Днес с пълно единодушие Народното събрание прие решение служебният министър Гюров, в рамките на предстоящото заседание на Европейския съвет на 19-20 март, да представи позицията на България за необходимостта от временно преустановяване на прилагането на Системата за търговия с емисии на Европейския съюз (EU ETS) до приключване на текущия й преглед на ниво Европейски съюз и разработване на механизъм за дерогация.
Епицентърът за вземането на това решение беше Стара Загора. Преди два дни на регионална конференция от КНСБ настояха България да се присъедини към 10-те страни на ЕС, които настояват за реформа на системата за търговия с въглеродни емисии в контекста на войната в Иран. След брифинг в Стара Загора на 17 март народният представител от „Възраждане“ Искра Михайлова пое ангажимент да внесе предложение в НС, въпреки че от партията са имали такова още от ноември 2024 г. Днес по предложение на Искра Михайлова беше свикано извънредно събиране на Комисията по енергетика, след което приетото решение беше предложено за гласуване в Народното събрание и прието единодушно.
Публикуваме текста на приетото решение в Народното събрание днес:
- Народното събрание на Република България дава мандат на Министерския съвет за:
а) да заяви позицията на Република България в рамките на заседанието на Европейския съвет на 19-20 март 2026 г. за необходимостта от:
временно преустановяване на прилагането на Системата за търговия с емисии (EU ETS) до приключване на текущия ? преглед на ниво Европейски съюз и разработване на механизъм за дерогация, включително чрез освобождаване на Резерва за стабилност на пазара;
предприемане на спешни мерки за ограничаване на ценовата волатилност на въглеродните квоти и въздействието им върху цените на електрическата енергия;
б) да настоява на европейско ниво за приемането на координирани мерки, насочени към намаляване на натиска върху въглищната енергетика, бизнеса и индустрията, включително чрез:
оперативна самостоятелност на страните членки към прилагането на Системата за търговия с емисии на Европейския съюз при извънредни ситуации, застрашаващи енергийната сигурност на страните членки;
въвеждане на механизми за ограничаване на екстремни ценови нива на въглеродните квоти, включително чрез освобождаване на Резерва за стабилност на пазара, ценови коридор или стабилизиращи инструменти;
ограничаване на прякото пренасяне на цената на въглеродните емисии върху цената на електроенергията, с цел защита на индустрията и крайните потребители;
гъвкав подход към прилагането на Системата за търговия с емисии на Европейския съюз в условия на криза, включително възможности за временно адаптиране на задълженията за закупуване на квоти за определени сектори;
- Възлага на Министерския съвет да представи в Народното събрание в 7-дневен срок от приключване на заседанието на Европейския съвет доклад за предприетите действия, включително постигнатите договорености на европейско ниво и последващите мерки за защита на българската икономика, индустрия и въглищна енергетика.
- Възлага на Министерския съвет да информира своевременно Народното събрание за формираните позиции преди заседанията на Европейския съвет във връзка с прилагането на Системата за търговия с емисии на Европейския съюз.
В мотивите към предложението се посочва, че Република България следва да заяви ясна, аргументирана и балансирана позиция, насочена към защита на националния интерес, конкурентоспособността на икономиката и енергийната сигурност.
„Системата за търговия с емисии е ключов инструмент на европейската климатична политика, но в настоящите условия на геополитическа нестабилност, високи цени на енергийните ресурси и засилена глобална конкуренция, нейното функциониране води до нарастващ натиск върху европейската и българската индустрия, както и въглищна енергетика.
Въглищните електроцентрали осигуряват съществен дял от електроенергийния баланс на страната и са ключов фактор за гарантиране на енергийната сигурност и независимост. В условията на нарастваща геополитическа нестабилност, повишени цени на енергийните ресурси и риск от прекъсвания на доставки, тяхното преждевременно ограничаване или извеждане от експлоатация би довело до сериозни рискове за функционирането на електроенергийната система и до засилена зависимост от външни източници.
Декарбонизацията не може и не следва да бъде постигната чрез деиндустриализация, закриване на производства и загуба на работни места. Европейските политики следва да гарантират предвидима регулаторна среда, достъпна и конкурентна енергия и равнопоставеност на европейските предприятия спрямо глобалните им конкуренти.
В този контекст функционирането на EU ETS поражда редица предизвикателства:
– висока ценова волатилност на въглеродните квоти;
– ограничена ликвидност и чувствителност към спекулативни фактори;
– пряко и значително отражение върху цените на електрическата енергия;
– непропорционално въздействие върху държави с по-висок дял на енергоемка индустрия и въглищна енергетика, каквато е България.
Високите цени на въглеродните емисии, в комбинация с повишените цени на енергията, поставят под сериозен риск функционирането на ключови сектори като енергетика, металургия, химическа индустрия, производство на строителни материали и транспорт. Това води до влошаване на ценовата конкурентоспособност, натиск върху износа и риск за макроикономическата стабилност.
Българската индустрия е силно интегрирана в европейските вериги на стойността и има по-висока енергийна интензивност спрямо средното за Европейския съюз. Поради това всяко увеличение на производствените разходи вследствие на въглеродните политики се отразява по-силно върху икономиката на страната, отколкото в редица други държави членки.
Електроенергийният сектор, включително въглищните електроцентрали, продължава да играе ключова роля за гарантиране на енергийната сигурност, стабилността на системата и независимостта на страната. В условия на нестабилни международни пазари и риск от прекъсване на доставки, преждевременното ограничаване на базови мощности би създало сериозни рискове за сигурността на електроснабдяването и би увеличило зависимостта от външни източници…
С оглед на изложеното е необходимо България да настоява за временно преустановяване на прилагането на EU ETS и за предприемане на координирани европейски мерки, които да намалят натиска върху енергетиката и индустрията, без да се подкопават дългосрочните цели на Европейския съюз в областта на климата.
Предлаганото решение има за цел да осигури навременна, балансирана и стратегически ориентирана позиция на Република България в рамките на Европейския съюз, насочена към защита на индустриалната база, въглищната енергетика, работните места и устойчивото развитие на икономиката.
Материала подготви:
Йовка НИКОЛОВА
