Ефимия (майка на певицата Елвира Георгиева) казва за него: „Радваше се, когато откриеше някое красиво парче явор. Създал е много китари, мандолини, контрабаси и цигулки, пръснати по света. Малцина знаят, че е изработил и картечница, която после унищожава, защото обича хората и живота.“
Цената тръгва от 200 евро и стига 16 милиона
Цената на най-евтината цигулка, промишлено производство и предназначена предимно за обучение на децата, е около 200 евро, коментират съвременните лютиери, наследници на основоположника на занаята Димитър Саранеделчев. Таван обаче няма, световният ценови рекорд е от 2011 г., когато на търг за почти 16 млн. евро е продадена цигулката Lady Blunt, изработена от Антонио Страдивари през 1721 година, с която за последно е свирил виртуозът Йехуди Менухин. Оригинална цигулка, изработена преди три века от гениалния майстор Джузепе Гуарнери, с която до смъртта си е свирил световноизвестният американски музикант от италиански произход Руджеро Ричи (1918 – 2012 г.), бе показана за пръв път в България през м.г. по време на международното лютиерско състезание в Казанлък.
Инструментът Guarneri del Gesu 1742 – Ricci пристигна от Китай, той е бил закупен от тамошен милионер на търг през 2013 г., като цената никога не е била обявена.
Като специален жест към домакините тогава цигулката бе предоставена на 15-годишния Александър Тянов, който изпълни Партита No 2 от Йохан Себастиан Бах.
Самоковец патентова първата родна картечница
Почти едновременно с Димитър Саранеделчев над прототип на картечница работи и роденият през 1894 г. в Самоков Христо Николов Спасов. Неговото оръжие, за разлика от това на казанлъшкия лютиер, е патентовано под No 001167 от 20 октомври 1927 г. Признават го и в Германия. Подадена е заявка в Британското патентно бюро, откъдето идва специалист, разпитва подробно автора, „чува гласа“ на оръжието и предлага да го купи за огромна сума в чисто злато, но Николов отказва. Все пак по-късно английското патентно бюро издава патент No 336 600 от 15 април 1929 г., екземпляр от който се пази в Националния военноисторически музей. Десетилетие по-късно, през 1938 г. Николов се свързва със Съветската легация и през февруари 1939 г. предава безвъзмездно своята картечница, резултат на двадесетгодишен труд, заедно с чертежите и 250 манлихерови патрона, калибър 7.92 Маузер, на тогавашния съветски аташе в София полк. Бенедиктов. Писмо от 30 септември 1967 г. от тогавашния Ленинградски военно-исторически музей удостоверява, че оръжието е зачислено под No 19Р във фондовете. Христо Николов умира през 1972 година.
Христо ХРИСТОВ
