Радвам се, че българският План за възстановяване и устойчивост изглежда скоро ще бъде приет и ще започне да се реализира…
В последните дни получавам медийни запитвания по отношение на моята оценка за текущата версия на Плана за възстановяване и устойчивост. С оглед на коректността нарочно се въздържах да правя изказвания и да давам оценки – основно защото промените по Плана така и не бяха публично обсъдени в детайли, като и до днес все още не може да се открие нова пълна и детайлна версия на Плана, която да се дискутира.
В публичното пространство голям интерес предизвиква една тема – мега проектът за изграждане на завод за батерии на стойност 1.6 милиарда лева (над 10% от общия ресурс по ПВУ), който е основното нововъведение в новата версия, договорена от кабинета. Бях запознат с идеите за такъв проект още в рамките на първия служебен кабинет. По множество различни канали и начини имаше интензивни опити този проект да бъде включен в Плана на България още през юни миналата година. За съжаление, сериозни аргументи в негова полза така и не бяха представени, затова нямаше как с чиста съвест той да бъде включен в предишната версия. С екипа ми говорихме с множество експерти както български, така и професори от университети в Щатите и Европа, дискутирах и с водещи европейски експерти от неправителствения сектор в сферата на енергетиката. В своя подход винаги съм се опитвал да държа високо равнище на академичните и технически аргументи и вземане на решения на база на тях. Силно доминиращите мнения за този проект бяха, че той е високорисков и не особено смислен от икономическа, както и от технологична гледна точка.
В този смисъл залагането на над 10% от целия български План в проект, който е авангарден и нереалистичен, не беше нещо, което с моя екип можехме да одобрим. Надявам се този проект да се реализира в неговата цялост, но запазвам професионален скептицизъм. Програмирането и планирането на използването на европейски средства е процес, към който трябва да се отнасяме максимално отговорно, а не авантюристично, тъй като това в крайна сметка са пари на европейските, включително български, данъкоплатци. Разбира се, залагането на такъв мегапроект означава рекалибриране и намаляване на средствата по други проекти в Плана. Моята надежда е, че това не е станало за сметка на проекти в здравеопазването, социалната сфера и икономическата среда, от които имаме сериозна нужда…
В предишната версия на Плана, поради поставянето на изрични условия за заместващи мощности от страна на Европейската комисия, беше заложен проект за парогазови централи. По всички проекти по Плана ресорните министерства отговаряха за своите проекти и реформи и в този смисъл този проект беше защитен тогава от Министерство на енергетиката, включително и в много срещи с ЕК. В това отношение явно е имало преосмисляне на предишните позиции на МЕ, което, разбира се, е възможно с оглед на променената геополитическа ситуация.
Както вероятно си спомняте, за представения и изпратен на 15-и октомври План ние се опитахме да бъдем максимално открити, провеждахме буквално ежеседмични срещи със социалните партньори, бизнес организации, експерти, НПО-та. Критики може и да не са липсвали, но управлението на една страна е длъжно да бъде прозрачно и в комуникация с важните части на обществото, когато става въпрос за такива големи суми европейско финансиране. Тези дискусии понякога могат и да забавят процеса и да създават трудности, но са важна част от търсенето и постигането на консенсус и допринасят за малко повече спокойствие в нашето общество. Макар това да не се случи в последните месеци, България вече ще трябва да се съсредоточи и да изпълнява заложените проекти в Плана, да постига важните цели и обещаните срокове в идните години.
Атанас ПЕКАНОВ, Фейсбук
Б.Р. Позицията на Атанас Пеканов е публикувана с незначителни съкращения
