Ден след тържественото честване на 140-годишнината от Освобождението на България от турско робство в интернет пространството се появи петиция за „Отменяне на 3-ти март като национален празник на България“ с призив за подкрепа.
На дъното
„Моля да подпишете петицията за отменяне на датата 3-ти март като национален празник на Република България поради несъстоятелност и заменянето й с друга, наистина подходяща дата от нашата история“, призовават организаторите. И дават свое обяснение какво се е случило на сакралната за милиони българи дата, което публикуваме дословно, за да не бъдем упрекнати в интерпретация:
„На 3-ти март (19-и февруари) 1878 год. в селището Свети Стефан се подписва предварителен договор между две евроазиатски империи, с който се прекратява войната помежду им и се уреждат взаимоотношенията им.
На българите, макар и участвали във войната, е отказано не само участие, но и присъствие при подписването на този акт.
Допустимо ли е един исторически момент, в който не са участвали българи и който по същество е подписване на договор между две чужди държави, да бъде национален празник на България?
Тази дата, умишлено или не, е представяна пред българите като ден на освобождаването на България от османското владичество.
За всички, които са чели текста на Светистефанския договор, обаче е ясно, че това просто не е така: за разлика от Черна гора, Сърбия и Румъния, които по силата на този договор получават независимост (чл. 2, чл. 3, чл. 5), България получава руска окупация (чл. 8). Въпреки това нито в Черна гора, нито в Сърбия, нито в Румъния този ден не само че не е национален, но не е и официален празник. Единствено у нас, където резултатът от този договор е заменянето на османската власт с руска окупация, това е национален празник.
България е единствената страна в света, която има за национален празник деня на своята окупация от чужда държава.“
Изопачените факти
Авторите на петицията или са чели Санстефанския мирен договор като дявола евангелието, или съвсем тенденциозно са използвали само части от него, за да внушат, че договор заменя турското робство с руска окупация.
Защото пълният текст на чл. 8 от Санстефанския мирен договор гласи:
Чл. 8. Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления ще бъдат съборени за сметка на местното правителство.
Високата порта ще има правото да разполага по своя воля с военния материал и други предмети, принадлежащи на отоманското правителство и които биха останали в крепостите на Дунава, вече изпразнени по силата на примирието от 19/31 януари, както и с тия, които биха се намерили в Шуменската и Варненската крепост.
До пълното създаване на местна милиция, достатъчна да поддържа реда, сигурността и спокойствието и чийто брой ще бъде определен по-късно с едно съглашение между отоманското правителство и руския императорски кабинет, руски войски ще заемат страната и ще подпомагат комисаря в случай на нужда.
Тази окупация ще бъде ограничена също за един срок приблизително от две години.
Ефективът на руския окупационен корпус, съставен от шест пехотни дивизии и две кавалерийски, който ще остане в България след изпразването на Турция от императорската армия, не ще надминава петдесет хиляди души. Той ще бъде издържан за сметка на окупираната страна. Руските окупационни войски в България ще запазят своите съобщителни връзки с Русия не само през Румъния, но също през пристанищата на Черно море – Варна и Бургас, където те ще могат да организират, докато трае срокът на окупацията, необходимите депозити.
Историческите факти сочат, че с подписването на Санстефанския договор се слага началото на Третата българска държава след пет века османско владичество, с обща площ от 172 000 кв.км, включваща Мизия, Тракия и Македония. А също, че до подписването на Санстефанския договор не би се стигнало без героичния подвиг на българските опълченци и решителната помощ на Руската армия.
По този повод един от отявлените демократи Стефан Цанев написа в своите „Български хроники“: „Ние може да говорим каквото си щем за намерението на царското правителство, за некадърното му командване и пр., но пред подвига и саможертвата на руския войник трябва да стоим мирно със свалени шапки, защото ако днес ходим свободно по нашата земя, трябва да знаем, че под краката си тъпчем костите на 200 000 от тях.“.
Вероятно авторите на петицията за „Отменяне на 3 март като национален празник на България“ са крайно русофобски настроени елементи. Личната им омраза към Русия обаче не е поводът да бъде подменена или пренаписана българската история.
И на всяка подобна проява, целяща разединението на българския народ, трябва да се гледа като на национално предателство.
Йовка НИКОЛОВА
