В изпълнение на европейска директива и след приемането на второ четене на промени в Закона за защита на потребителите на 27 септември влизат в сила изисквания към икономическите оператори относно твърдения, свързани с трайност, ремонтопригодност и рециклируемост на потребителските стоки. Разяснения какво на практика означават тези нови правни норми за потребителите и какви са правата им при нарушения дава основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова.
Изричната забрана на неверни и подвеждащи твърдения за екологосъобразност ще защити потребителите от нелоялни търговски практики, когато вземат решение за покупка, водени от желанието си продуктът да им служи по-дълго време, да може да се ремонтира и рециклира, коментира Руменова по Bulgaria ON AIR.
„Ако търговец твърди, че даден уред може да се ремонтира и потребителят си казва: „Ще го взема, защото ще го ползвам по-дълго във времето. Ако се развали, ще го ремонтирам, харесвам си го, искам да го ползвам, вместо да го заменям с друг, да си създавам работа по организирането на изхвърлянето му и т.н.“, а впоследствие се окаже, че въпросният уред не може да бъде ремонтиран, това ще се разглежда като нелоялна търговска практика“, даде пример тя. И обясни, че това е така, защото новите правни норми са въведени именно в раздела за нелоялните търговски практики в Закона за защита на потребителите, а по определение нелоялна търговска практика е тази, която променя икономическото поведение на средния потребител и го подтиква към решения, които той не би взел без наличието на подвеждащите послания.
Руменова уточни, че за нелоялни практики ще се считат и случаите, в които търговецът внушава, че стоката, услугата или стопанската му дейност са изцяло екологосъобразни, когато това се отнася само за отделни аспекти. „Например, ако се окаже, че материалите за изработването на даден уред са екологосъобразни, но не и консумацията на вода, енергия и т.н., а той се продава с етикет „екологичен“, това също ще се третира като заблуда“, разясни тя.
Нарушение ще има и когато производителят или търговецът на дребно си позволи да постави по собствено желание стикери за устойчивост, които не са създадени от публични органи, каза още експертът. Изграждащите интерфейси за сравнения между различни стоки, услуги или предприятия въз основата на екологични характеристики, когато няма ясни и обективни критерии за подреждането на резултатите от тези сравнения, също ще бъдат в нарушение.
Габриела Руменова посочи, че отговорност за верността на информацията ще носят търговците на дребно, но и участващите в изготвянето и представянето на реклами и маркетингови съобщения с претенции за екологосъобразност. Тя подчерта, че е в интерес на тези лица при влизането в договорни отношения с производители или дистрибутори, да изискват документални доказателства за наличието на точно тези съществени характеристики, защото при евентуална проверка от контролния орган – Комисия за защита на потребителите, търговецът на дребно трябва да е в състояние да предостави документи, удостоверяващи верността на „зелените твърдения“.
„Когато контролният орган установи, че тези твърдения са неверни или подвеждат потребителите, то тогава той ще се произнася за наличието на нелоялна търговска практика и ще я забранява. От една страна, на търговците се вменява задължението да не подвеждат потребителите, а от друга – ако те въпреки това го направят, ще бъдат санкционирани, като ще им се наложи глоба, но също и мярка – забрана за прилагането на тази практика в бъдеще.“, обясни още Руменова. На базата на този акт на контролния орган потребителят ще може да претендира за разваляне на договора и връщане на заплатените от него за покупката суми.
