Творбата „Вярата и молитвата – общение с Бога“ е дарение в памет на Веселина Жилова
Седмица преди най-светлия християнски празник – Рождество Христово, в пространството край храм-параклиса „Св. Патриарх Евтимий“ към Тракийския университет вече е поставен нов духовен знак – пластиката „Вярата и молитвата – общение с Бога“. Тя е дело на известния старозагорски художник Валентин Дончевски, реализирана е по негов проект съвместно със скулптора Красимир Младенов.
Произведението е дарение от инж. Стоян Жилов в памет на съпругата му Веселина – човек, свързан неотделимо с живота на храма и с грижата за зеленото пространство около него. Именно благодарение на нейната отдаденост мястото се е превърнало в тихо убежище за молитва и размисъл, а паметта за делото й продължава чрез този жест на признателност.
Пластиката е монтирана върху скален къс, съхранен още от строителството на университета и запазен с помощта на Димо Димов. Композицията представлява длани, събрани в молитва, които са обгърнати от стилизиран божествен пламък – образ, който съчетава човешкото смирение и възходящото движение на духа.
Околното пространство също постепенно се оформя като парк. Инж. Жилов е засадил десетки дървета около храма, а скоро, заедно с Константин Маторов – обществено ангажиран в инициативи за облагородяване на градската среда, планира допълнително оформяне на зоната около чешмата, така че мястото да придобие завършен и хармоничен облик.
„Идеята за тази пластика е още от лятото на тази година. Осъществих я с подкрепата на отец Йордан Карагеоргиев и на ръководството на Тракийския университет, и е дарение на университета. Пластиката изработвах на етапи, отлята е в частна пловдивска фирма“, разказа за медията ни Валентин Дончевски.
Творецът, познат не само като художник, но и като поет и бард, гледа напред към нов етап в творческата си работа. През февруари 2026 г. той ще открие самостоятелна изложба в зала „Райко Алексиев“ на ул. „Раковски“ 125 в София. Вече осем десетилетия галерията изпълнява първоначалната си мисия да бъде дом на изобразителното изкуство, а след реабилитацията на Райко Алексиев носи неговото име като знак за приемственост и културна памет.
И днес залата на „Раковски“ 125 остава сред живите центрове на българското художествено изкуство, представяйки автори от страната и чужбина, включително и утвърдени световни имена. В този контекст предстоящата изложба на Валентин Дончевски обещава силно и смислено присъствие.
Димка КАБАИВАНОВА
