Стара Загора ще почете героизма на всички, които са били част от боевете за града преди 145 години. На 31 юли от 9:30 часа в знак на почит и признателност едновременно ще бъдат поднесени цветя пред „Паметник на Трета опълченска дружина и подп. Калитин“, „Паметник на защитниците на Стара Загора 19 юли 1877 г.“, „Паметник на загиналите във войните старозагорци“, „Мавзолей-костница 19 юлий 1877 г.“, „Паметник на загиналите българи и руси в Старозагорския и Джуранлийския бой 19/31 юли 1877 г.“ и „Паметник на участниците в Старозагорското въстание“. На Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора от 10:00 часа ще бъде отслужена заупокойна молитва.
На 31 юли (нов стил) 1877 година край Стара Загора се състои първият голям сблъсък между двете воюващи армии в Руско-турската война, изходът от който до голяма степен предопределя последвалото развитие на военните действия. Нещо повече – в онзи зноен юлски ден около 3500 българи в състава на Българското опълчение с командир легендарния руски генерал Николай Столетов за пръв път влизат в бой за свободата на родината си. Готови, както те самите твърдят, да жертват себе си до последната капка кръв.
Според различните източници общата численост на османските сили, започнали настъплението към Стара Загора в навечерието на битката, е между 20 000 и 27 000 войници от редовната армия и между 1 200 и 2 000 башибозуци. Придвижването на тази войскова част на север е съпроводено от насилие над българското население, като това не е случайно. Както по-късно самият Сюлейман ще потвърди в показанията си по време на делото, водено срещу него от турския съд, той заповядва да бъдат заличени от лицето на земята всички български селища на юг от Стара планина. Първите сведения за кланетата на българи в селата южно от Стара Загора започват да пристигат към средата на месец юли.
На 12-и (22 юли нов стил) от селата започнали да прииждат мъже, жени и деца, голи и боси, между които имало пълни коли с ранени, търсещи убежище в Стара Загора. Те разказвали, че башибозуци и черкези нападнали селата, убивайки кой където сварят; грабили, безчестили и палели. А и самите граждани от височините на града започнали да виждат дима и пламъка от горящите села.
Ден преди това – 11 юли (21 юли нов стил), командирите на Предния отряд и Българското опълчение (1-ва, 2-ра, 3-та и 5-та дружини) – ген. Гурко и ген. Столетов, са посрещнати в Стара Загора. На 24 юли Петко Р. Славейков приветства освободителните войски в църквата „Свети Димитър“. Основана е Привременна управителна комисия с председател П. Р. Славейков – организатор на първата гражданска власт в Стара Загора.
Междувременно армията на Сюлейман продължава да настъпва към града. В навечерието на сражението в града са разположени 4 опълченски дружини, 4 планински оръдия, 3 кавалерийски полка, 2 казашки стотни и 8 конни оръдия – общо около 4500 души, които заемат отбранителна линия с дължина 4 км под формата на дъга на около 1.5 км южно от Стара Загора.
Армията на Сюлейман паша – 41 табора, с многобройна артилерия пренощува на около седем километра южно от града. Сутринта на 31 юли продължава пътя си в три колони. Първата атака срещу позициите на опълченците започва с топовни гърмежи и пушечни изстрели около 7 часа. Опълченците отговарят с няколко залпа. По шосето от Симеоновград пристигат все повече и повече османски табори.
Около 10 часа генерал Столетов изпраща съобщение до полковник де Прерадович, в което му заявява, че му поверява защитата на града, изпращайки му подкрепление от 2 оръдия и Казанският драгунски полк. Към това време вече всички опълченски дружини са на позиция южно от града.
Към обяд, когато положението е почти неудържимо, всички резерви са влезли в боя. На помощ повече не може да се разчита. При това положение тилът на защитниците е осигурен от множество граждани, които съвсем скоро се прехвърлят на самата бойна линия, докопвайки се до пушките на убитите и ранените. Героизмът на тези хора е толкова голям, че по нищо не се различава от този на опълченците.
С напредването на времето боят се разгорещява все повече и повече и докато опълченските дружини се топят като пролетен сняг, от юг прииждат нови и нови турски сили. Въпреки това нито един опълченец не помисля за отстъпление.
Един от най-критичните моменти настъпва, когато османците успяват да се вклинят между 3-та и 5-та дружина. Подполковник Калитин, командир на 3-та дружина, успява да поведе войниците. Врагът не очаква подобно настъпление, като положението временно е спасено. В същото време командирът на 3-та рота, щаб-капитан Попов, макар и ранен, повежда своята войскова част, която дава значителен отпор.
В 13 часа след пладне Сюлейман паша хвърля всичките си налични сили срещу отбранителните позиции, които, виждайки заплахата от обкръжение, започват отстъпление. Моментът е изключително драматичен и отстъплението не трябвало да закъснява, за да имат време опълченците да се прегрупират и да заемат позиции на Шипченския проход, неизпреварени от частите на Сюлейман паша.
Врагът обаче осъзнава, че моментът е подходящ за по-сериозно настъпление и атакува – най-жестокият османски удар е поет от героичната 3-та опълченска дружина. Тя, заедно с 1-ва опълченска дружина, трябва да прикрива отстъплението на останалите части от Старозагорския отряд и да дадат възможност на населението на града за бягство на север.
Положението на дружините става особено тежко. Опълченецът Мито Анков свидетелства:
„Тази касапница стана все за Самарското знаме… То няколко пъти минава в неприятелски ръце и пак си го взимаха нашите. Загинаха мнозина за него, но го спасиха. Всеки опълченец съзнаваше, че след 500-годишно робство, то беше първото знаме, което развя Българското опълчение, ядката на българската млада войска, и че ако то паднеше в плен, убиваше се куражът на българите и се зачерняше честта на България. Подполковник Калитин се закле в Плоещ, че ще умре, но няма да даде знамето в неприятелски ръце и наистина той честно устоя на думата си“.
Стефан Кисов подробно допълва събитията, описвайки страховития и героичен бой за защитата на светинята:
„Силна пушечна и артилерийска стрелба продължаваше по цялата линия… Знаменосецът Марчин ранен, асистентът му Булаич също. Знамето се предаде на старшия унтерофицер Цимбалюк, обаче и него раниха; но той не напусна строя и не остави знамето: храбрият и доблестен дружинен командир (Калитин) беше решил с щик да си отворим път, или да измрем. Аз затръбих сбор и опълченците започнаха да се събират при дружинния командир.
– Тук, тук, юнаци, при мене, строй се! – викаше подполковник Калитин на опълченците. Но щом опълченците се сгрупираха на едно место, изведнъж се почувствува лошият резултат от заповедта: те като снопи започнаха да падат. Под знамето вече паднаха пет човека, на самото знаме дръвцето се бе пречупило, а турците продължаваха да настъпват. Докато около знамето се събираха остатъците от 3-та дружина, противникът се бе опомнил и отново се бe хвърлил в атака, кой знае коя вече по ред. Пет нови знаменосци един след друг паднаха убити под Самарското знаме. Тогава подполковник Калитин грабна знамето от последния убит опълченец-знаменосец С. Минков, пришпори коня си и изкомандува: „Следъ мене, напредъ!“… Сетни думи, сетна команда на истински герой!… Точно в този миг достойният водач на 3-та дружина и най-храбрият офицер от Опълчението загина, пронизан от два куршума. Знамето бе спасено от опълченците. Старозагорският отряд отстъпи по пролома. Изплашените турци почти не преследваха. Безсилни пред редиците на опълченците, те отмъстиха за жертвите си, като опожариха Стара Загора и извършиха масово клане на населението в околностите и из града“.
След като успяват да се изтеглят през тесните и криви улици на Стара Загора и обкръжени от десетки хиляди бежанци, изморените опълченци, с обгорени от барут лица, поемат пътя към Казанлък. Чувайки писъците на жертвите от горящия град, те вървят със стиснати юмруци и зъби. Много от тях изостават от колоната, за да подканват бежанците да се движат преди тях, като взимат децата на ръце.
С навлизането си в Стара Загора войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени, са отвлечени и продадени на робските пазари на Османската империя. Градът е изгорен до основи и обезлюден.
Но в тази героична битка за защитата на Стара Загора Самарското знаме и Българското опълчение получават своето бойно кръщение.
В материала е използвана информация от Сдружение „Българска история“
