На 27 ноември от 13:00 часа в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ ще започне Научна конференция „Операта и градът“, посветена на 100-годишнината от основаването на първата извънстолична опера – Старозагорската. Форумът е организиран от Държавна опера – Стара Загора, Института за изследване на изкуствата при БАН и е част от програмата на 55-ия Фестивал на оперното и балетно изкуство.
В конференцията ще вземат участие утвърдени учени и изследователи от различни научни подразделения на БАН, докторанти и студенти, оперни режисьори, диригенти, певци.
Сред участниците са проф. Юлиан Куюмджиев от „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, с представяне на музикално-сценичното творчество на Христо Манолов (по случай 125-годишнината от рождението му). Презентацията на проф. д.и. Румен Нейков – режисьор и директор на Старозагорска опера през 90-те години на миналия век, е на тема: Старозагорската опера преди и след пожара. Летопис за една забележителна институция.
С интересни теми участват още: проф. Светла Димитрова, изследваща развитието на културните институции в Стара Загора през 40-те и 50-те години на ХХ век; проф. д.изк. Розмари Стателова от Института за изследване на изкуствата при БАН, наблюдавала и отразявала редица спектакли на ФОБИ през годините, чиято монография „Лятото на българската култура“ е основополагаща във фестивалната тематика у нас.
Доклад ще представи и организационният секретар на ФОБИ д-р Любомир Кутин, защитил своята дисертация под ръководството на проф. Стателова. Заявено е участие от проф. д.изк. Анелия Янева – известен балетен педагог, започнала пътя си като хореограф на сцената на Старозагорска опера.
Десислава Христова проследява някои национални тенденции в музикално-сценичните изкуства при гостуванията на ДМТ „Ст. Македонски“ на ФОБИ. Интерес представлява и включването на автор като Огнян Стамболиев, известен с множество рецензии и статии в областта на музикално-сценичните изкуства, с редица преводи, но най-вече с двата негови тома „Нова книга за операта“ и „Книга за оперетата и мюзикъла“, които се оказват настолни за изследователи, драматурзи, почитатели.
Ще участват специалисти и от други направления, които откриват пресечни точки с темата на конференцията, като Елена Драгостинова, Жанета Йорданова, д-р Румяна Лечева, доц. Стефка Венкова – научен секретар на Института за изследване на изкуствата и др. Детската тематика и участието на деца в спектаклите е в центъра на вниманието на д-р Йоанна Димитрова и Мария Иванова.
Никола Попов разглежда режисьорите, чиито имена изпълват програмите на Националните прегледи през 1951-1989 г. Доц. д-р Нина Найденова ще припомни за четири от най-добрите старозагорски постановки от началото на XXI век, създадени от самата нея заедно с художниците Борис и Цветанка Стойнови и хореографа Боряна Сечанова, които „извеждат“ трупата на редица турнета. Режисьорът на „Цар Калоян“ (2025) Вера Петрова, зам.-директор на Софийска опера и балет, ще запознае присъстващите с проявления на архетипните и митологичните образи в три български произведения. Българското оперно творчество, но погледнато от друг ъгъл, е темата на директора на Старозагорската опера Владимир Бошнаков. Мария Колева ще разгледа ролята на маската и грима като активни компоненти в естетическото и смисловото изграждане на спектакъла, стъпвайки върху примери от старозагорска постановка.
Сравнителен анализ между френските и българската версии на мюзикъла „Ромео и Жулиета“ ще представи Сава-Калина Ангелов-Жунич. Накрая доц. Петър Пламенов ще запознае присъстващите с вижданията си относно величието и кризата на оперното изкуство.
Участниците в конференцията ще имат възможността да се докоснат до нови печатни издания. Красимир Къшев, директор на НУМСИ „Христина Морфова“, ще представи юбилейното издание „50 години Национално училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ в Стара Загора. Ще бъде представена и книгата на Арсени Арсов за конкретни постановки и имена на творци от различни периоди в историята на операта в България и на Старозагорската опера в частност.
„Искрено се надяваме, че разнообразието на теми и гледни точки ще предизвика дискусии, в които всеки – участник или гост – би могъл да изкаже своето мнение, да защити своето становище“, споделят организаторите.
(СН)
