Родното Николаево е любимият му пристан
Малцина знаят, но проф. Георги Вълчев нито е първият изтъкнат историк, нито – първият ректор в родата си. Племенник е, макар и далечен, на легендарния проф. Николай Генчев, който през 80-те години на миналия век също бе ректор на Софийския университет. Казват, че Гошо, както всички близки наричат новия ректор на университета, никога не споменавал за знаменития си чичо – това всеки е научавал по някакви заобиколни пътища.
Роден е в Николаево, но баща му, Александър Вълчев, първо преподавал във ВВУ „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия, после станал и зам.-шеф на катедра в училището за военни пилоти. Майка му, Станка Минчева, била дълги години домакиня. Има сестра Румяна, която е омъжена в Русе.
ОТ НИКОЛАЕВО ПРЕЗ ПЛЕВЕН – В СТАРА ЗАГОРА
Семейството живеело в Плевен чак до седемдесетте години, после се преместило в Стара Загора. Николаево обаче си остава любимо място за Георги до ден днешен.
Бащината му къща в Николаево отдавна е отчуждена и в момента там е спортната зала на Николаево. Има новопостроена виличка до вуйчовата му. „Винаги, когато трябва да пише нещо, е в Николаево. Идва и да си окоси тревата, и да си нагледа имота“, разкрива вуйчото на ректора – Добри. Признава, че страхотно се гордеят с племенника. „Много добро и много умно момче. За всичко и на всеки е готов да се притече на помощ. Ето, например, видял, че съседи заливат плоча, грабнал лопатата и отишъл при тях да помага“, хвали го братът на майка му.
„С родителите му имаха много тежки моменти. Баща му получи инсулт още когато Гошо току-що беше завършил университета. Беше почти неподвижен и той дълго го гледаше в Стара Загора. Майка му почина първа“, разкриват близки на новия ректор.
ХЕМ УМЕН, ХЕМ НАЙ-ДОБРИЯТ БАСКЕТБОЛИСТ
Георги е в пети клас, когато пристигат в Стара Загора.
„Появи се във Второ основно от Плевен като някакъв пришълец. Ние бяхме много хубава компания. Той някак от само себе си си се вписа в нея и бързо се наложи. Беше най-добрият баскетболист, както и после в гимназията, личеше си, че е много умен“, спомня си големият му приятел и съученик Николай Матев.
След седми клас Николай, Гошо и една голяма група от Второ основно кандидатствали във Френската – сегашната ГПЧЕ „Ромен Ролан“, най-елитната гимназия в града в ония времена. „Почти цялата мъжка част на випуска бяхме от старото училище. Гошо винаги е бил душа и на баскетболния отбор, и на събиранията. Никога няма да откаже съвет, много е грижовен, много добре готви. С мерак си поддържаше къщата в Николаево. Там му е вдъхновението“, споделя Николай.
До ден днешен приятелите не са престанали да общуват – Аделин, Калин, Ицо Георгиев, Богдан, Мариана, Андреана, Пепа… Отдавна пораснали деца, баби и дядовци на вече поотраснали внуци. Има и такива, които само със спомените за тях – твърде рано отишли си от този свят. С един от тях, Христо Нанев, Георги бил особено близък. Когато ненавършил 55, Ицо се сбогувал със земния свят, Гошо се поболял в буквалния смисъл от мъка по непрежалимия приятел…
„Гошо обаче винаги е бил лидер. Някои казват, че отстрани изглежда мълчалив, интровертен. Може и така да е, но като се съберем приятели, се отпуска с всички сили“, продължава разказа си Николай. Обяснява, че с момичетата новият университетски ректор бил „по-скромен и срамежлив“. Очевидци обаче си спомнят сладката Красимира, два-три класа след този на Георги, с която често ги виждали да се държат за ръце, разхождайки се по коридорите на гимназията.
СЕМЕЙСТВОТО
Георги Вълчев и съпругата му София Василева са колеги от университета. Тя е пловдивчанка. Също като мъжа си – историчка и професор, но в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Двамата имат син Александър и 6-годишна внучка Ани. Сашо, за разлика от майка си и баща си, не се увлякъл по историята. Занимава се с информационни технологии, с компютри. А пък дядо и внучка: не могат един без друг. Впрочем, всички, които познават семейството, са единодушни, че и Георги, и София мразят да се афишират, камо ли да се „мотаят“ из социалните мрежи.
ЗЕМЕН
„Земен, колкото и да расте в кариерно развитие, никога не губи трезвия поглед за реалния свят. Изслушва всяко мнение и аргументира своето на база аналитичния си ум, натрупаната информация и задълбочени познания. Всичко, което прави, го прави с душа и вещина – до сладкото от смокини, окосената морава и подрязните плодни дръвчета на къщата в Николаево, както и вкусните палачинки за любимата внучка.“ Така описва близкия си приятел Андреана, една от „компанията“, която си остава по-бетонирана отвсякога. Мариана Пенчева пък, друга негова съкласница – която е настоящ директор СУ „Максим Горки“ (Руската гимназия), споделя: „Сега за Осми декември обеща да дойде да се съберем. Синът му Сашо завърши 7-и клас при мен, после тръгнаха в София. Никаква поведенческа разлика няма в него – нито, когато беше шеф в Общината, нито откакто е в СУ, или пък ректор, макар и на две седмици“.
БЕЗ ЗЛАТЕН МЕДАЛ ЗАРАДИ ХИМИЧКАТА
„Георги изпъкваше от самото начало във випуска си, въпреки че всички деца бяха на много високо ниво. Френската гимназия тогава се отличаваше от другите гимназии не само с това, че наистина най-добрите влизаха при нас, но и със свободния дух, който цареше. Беше наглед тихо момче – слабичко, синеоко. Но винаги успяваше да наложи мнението си, ако беше сигурен, че е прав“, издумва на един дъх някогашният директор на Френската Кънчо Матев, по стечение на обстоятелствата и баща на гореописания Николай.
„Не мога да простя на химичката Елена Павлова, че заради нейната оценка не можа да вземе златен медал момчето, макар че беше на абсолютно високо ниво“, ядосва се 90-годишният любим учител на всички, „минали“ през „неговата“ гимназия.
В МУЗЕЯ
Бившата директорка на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора – Снежанка Маринова, която взриви „Стани богат“ със знанията си, е сред важните хора, с които пътят на Георги Вълчев се пресича. „Работихме много години заедно – и когато беше в Регионалния исторически музей, и после в Община Стара Загора. Интелигентен, информиран, начетен, знаещ своята сфера на работа. Коректен в отношенията си, спокоен в общуването, разсъдлив. Създава добра работна атмосфера. Много ми е помагал при проблеми в библиотеката – аз 12 години бях неин директор, особено около пренасянето в новата сграда през 2007 година“, споделя ерудираната дама.
Спомня си за общи пътувания с Георги и София: „Толкова е интересно с тях! През цялото време си говорим на какви ли не теми. Георги може да разкаже толкова неща! И е много благодатен слушател. Малко са хората, които умеят не само да говорят, но и да слушат другите, както и да задават адекватни въпроси по разказа. Със страхотни впечатления съм!“
В ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА
„15 години сме работили заедно. В това време сме организирали стотици съвместни прояви и инициативи – форуми, пленери, конференции, конкурси, паметници. Осигурихме възможности за развитие на Регионалната библиотека, за музей „Литературна Стара Загора“, за музея „Гео Милев“. Реставрирахме паметници“, реди друга колежка на Георги Вълчев, но вече от времето когато работи в Община Стара Загора като експерт и шеф на отдел „Култура“ – Диана Атанасова. „Много отговорен човек. Бяхме екип от хора съмишленици. Помня с каква еуфория съпреживявахме победата на националния ни отбор на Световното по футбол през 1994-та. На Нова година в 12 часа сме се събирали всички колеги в кабинета и заедно сме посрещали. Това сега някак си звучи невъзможно“, спомня си още тя и чрез медията ни се обръща към някогашния си колега: „Сега му пожелавам един много ведър мандат и да успее да реализира амбициозната си програма. Най-вече – да съхрани уважението и признанието на колегите си от академичната общност. Чух го на шега да казва, че ще си пие хапчетата против старческа деменция – мисля, че е далеч от този момент. Нека запази любовта и признанието на близките около него хора – защото това ни прави състоятелни и същности личности.“
Проф. Соня Карабельова, декан на Философския факултет:
УМЕЕ ДА РАЗЧИТА АКАДЕМИЧНИЯ ДУХ
„Проф. Вълчев работи по интегрирането на различните специалности – както вътре в нашия факултет, който е много голям. От гледна точка на университета това е негова приоритетна задача още от момента, когато стана зам.-ректор. Много кооперативен, много диалогичен. Уравновесен по характер като човек. Тоест има чисто личностни качества, които му помагат в работата. Притежава и уменията, необходими за ролята на ректора, който трябва да е посредник между различните факултети, департаменти и дори специалностите в съответните факултети“, коментира проф. Соня Карабельова.
„Това, което колегите казват за проф. Вълчев, е, че притежава безспорни качества на управленец и администратор. Че умее да разчита академичния дух, академичните принципи за автономия, равнопоставеност, сътрудничество и свобода при спазването на добрите практики за приемственост и устойчиво развитие.
Има много активна гражданска позиция по отношение на политиката за висшето образование и в частност инициира конкретни стъпки, свързани с наболелия проблем за финансирането на висшето образование. Притежава безспорен управленски, организационен и административен опит“, допълва деканът на Философския факултет.
Материала подготви:
Елена ДЮЛГЕРОВА
